Решение № 5007 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1852/2017 г.

Решение № 5007 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1852/2017 г., V о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Л. А. от [населено място], [улица], срещу решение № 34 от 27.12.2016 г., постановено по адм. д. № 387/2016 г. по описа на Административен съд (АС) Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № УРИ [номер] от 01.11.2016 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) относно наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства не обосновават налагане на дисциплинарно уволнение. Оспорва извършването на действия, които да водят до нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Визира допуснато съществено процесуално нарушение поради отхвърляне на искането му за спиране на производството поради наличието на висящо наказателно такова. Посочва нарушение на формата на акта поради непосочване на органа, който го е издал. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за отмяна на оспорената заповед. Ответникът директор на Главна дирекция "Гранична полиция" оспорва касационната жалба и претендира за оставяне в сила на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на обжалваното решение в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбите отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: С оспорената заповед № УРИ [номер] от 01.11.2016 г. на директора на ГДГП на А. Л. А., в качеството му на старши полицай – помощник командир на ГПК до 20 БРТ в 02 група ГПК на БГПК – [населено място] при РДГП – [населено място] на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, вр. чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. От фактическа страна дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) е приел за установено, че на 17.06.2016 г., около 02: 00 часа, в [населено място], А. Л. А. по време на изпълнение на служебните си задължения като дежурен (вахтен) в пункт за базиране на 02 група ГПК [населено място] от БГПК [населено място], е източил в пластмасови туби от минерална вода от горивните танкове, преден и заден ляв борд на Плаваща база 601 около 69. 265 литра дизелово гориво, предназначено за гранично-полицейските кораби от 02 група ГПК – [населено място] от БГПК – [населено място], натоварил го е в личния си лек автомобил "Фолксваген Голф" с [рег. номер на МПС] и към 08: 00 часа на 17.06.2016 г. го откарал на В. А. В. от [населено място], [улица], с цел продажбата му на трети лица. Описаното е квалифицирано като използване на служебното положение за лична облага съгласно чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ ЗМВР. Същото било виновно нарушение на т. 15, 19, 20, 24 и 44 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". За да отхвърли оспорването административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Дисциплинарно производство било образувано със заповед на ДНО съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР и в сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Спазена била императивната норма на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Изготвена била обобщена справка по чл. 207, ал. 7 ЗМВР, с която жалбоподателят бил запознат. Надлежно определеният съобразно чл. 207, ал. 2 ЗМВР дисциплинарно-разследващ орган (ДРО) поетапно запознавал служителя с всички събрани доказателства. Въз основа на доказателствата от дисциплинарната преписка съдът е приел за доказано тежкото нарушение на служебната дисциплина – нарушение на Етичния кодекс и използване на служебното положение за набавяне на лична облага или облага за трети лица. Установеното деяние по източване на дизелово гориво от служебните кораби с цел продажбата му на трети лица е прието за противоречащо на етичните норми, станало е достояние на трети лица и рефлектирало неблагоприятно върху доброто име на Гранична полиция. Така постановеното решение е правилно. Касационните оплаквания съдържат основно доводи относно приложението на материалния закон, на които е даден подробен отговор с обжалваното решение при правилно приложение на закона, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване. Правилно и обосновано административният съд е приел за доказано извършеното дисциплинарно нарушение при съвкупната преценка на доказателствата от административната преписка. Към нея въз основа на приемо-предавателни протоколи от 13. 09. и 15.09.2016 г. надлежно са приобщени доказателства по досъдебно производство № СлО-3345/2016 г. по описа на ОСлО в ОП – [населено място]. Установява се от заповед за задържане на А. А. рег. № 7855-22 от 17.06.2016 г. и протоколи за претърсване и изземване от същата дата, че на 17.06.2016 г., в 8: 45 часа, А. е задържан от служители на Дирекция "Вътрешна сигурност" за кражба на дизелово гориво. При осъщественото претърсване и изземване А. доброволно е предал намерените в него 7 пластмасови туби, пълни със синя течност, като е обяснил, че тубите са негови и съжалява за постъпката си. Въз основа на химическа експертиза на доброволно предадените 7 пластмасови туби е установено, че същите съдържат 69. 265 литра дизелови фракции със свойствата на горива, които съответстват по качествени показатели на горивото от горивни танкове на "Плаваща база 601". В снети обяснения В. В. потвърдил, че на 17.06.2016 г., в 8: 00 часа, А. му донесъл дизелово гориво за продан, което оставил в неговия лек автомобил "Форд Фиеста" с [рег. номер на МПС], паркиран в [населено място], [улица]. Задържането било осъществено в момента, в който А. оставял тубите с дизелово гориво в л. а. "Форд Фиеста". В дадено сведение В. потвърждава няколкократното предаване на дизелово гориво от А. с цел продажба (около 6-8 пъти). Пред дисциплинарно-разследващия орган В. потвърдил дадените по досъдебното производство сведения. В дадено сведение по досъдебно производство № СлО-3345/2016 г. по описа на ОСлО в ОП – [населено място] А. подробно обяснява, как през 2015 г. установил, че е възможно да взема гориво от кораба-база, който зарежда катерите, тъй като на накрайника липсвал монтиран брояч. Дизеловото гориво вземал при 24-часовите смени с туби от минерална вода от 10-11 литра. Успявал да взема около 60 литра на дежурство. Почти всеки път на прибиране от работа минавал през свой познат В., на [улица], където оставял горивото. След продажба на нафтата В. му давал парите и му връщал празните туби. Служителят с подробности описва действията си от дежурството на 16. 06. срещу 17.06.2016 г. и потвърждава задържането си по време на слагането на тубите в колата на В.. Допълнително е извършено претърсване и изземване в дома на А., където в мазето на къщата били намерени голямо количество празни туби от минерална вода от по 10-11 литра. Описаните действия и писмените доказателства, въз основа на които са установени, подробно са възпроизведени в обобщената справка рег. № 4066 р-12391 от 14.10.2016 г. и становище рег. № 4066 р-12543 от 18.10.2016 г. на ДРО, с които приключва дисциплинарното производство съгласно чл. 207, ал. 7 и ал. 12 ЗМВР. Служителят е запознат с обобщената справка на 17.10.2016 г. и с възможността да даде допълнителни обяснения съобразно чл. 207, ал. 10 ЗМВР. Въз основа на изложеното, касационните доводи за недоказаност на извършеното нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в кражба на гориво с цел продажбата му на трети лица, е изцяло неоснователно и плод на защитната версия на нарушителя, която се опровергава от доказателствата от дисциплинарното разследване. Съвкупният им анализ навежда на категорично и несъмнено установяване на нарушението, потвърдено с обясненията на самия А. и на трети лица, както и с протоколите за задържане, претърсване и изземване, както и посредством химическа експертиза. Така установените факти правилно са квалифицирани като тежко нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ ЗМВР - използване на служебното положение за лична облага, основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Посочените деяния са станали известни на трети за системата на МВР лица, както и на други служители, които са били наясно със служебното качество на А. на "граничен полицай", което обосновава осъществяване на действия, уронващи престижа на службата. Извършеното деяние, което покрива съставите на престъпления по Наказателния кодекс, от служител на МВР, чиято основна дейност е спазване на законите, зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство, съгласно чл. 3, ал. 1 ЗМВР, несъмнено получава негативна морална оценка. Касае се за трайно установени в обществото ни морално-етични норми, които не само отричат кражбата, но я свързват с крайно негативни прояви в обществото. Освен трайно установените в обществото ни морални норми, изискванията към изпълнението на службата в МВР са разписани в нормите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Конкретно посочените в заповедта за нарушени т. 13, 15, 19, 20, 24 и 44 от Етичния кодекс установяват спазването на етични принципи за поведение като законност, лоялност, честност, почтеност, спазване на доброто име на институцията, насърчаване на хората с личен пример да спазват закона. Нарушението на посочените норми е самостоятелно основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за налагане на дисциплинарно уволнение, както правилно и обосновано е приел административния съд. Обосновано съдът е приел, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 205, ал. 1 ЗМВР, изнесени в писмо № 4066 р-6916 от 17.06.2016 г. на директора на РДГП- [населено място] до директора на ГДГП, дисциплинарното производство е образувано със заповед на ДНО № 3282 з-1783 от 20.06.2016 г. съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР. ДРО е провел съответните процедурни действия по доказване на нарушението, като за резултатите е съставил съответните обобщена справка по чл. 207, ал. 7 ЗМВР и становище по чл. 207, ал. 12 ЗМВР. Както правилно е отбелязал административният съд, служителят своевременно е запознат с правото си да участва в производството. Връчена му е обобщената справка и му е предоставена възможност да даде допълнителни обяснения или възражения. В хода на производството служителят е давал идентични, лаконични обяснения, че не е извършил нарушение на служебната дисциплина – рег. № 4066 р-7362 от 28.06.2016 г. и рег. № 10661-11188 от 14.09.2016 г. С връчване на обобщената справка му е връчена и покана рег. № 4066-2480 от 14.10.2016 г. съгласно чл. 207, ал. 10 ЗМВР, като служителят отново посочил, че не е извършил нарушение на служебната дисциплина. Обясненията са приети от ДНО по реда на чл. 27 от Инструкция № 8121з-470 от 27 април 2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, с което е спазена императивната норма на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. ДНО се е запознал с материалите от преписката на 01.11.2016 г. съгласно чл. 196, ал. 2 ЗМВР, когато е издадена оспорената заповед при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Заповедта е издадена във формата по чл. 210, ал. 1 ЗМВР и при съобразяване с целите по чл. 6 от Инструкция № 8121 з-470 от 27 април 2015 г. Неоснователно е оплакването за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК, тъй като издателят на акта е достатъчно индивидуализиран с посочване на имена и специфичното наименование на висшата ръководна длъжност. Предвид разпоредбата на чл. 194, ал. 3 ЗМВР е неоснователно касационното оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение на съда поради отказ да се спре съдебното производство до приключване на наказателното такова. Като е достигнал до идентични правни изводи съдът е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,