Решение № 1882 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12658/2008 г.

Решение № 1882 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12658/2008 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на Сашо Димчев Арнаудов от гр. Айтос, Бургаска област, чрез неговия адвокат-пълномощник, против Решение № 756/14.08.2008 г. постановено по а. д. № 645/2007 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Арнаудов против Заповед № 101/9.03.2007 г. и Заповед № 102/9.03.2007 г. на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), с първата от които, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДС му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". С втората заповед е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от с. з. Арнаудов е осъден да заплати и направените от ответника разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение, Арнаудов го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от АССГ съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. В касационната си жалба излага доводи и за "нарушения във връзка със съществото на спора", каквито основания за отмяна на неправилно решение не са предвидени в АПК. От съдържанието на изложеното може да се направи извод за непълно и неясно формулирани такива за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли отмяната на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отменят като незаконосъобразни обжалваните от него заповеди на генералния директор на НВМС. Претендира и за направените разноски по делото. Ответната страна - директорът на НВМС, не взима становище по касационната жалба. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе установената от АССГ фактическа обстановка. В хода на обсъждане на доводите за отмяна на решението, изнесени в касационната жалба, ще бъдат коментирани и тези, оспорващи приетата от съда фактическата обстановка по случая. С касационната жалба Арнаудов представя 9 бр. граждански договора, 8 от които подписани на 3.01.2006 г. и 1 - на 15.05.2006 г. От значение за случая са договорите с лицата Иван Г. Иванов, Стоян Н. Аргачев, Марийка И. Дерелиева и Кита Н. Атанасова. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон се излагат в няколко посоки от касатора. Твърди се, че съдът е допуснал съществени нарушения на разпоредбите на чл. 170 и чл. 146 от АПК. Те са неоснователни. Без да се преповтарят текстовете на цитираните разпоредби ВАС счита, че същите не са нарушени. Чрез представянето на материалите по цялата административна преписка се установяват фактическите основания, посочени в заповедите и изпълнението на изискванията на закона. Предвид липсата на конкретизация на така направения довод, няма възможност той да се коментира по-задълбочено. При обсъждането на по-конкретните такива както се посочи, ВАС ще вземе съответното отношение. Неоснователен е и доводът за нарушение на чл. 146 от АПК. Той също е направен общо, без посочване на конкретни нарушения от АССГ, поради което не може да бъде обсъждан по-задълбочено. Изложеният довод за отлагане на делото 9 пъти, който факт се преценява от касатора като "търсене на всякакви "законови поводи" за да се отлага същото във времето" от страна на АССГ е неоснователен, необоснован и некоректен. В четири от случаите (вж. протоколите от с. з., проведени на 15.08.2007, 7.11.2007, 18.01.2008 и 7.04.2008 г.), това е ставало по искане на пълномощника на касатора. В другите случаи причини за отлагането е неизготвянето в срок на заключения от вещите лица, назначени от съда по искания на страните (за което на експертите са налагани съответните глоби) и по техни (на страните) общи искания за отлагане. Във всички случаи трябва да се посочи, че при проверката на делото ВАС установи, че отлаганията му са във връзка с необходимостта от събирането на посочени от страните и необходими за правилното решаване на спора доказателства и не е ставало безпричинно и по вина на съдебния състав. Други, изложени в раздел III от касационната жалба - "Нарушения във връзка със съществото на спора" съществени нарушения на съдопроизводствените правила, са следните: "Неясни и необосновани" са изводите на съда по отношение на Одитните доклади от 2006 и 2007 г. ; Твърди се, че АССГ не е извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, а е "преразказал" съдържанието на обжалваната заповед; Неоснователно не са съобразени аргументите, изложени от вещото лице за липса на допуснати нарушения при сключване на договорите за наем, което е станало преди заемане на длъжността "директор" от жалбоподателя, а в направените към тях анекси липсват уговорки за нова наемна цена; Във връзка със сключените и липсващи по делото 5 бр. граждански договори, съдът е разместил недопустимо тежестта на доказване; Необосновано е прието от съда, че има допуснати нарушения при воденето на служебните досиета на служителите в Регионална ветеринарно-медицинска служба, Бургас (РВМС) д-р Монева и д-р Тонев; Недоказани са нарушенията, описани в т. т. VI, VIII и IХ от обжалваната заповед. Така посочените "нарушения във връзка със съществото на спора" не съществуват. АССГ коментира одитния доклад за дейността на РВМС за периода 1.01.2004 г. до 30.06.2006 г. на едно единствено място в решението си (вж. стр. 2, абз. IV) и то като неотносим за казуса "...доколкото констатациите в него са за период, към който е приложима нормата на чл. 94, ал. 1 от ЗДС". При липса на "изводи на съда" въобще по отношение на одитния доклад за посочения период да се твърди, че те са "неясни и необосновани" е явно необоснован довод. Доводът за "преразказ" на обжалваните заповеди и липса на анализ на доказателствата е неоснователен. На първо място той е поднесен, както много пъти се прави в касационната жалба, общо и неконкретизирано, поради което трудно може да бъде обсъждан. Освен това, при прочита на обжалваното решение е видно, че по всеки пункт на обжалваната Заповед № 101/9.03.2007 г. АССГ е изложил мотиви защо приема за установен един или друг факт. Тази преценка е извършена критично, с оглед на всички събрани и относими доказателства по делото. За всеки приет за установен факт от действителността е посочено върху какво се изгражда извода за съществуването му. В други случаи, отново при посочване на причините за това, дадени факти са обявени за ирелевантни или неслучили се. Доводът за несъобразяване на заключението на вещото лице във връзка със сключените договори за наем също е неоснователен. Касаторът умишлено насочва вниманието и аргументацията на касационната си жалба върху въпроса дали цената, на която са отдадени имотите под наем и са сключени анекси към договорите за наем от него е съобразена със средните пазарни наемни цени на недвижими имоти. Отговорът на тези въпроси е положителен и никой не е твърдял, че Арнаудов е сключил анекси към договорите на по-ниски от необходимите цени, с което е ощетил държавата и в частност - НВМС. Видно от т. I на Заповед № 101/2007 г. и т. 1 от обжалваното съдебно решение, във вина на касатора е вменено сключването на анекси към вече съществуващите договори за наем без да е спазена процедурата, предвидена в Закона за държавната собственост и Правилника за прилагането на същия закон. Отдаването под наем на имотите е продължило от касатора без съгласуване с министъра на земеделието и горите, на когото е поверено упражняването на правата на държавата за тях и НВМС. В тази насока са дадени изрични указания от НВМС с техни писма изх. № Ю-117/4.03.2004 г. (л. 217-218 от делото) и изх. № 70-821/2.08.2006 г. (л. 222 от делото), адресирани до директорите на РВМС в страната, които не са изпълнени от Арнаудов. Доводът за допуснато нарушение във връзка със сключените от касатора граждански договори през 2006 г. е неоснователен. Видно от т. II на подробния доклад вх. № 142/12.01.2007 г. на Комисията, извършила цялостна проверка на дейността на РВМС Бургас и схематично формулираната т. II от Решение от 20.02.2007 г. на Дисциплинарен съвет (ДС) при НВМС, във вина на Аранудов е вменено, че при наличието на 5 редовно подписани граждански договора (с лицата Никола Д. Дерелиев, Веселин К. Янев, Венко С. Узунов, Марин Г. Клинков и Тодор И. Илчев), е изплащано възнаграждение на 10 лица. Договорите с Иван Г. Иванов, Стоян Н. Аргачев, Марийка И. Дерелиева, Кита Н. Атанасова и Стоян И. Бедров към момента на проверката не са били подписани от страните по тях. В РВМС са липсвали протоколи за извършена от въпросните лица и съответно приета от възложителя работа, но въпреки това, на тях са изплатени възнаграждения по тези неподписани договори. В недатираните писмени обяснения, представени от касатора на генералния директор на НВМС (л. 99 и сл.), въпросът за липса на подписани договори с лицата Иван Г. Иванов, Стоян Н. Аргачев, Марийка И. Дерелиева и Кита Н. Атанасова не е коментиран от Арнаудов. Той е заявил, че "договорите се намират в архива на РВМС - Бургас. От мен никой не ги е изисквал". Т. е. той не е оспорил липсата на подписи върху договорите, а е твърдял въобще, че договори има. Липсата на подписани договори с тези 4 лица и с лицето Стоян Иванов Бедров не се оборва и от представените с касационната жалба екземпляри от такива. Житейски е възможно, след изготвянето на доклада от проверка, заседанието на ДС и издаването на обжалваните заповеди, Арнаудов да е организирал тяхното подписване, което не заличава нарушението, извършено от него и констатирано от комисията. Необорени въобще са изводите на Комисията и ДС относно липсата на изготвени приемо-предавателни протоколи с лицата, изпълнители по гражданските договори, от които да е видно, че те действително са извършили работата, за която са получили възнаграждение, въпреки уговореното в т. 12 от Типовата форма за сключване на договорите. Копие от договор със Стоян Бедров не е представен и пред настоящата съдебна инстанция. Твърдението, изложено в касационната жалба, че "Плащане се извършва при наличие на сключени договори или изрична заповед на директора. . . " е изцяло вярно. То е възприето безрезервно от АССГ и се възприема така и от ВАС. В същото време следва да се посочи, че това е едно теоретично твърдение, без връзка с конкретния казус предвид констатираните от административния орган и съда нарушения, посочени по-горе. Доводът за необоснованост на изводите на АССГ относно "редовността" на воденето на досиетата на служителите от РВМС д-р Тонев и д-р Монева, направен във връзка със заключението на в. л. Добромир Соколов също е неоснователен. Той показва, че въпросното заключение се цитира от пълномощника на касатора без да е прочетено и анализирано. Видно от абз. I на стр. 3 от заключението (л. 323 от делото), вещото лице е отразило: "...В попълнените собственоръчно от д-р Тонев декларации по чл. 29 и чл. 29а от ЗДСл липсват дати за 2002 и 2003 г...". Именно това е същността на нарушението, вменено на касатора. В т. 2 на стр. 3 от същото заключение (също л. 323), е казано: "...Д-р Монева не е отговаряла на условията за назначаване на длъжност в държавната администрация...". Неоснователни са и доводите за "недоказаност" на нарушенията по т. VI, VIII и IХ от обжалваната Заповед № 102/2007 г. Видно от текста на т. VI от заповедта, на касатора е вменено нарушение, че неинсталирайки програмен продукт в компютъра на началника на Отдел "ФСД" е "...създал реална предпоставка за извършване на корекции в базата счетоводни данни, без знанието и контрола на ръководителя на Отдел "ФСД...". Този извод не се оборва от цитираните в касационната жалба факти - че счетоводството на РВМС е надлежно водено, установено и от вещото лице, а в Одитния доклад до м. 06.2006 г. не са установени сериозни пропуски и нарушения. Посочените в последното изречение са безспорни факти, но те не водят до необоснованост на извода на генералния директор за създадена "реална предпоставка...". Довод за неправилност на изводите на АССГ във връзка с изнесеното в т. VIII от обжалваната заповед фактически не е изложен. Налице е само цитат от мотивите на съда и твърдение, че тези му изводи са "неправилни и незаконосъобразни". При проверката на всички доказателства по делото настоящата инстанция констатира, че направените изводи от АССГ в тази им част са обосновани, законосъобразни и правилни. Нещо повече: безспорният факт, че липсва протокол за предаване на числящия се на РВМС електрожен, а постъпилият климатик не е заведен в деловодството на РВМС повече от 3 месеца след постъпването му съставлява и формално нарушение на задълженията на директора на РВМС по Раздел V, т. 11 и 15 от длъжностната му характеристика. Подобно на изложеното по т. VI е и нарушението, описано в т. IХ от заповедта. Там е посочено, че "... Д-р Сашо Арнаудов не е спазил правилата за бракуване на 4 броя предоставени на РВМС - Бургас МПС...". Този факт не се оборва от доказателствата по делото. Обратно - видно от изнесеното на стр. 10 (л. 315), като отговор на поставения въпрос № 9 на в. л. Виолета Владимирова е, че "... При бракуването на МПС през 2005 г. не са спазени утвърдените от министъра на земеделието и горите Правила за бракуване на ДМА... ". Доводите за допуснати нарушения на материалния закон са изложени в Раздел I от касационната жалба и са в следните насоки: твърди се, че липсва задължителното предварително произнасяне на ДС, тъй като такъв няма изграден в НВМС; При изготвяне на документите от работата на твърдяната "комисия", вместо ДС, има допуснати множество нарушения на административнопроизводствените правила тъй като не е посочено с какво мнозинство е взето съответното решение и предвид липсата на изх. № и дата на писмото от председателя на комисията до дисциплинарнонаказващия орган не може да се установи спазен ли е 7-дневния срок по смисъла на чл. 96, ал. 4 от ЗДС. Те са неоснователни. Твърдението, че не ДС, а "комисия" се е произнесла по въпросите относно извършването на дисциплинарни нарушения от страна на Арнаудов е необосновано. Обстоятелството, че по делото не е представено копие от заповедта, с която се назначава състав на ДС не означава, че такъв няма изграден. Ако по този въпрос е съществувало съмнение в касатора, той е могъл да изиска чрез АССГ представянето на въпросната заповед. По делото е представен Доклад вх. № 142/12.01.2007 г. на Комисията, извършила цялостна проверка на дейността на РВМС Бургас и Решение на ДС и Протокол от заседание на същия, проведено на 20.02.2007 г. Посоченото сочи по несъмнен начин, че в НВМС има изграден ДС, той е провел свое редовно заседание по дисц. дело № 1/2007 г., образуваното на основание Заповед № 97/29.01.2007 г. на генералния директор на НВМС и единодушно е взел решение да направи предложение за дисциплинарното уволнение на Арнаудов. Посоченото мнозинство при вземането на решение е видно от стр. 9, абз. последен от Протокола от заседание на ДС (л. 96 от делото). Описаните документи са били представени още при образуването на делото в АССГ, но истинността им не е оспорена от Арнаудов по реда на чл. 154 от ГПК (отм.). Нещо повече - видно от текста на собствените му обяснения (л. 99), той дава последните "...по повод дисциплинарно дело № 1 по описа на НВМС за 2007 г...", което сочи, че косвено признава наличието на ДС при НВМС. Няма друг орган в администрацията, който образува и решава "дисциплинарни дела". Срокът по чл. 96, ал. 4 от ЗДС е инструктивен такъв. Неспазването му не може да доведе до отпадане на отговорността на служител за извършено от него дисциплинарно наказание, както са предвидени сроковете по чл. 94, ал. 1 от с. з. например. При така изложените съображения относно наведените от касатора доводи, касационната му жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение