Решение № 4629 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12861/2011 г.

Решение № 4629 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12861/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Иванов Стойчев от гр. Девня, обл. Варна, срещу решение № 3705 от 25.07.2011 г. по адм. дело № 9408 по описа за 2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу експертно решение № 0534 / заседание 160 от 1.11.2010 г. на Националната експертна лекарска комисия по неврологични болести. Посочените пороци се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Националната експертна лекарска комисия, гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Георги Иванов Стойчев от гр. Девня, обл. Варна, срещу експертно решение № 0534 от заседание 160/1.11.2010 г. на Националната експертна лекарска комисия по неврологични болести, с което на жалбоподателя е определен краен процент на трайно намалена работоспособност (ТНР) 66 % със срок до 1.06.2013 г. за заболяване с водеща диагноза: последици от травми на шията и тялото; общи заболявания: състояние след счупване на ТХ12-Л1 прешлени с компресия и контузия на гръбначния мозък, ламинектомия и декомпресия на канала. стабилизация на Луке. консолидирала с деформация фрактура на Л1. остатъчна долна вяла латентна парапареза и кауда еквина синдром. инконтиненция на урината III ст. За да постанови решението си, Административен съд София - град обосновано е приел, че при издаването на оспорения административен акт не са допуснати процесуалноправни и материалноправни нарушения, обуславящи отмяната му. Този правилен извод се основава на заключението на допуснатата комплексна съдебно-медицинска експертиза, извършена от три вещи лица - лекари ортопед - травматолог, невролог и хирург. След проверка на медицинската документация и динамиката на описания ортопедичен, неврологичен и хирургичен статус вещите лица са дали заключение, че крайният процент на ТНР е определен в съответствие с правилата на Наредбата за медицинската експертиза. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение. Установяването на действителното здравословно състояние на лицето изисква специални знания из областта на медицината. На основание чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК първоинстанционният административен съд законосъобразно е назначил три вещи лица - лекари със съответната специалност. Обсъдил е всички доказателства от значение за изхода на спора и е приложил правилно материалноправната норма на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), в сила от 18.05.2010 г., която изисква степента на трайно намалената работоспособност да бъде определена въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Степента на намалената работоспособност за всяко отделно заболяване е определена при спазване на Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, а крайният процент - при спазване на Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти съгласно приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ. Обстоятелството, че вещите лица не са повикали лицето за преглед, не се отразява върху обективността и безпристрастността им при изготвяне на заключението въз основа на данните в медицинските документи. Оплакването на касатора, че не е бил прегледан от лекарите от ТЕЛК, влиза в противоречие с твърдението му в молбата от 17.11.2011 г., че се е явил на преглед. Следва да се отбележи, че с оспореното експертно решение № 0534/заседание 160 от 1.11.2010 г. Националната експертна лекарска комисия по неврологични болести е отменила експертно решение № 2124 от 8.06.2010 г. на Териториалната експертна лекарска комисия в частта за определената ТНР, като е увеличила крайната степен от 52 % на 66 %. За нервното увреждане е определена степен на ТНР 30 % съгласно част седма, т. 3.2. от Приложение № 1, за увреждането на опорно-двигателния апарат - максималната степен 50 % ТНР съгласно част първа, раздел IV, т. 5.2 от Приложение № 1 и за увреждането на пикочните органи - максималната степен 20 % ТНР съгласно част осма, раздел IХ, т. 4.1 от Приложение № 1. Оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,