Решение № 2351 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11787/2008 г.

Решение № 2351 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11787/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Илия Христов Стоев от с. Панаретовци, обл. Сливен, против решение № 108 от 14.07.2008 г. по адм. дело № 113 по описа за 2008 г. на Сливенския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 6/4.04.2008 г. на Директора на РУ "СО", гр. Сливен и разпореждане № МП-9120-2/28.02.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване. Посочените пороци се свеждат до неправилно прилагане на чл. 94, ал. 1 от КСО - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Сливен, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Сливенският административен съд е отхвърлил жалбата на Илия Христов Стоев от с. Панаретовци, обл. Сливен, против решение № 6 от 4.04.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Сливен и потвърденото с него разпореждане № 9120-2 от 28.02.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнение на условието по чл. 94, ал. 1 от КСО за прекратяване на осигуряването. За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд законосъобразно е приел, че ползваният от жалбоподателя Стоев платен служебен отпуск в хипотезата на чл. 47, ал. 1 от Закона за местните избори (ЗМИ) не е прекратил мандата му на кмет на с. Панаретовци и не е основание за прекратяване на задължителното обществено осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. На основание чл. 38, ал. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) кметовете на общини, райони и кметства имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение, а пълномощията им се прекратяват предсрочно само при наличие на предвидените от чл. 42 от същия закон фактически предпоставки. Развитите в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване са неоснователни. Съгласно текста на посочената разпоредба пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от датата на прекратяването. Прекратяването на осигуряването съставлява допълнителен юридически факт от сложния фактически състав за упражняване на придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В разглеждания случай лицето е упражнило придобитото право на пенсия на 19.12.2007 г., към която дата е подлежало на задължително обществено осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО в качеството му на кмет на с. Панаретовци. Неправилно е поддържаното становище за прекратяване на осигуряването през периода 24.10.2007 г. - 9.11.2007 г. по силата на издадената заповед № РД-11-01-95 от 24.10.2007 г., с която областният управител на област Сливен е назначил временно изпълняващ длъжността "кмет" при условията на чл. 42, ал. 6 от ЗМСМА. Съгласно специалната разпоредба на чл. 47, ал. 2 от ЗМИ ползваният от жалбоподателя Стоев платен служебен отпуск по ал. 1 за времето на подготовката като регистриран кандидат за произвеждането на изборите се зачита за трудов стаж. По времето, когато е бил пряко ангажиран в предизборната кампания, жалбоподателят е подлежал на осигуряване за всички осигурени социални рискове върху осигурителния доход, посочен в чл. 6, ал. 3 от КСО. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнение на условието за "прекратяване на осигуряването" към датата на упражняване на правото, са законосъобразни. Като е отхвърлил жалбата като неоснователна, Сливенският административен съд е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,