Решение № 5994 от 6.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 197 от 07.10.2022 г., постановено по административно дело 142/2022 г. от Административен съд - Сливен, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. 02-200-6500/2495 от 10.03.2022 г., в частта, с която е отказано финансовото подпомагане по подадено от М. Колев заявление за Кампания 2020 по Схема за обвързано подпомагане за плодове СП основа в размер на 14 419,01 лв. и е оторизирана субсидия в размер на 0 лева и е изпратена преписката за ново произнасяне на административния орган. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд - необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска то да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационната жалба М. Колев, чрез процесуален представител в писмен отговор иска оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но не съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяната му по чл.146, т.2 АПК. Съдът е приел, че изпратеното с преписката становище от 12.04.2022 г. на издателя на акта не отговаря на изискванията за мотиви на административния акт, тъй като е изготвено по повод депозираната вече жалба до съда и адресатът на акта не е бил запознат с изложените в него фактически основания, поради което не е налице хипотезата на ТР 16/1975 на ОСГК на ВС. Решението е правилно. АС обосновано е приел, че представеното становище от 12.04.2022г. на административния орган е изготвено във връзка с постъпила жалба срещу уведомително писмо и има характер на отговор на жалбата. Правилно АС е преценил, че същото няма характер на мотиви. Съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения отказ за финансиране не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи, защото становището не е изготвено в процедура по обжалване пред горестоящия административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния орган, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Недопустимо е обаче да се излагат мотиви към акта, адресирани до съда, едва след сезирането му с жалба. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 1700 лева заплатено адвокатско възнаграждение, който не е прекомерен предвид разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба /09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото, платими от ДФЗ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение