Решение № 12484 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11029/2010 г.

Решение № 12484 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11029/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Стоянка Йорданова Стойкова от гр. Петрич, против решение от 10.02.2009 г., постановено по административно дело № 6033/2009 г., по описа на Административен съд - София-град (АССГ), второ отделение, 29 състав, с което е отхвърлена нейната жалба против заповед № 01-РД/1193 от 04.08.2009 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), в частта по т. 1,обективираща отказ за подпомагане по мярка по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда - несъобразяване с всички доказателства по делото и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на отказа за финансиране, като се признае това право на касатора. Ответникът - Държавен фонд "Земеделие" не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. С влязло в сила протоколно определение от 19.04.2011 г. настоящият състав е оставил без разглеждане като недопустими жалбата на "Интергруп" ЕООД против посоченото по-горе решение на АССГ, както и подадената от това дружество и от Стоянка Йорданова Стойкова жалби с характер на частни против определение, постановено по административно дело № 6000/2009 г. по описа на Административен съд София град и производството по тях е прекратил. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ се е развило по жалба, подадена от настоящия касатор, против отказ за финансиране по завление за подпомагане с идентификационен номер 01/112/02075, с обща стойност на проекта - 48 892 лв., обективиран в заповед № 01-РД/1193 от 04.08.2009 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Отказът е мотивиран с липсата на съответствие с критериите за допустимост по чл. 9, ал. 1, т. 8 и 9 от Наредба № 9/03.04.2008 г. на министъра на земеделието и продоволствието за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.,, а именно: общият икономически размер на земеделското стопанството на кандидата е не по-малко от 2 икономически единици и той не е собственик и/или наемател и и/или арендатори на земята, която участва при изчисляване на минималния икономически размер на стопанството, изискван по т. 8. Издаден е на основание чл. 20, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 21, ал. 1 от посочената наредба . Съдът е събрал относимите доказателства, които подробно е обсъдил и е приел за установено, че жалбоподателят е декларирал като свои продадените преди подаване на заявлението два имота, представляващи земеделски земи, съответно с № № 433020 и 433021,подробно индивидуализирани в нотариални актове съответно с № № 80 и 81 от 2005 г./л. 35 и 36 от делото/, с приобретател едноличен търговец лЕТыЕлектрик-Стоянка Стойкова, както и посочения полван по силата на договор за наем имот с № 118001,посочени в заявлението за подпомагане, подадено на 03.11.2008 г. При така установените факти, които не са спорни и понастоящем, съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентния, съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. орган - изпълнителния директор на ДФЗ, при спазване на закона. Посочил, че в чл. 9, ал. 1, от т. 1 до т. 13 са изброени изискуемите в кумулация условия, на които следва да отговарят кандидатите за финансиране, като в т. 8 е посочено, че общият икономически размер на земеделското стопанството на същите трябва да е не по-малко от 2 икономически единици, а съобразно т. 9 се изисква те да са собственици и/или наематели и/или арендатори на земята, която участва при изчисляване на минималния икономически размер на стопанството, изискван по т. 8,като договорите за аренда или наем трябва да са с минимален срок 5 години, като е допустимо не повече от 14 месеца от срока да е изтекъл към датата на подаване на заявлението за подпомагане. Съобразил двата представени по делото договорза прехвърляне предприятието на едноличен търговец, съответно - първият от 7.8.2006 г., по силата на който ЕТ "Електрик-Стоянка Стойкова" го е прехвърлила на сина си, и съответно от 3.10.2006 г., по силата на който последният го е прехвърлил на "Интергруп" ЕООД, както и обстоятелството, че договорът за наем на третия имот не е вписан. Така обосновал извод, че кандидатът не отговаря на посочените условия, поради което приел отказа за законосъобразен. Съдът е отхвърлил и възражението за допуснати нарушения на административно- производствените правила, конкретно на нормата на чл. 18 от Наредба № 9/2008 г., тъй като в случая при прецененотото наличие на непълнота, респ. неяснота на заявените данни, административният орган е осъществил задължението си да уведоми кандидата за отстраняване на същите . С оглед горното счел и този довод за неоснователен. Приел наличие на основанието на чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗПЗП за оспорения отказ, и по тези съображения отхвърлил жалбата . Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Понастоящем се повдигат същите възражения против административния акт, които вече са разгледани от съда, но под формата на възражения за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда. Неоснователно е възражението за необоснованост на изводите на съда, в частност на извода, че липсват предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 8 и 9 от Наредба № 9/2008 г., предвид безспорно установения по делото факт, че в резултат на договора от 7.8.2006 г., по силата на който ЕТ"Електрик-Стоянка Стойкова" е прехвърлила на Владимир Димитров предприятието на ЕТ, тя не е имала качеството на собственик на първите два от посочените в заявлението имоти към момента на подаване на заявлението. Твърдението, че не бил настъпил вещноправния ефект на прехвърляне на двата имота само защото не били изрично посочени в приемо-предавателния протокол/л. 40 от делото/ не намира опора в чл. 15, ал. 1 от Търговския закон, по силата на който предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Релевираното възражение се опровергава пряко и от чл. 1 на представения на л. 39 от делото договор, а видно от стр. 2 от него, са изпълнени и изискванията за форма. Освен това, видно от представения договор за наем от 2.10.2008г, касаещ третия от посочените в заявлението имоти, той, противно на изискванията по посочената наредба, не е вписан в службата по вписванията. Неоснователно е също така и възражението, че не било налице основанието на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., тъй като административният орган е бил овластен да издаде акт, с който заявлението за подпомагане да получи отказ за финансиране, при положение, че е налице посочената по-горе нередовност на документите и са налице посочените факти, установени при извършване на проверките по чл. 18, ал. 1, т. 1 от наредбата. Съдът точно е тълкувал и приложил закона, тъй като видно от нормата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 9, са налице и двете самостоятелни основания - това по т. 8 и по т. 9 за отказ. Кандидадът не отговаря на изискванията за подпомагане, като отказът за подпомагане, както правилно е приел съдът, е мотивиран и законосъобразен. В случая е налице основанието за отказ по чл. 21, ал. 1 от Наредбата, а твърденията за противното не намират опора в доказателствата по делото. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на решението и същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвъорто отделение,