Решение № 23 от 20.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 3038/2011 г.

Решение № 23 от 20.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 3038/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано при условията на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, по искане за възобновяване на осъдения П. П., подадено чрез упълномощения му адвокат срещу постановеното на 10.10.2011 г. решение на Софийски градски съд, по внохд № 2838/2011 г., с което е потвърдена присъда от 16.02.2011 г., по нохд № 2705/2010 г. на Районен съд-София. С визирания първоинстанционен съдебен акт, П. М. П. е признат за виновен в извършено на 8.01.2008 г., в гр. София, престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК и ангажирана неговата отговорност, чрез налагане на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при ОБЩ режим на изтърпяване, в ЗАТВОР. В депозираното искане на осъденото лице се релевират оплаквания за нарушения на процесуалния и материален закон, и за явна несправедливост на определената наказателна санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Поставя се акцент на несъответността на съдържанието на атакуваното решение на предписанията на чл. 339, ал. 1 и 2 от НПК, изразяваща се в непълнота в обстоятелствената му част и в липса на мотиви по направените от защитата на П. П. пред въззивния състав доводи и възражения. Излагат се съображения за недоказаност на инкриминираното от прокурора деяние, последица от игнориране на свидетелските показания на Ц. Ц. и А. Д., и за престъпна несъставомерност на неправомерния акт. Аргументира се и пренебрегване на фактическите данни по делото за личността на осъдения, при индивидуализация на наказателната отговорност. При условията на алтернативност се предлага отмяна на въззивния съдебен акт по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане на Софийски градски съд или оправдаване на осъденото лице по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 325, ал. 1 от НК. В съдебно заседание на 17.01.2012 г. осъденият П., редовно уведомен не се явява пред ВКС. Неговите процесуални права и законни интереси се охраняват от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава становище за неизпълнение на задълженията по чл. 339 от НПК от въззивната инстанция, обективирано в лишени от конкретика декларации в постановеното решение, и налагащо връщане на делото на Софийски градски съд за повторно гледане. Искането на осъдения е допустимо за разглеждане в настоящата съдебна процедура, проведена при процесуалния регламент на чл. 419 - чл. 426, Глава тридесет и трета от НПК, като преценено в контекста на изложените доводи, е и основателно. Атакуваното по реда на извънредния способ за съдебен контрол решение не отговаря на изискванията на чл. 339 от НПК. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на обективираната в цитираната норма законодателна воля обосновава категорично заключение за установен стандарт на въззивния акт, като форма и съдържание. В обсега на възложените задължения на въззивната инстанция при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият я правен субект; да направи кратък преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира собствената си позиция по релевираните оплаквания, базираща се на формираното въз основа на доказателствената съвкупност вътрешно убеждение. При постановяване на нова въззивна присъда са приложими очертаните в чл. чл. 301 и 305 от НПК правила, предписващи произнасяне по въпросите-извършено ли е виновно инкриминираното с обвинителния акт или частната тъжба деяние от подсъдимия; съставлява ли то престъпление и правната му квалификация; параметрите на наложеното наказание; наличие на основания за освобождаване от наказателна отговорност и от изтърпяване на наказателната санкция; да се уважи ли предявеният гражданския иск и в какъв размер, като предложи съответната подкрепяща го аргументация. Изготвеният от въззивната инстанция съдебен акт № 1140/10.10.2011 г. възпроизвежда описаната от първостепенния съд фактология на инкриминираното деяние, в извършването на което е обвинен П. П. Акцентираните от защитата на осъдения П. доводи, отнасящи се до визираната в жалбата и развита в хода на пледоарията пред въззивния съд необоснованост, обаче са игнорирани и лишени от необходимия коментар. Пренебрегнати са и възраженията за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения при обсъждането и оценката на доказателствения материал, индициращи на налични сериозни противоречия в свидетелските показания на И. Т., Т. Я. и А. Д., като изложените в атакуваното решение мотиви се изчерпват с характеризиращо се с изключителна схематичност и словна пестеливост изявление, че "доказателственият анализ е в съответствие с процесуалните изисквания, правилата на формалната логика и житейския разум", поради което "въззивният съд не намира основание да коригира изводите на първата инстанция", съставляващо голословна декларация. Аналогичен процесуален подход е демонстриран и при интерпретация на проблематиката, свързана с правоприлагането на материалния закон, като в очертаната насока отсъстват каквито и да било съображения за обективната и субективна престъпна съставомерност на инкриминираното поведение. Липсват нужните конкретика и изчерпателност, и при разглеждане на оплакванията за прекомерна завишеност на определената санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, преценена с фрагментарни и неясни аргументи като справедливо отмерена с оглед обремененото съдебно минало на П.. При инстанционния контрол, съблюдавайки императивните предписания на чл. чл. 13 и 14 от НПК, и в рамките на предоставените му процесуални правомощия, въззивният съд /втора първа инстанция по същество/ е длъжен внимателно да провери правилността на постановената присъда и задълбочено да изследва основателността на релевираните в жалбата или протеста оплаквания, като очертаната мисловна дейност следва да бъде словно обективирана по надлежния начин в мотивите на решението. Непълнотата във фактическите и правни съображения на съдебния акт, тангираща с липса на мотиви по направените в жалбата доводи и възражения, препятства възможността на касационната инстанция да реализира контрол за спазването на предявените към въззивния съд процесуални задължения. Очертаното процесуално нарушение безспорно опорочава постановеното решение и е от категорията на абсолютните основания за неговата отмяна, защото неминуемо накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен обем охрана на своите интереси, чрез достъп до съд и разглеждане на депозираните от тях жалби или протест, по реда на инстанционната проверка. Съгласно чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, всяко лице има право на справедлив процес пред независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, който да гледа делото му и след това да се произнесе по наказателното обвинение от фактическа и правна гледна точка, като съобразността с тази разпоредба трябва да се преценява в обхвата на наказателното производство от започването до неговото финализиране, включващ и правото на обжалване. В контекста на установения в чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС и разискван в настоящия казус нормативен регламент, практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ е константна и последователна, че вътрешните съдилища трябва да излагат с достатъчни яснота и изчерпателност мотивите в решенията си, което предпоставя пълноценното упражняване на правото на обжалване. Липсата на съображения ограничава справедливостта в процеса. (*1) Констатираните сериозни недостатъци в съдържанието на атакувания въззивен акт илюстрират незачитане на лимитираната национална и международна уредба, и на практиката по нейното приложение от Софийски градски съд, като налагат отстраняването им чрез реализиране на предвидената в чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 от НПК, компетентност на ВКС в рамките на извънредния контрол - отмяна на обявеното по внохд № 2838/2011 г. и влязло в сила решение, и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение