Решение № 1446 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11199/2020 г.

Решение № 1446 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11199/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Цочев против решение № 634 от 27.08.2020 г., постановено по адм. д. № 618/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началникът на РДНСК – Пазарджик, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пазарджик отхвърля жалбата на Н. Цочев против заповед № ДК-02-ПЗ-02/07.08.2019 г. на началника на РДНСК – Пазарджик, с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "нова кабелна линия ІІІ –та категория", изпълнена подземно и преминаваща по границата между горска територия – държавна собственост и територия с друг вид собственост, като достига до сграда с идентификатор 62004.12.567. 1, която захранва с елетрическа енергия. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Констатира, че административното производство по издаване на оспорената заповед започва срещу Г. Гогов, по отношение на него е съставен констативния акт, същият присъства на проверката, депозира възражения, които са обсъдени в заповедта и са приети за неоснователни. В хода на производството сградата е прехвърлена на жалбоподателя, като е установено, че същият е извършител на незаконния строеж. При тези данни съдът прави извод, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон, тъй като строежът е изпълнен без строителни книжа. Предвид времето на извършване на строежа съдът прави извод, че същият не е търпим, поради което стига до заключението за материална законосъобразност на обжалвания административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225, ал. 1 ЗУТ и предвид категорията на строежа, която е установена с влязло в сила съдебно решение. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство без одобрени проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Фактът, че административното производство започва срещу праводателя на жалбоподателя, не обосновава допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като към момента на извършване на проверката и съставяне на констативния акт, собственик на имота и сградата е Г. Гогов. Н. Цочев е уведомен за издадената заповед, същият упражнява правото си на жалба в законоустановения срок, а в съдебното производство има възможност да упражни правата си в пълен обем и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Ето защо изводът на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и обоснован. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната кабелна линия представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за нея следва да бъдат издадени строителни книжа. Такива не са издадени, поради което строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Неоснователни са доводите на касатора, че същият придобива собствеността на имота и сградата, но не и на кабела захранващ сградата. От събраните по делото доказателства е установено, че незаконния строеж е изпълнен от жалбоподателя (л. 26 и сл.) след сключване на предварителен договор за покупка на имота, като доказателства в обратния смисъл не са ангажирани. Следователно извършител на строежа е Н. Цочев и правилно същият е посочен като адресат на заповедта. В констативния акт е посочено, че строежът е изпълнен през 2018 г., а доказателства, установяващи друга година/период на изграждане не са ангажирани от жалбоподателя. Предвид годината на извършване на незаконния строежа същият не е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 ДР ЗУТ. Ето защо изводът на съда за материална законосъобразност на заповедта, е правилен. Доводът на касатора, че в оспорената заповед не е посочена годината на извършване на строежа, което обосновава нейната незаконосъобразност, е неоснователен. Както бе отбелязано в констативния акт е посочен периода на извършване на строителството, като доказателства опровергаващи тези констатации не са ангажирани. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. С определение № 802 от 08.06.2020 г. съдът разпределя и указва доказателствената тежест на страните, извършва служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, обсъжда доводите на страните и събраните по делото доказателства и достига до обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Н. Цочев да заплати на РДНСК - Пазарджик сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,