Решение № 3963 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1320/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Сандански, чрез юрк. Чепилова, срещу решение 2345 от 04.12.2023 г. по адм. д. 725/2023 г. на Административен съд Благоевград. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна, ведно със законните последици. Ответникът П. Николов, чрез адв. Златева, излага доводи за неоснователност на жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по оспорване на П. Николов изричен отказ на кмета на Община Сандански по заявление вх.94-С-1843/20.06.2023г. за издаване на разрешение за изменение на ПУП ПРЗ за имот с идентификатор 65334.300.3832 по КККР на гр. Сандански, обективиран в писмо изх. 94-С-1843/1/ 10.07.2023г. и е върнал преписката за ново произнасяне. Прието е, че е налице годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, тъй като съдържанието на обжалваното писмо сочи безпротиворечиво на отказ за произнасяне по заявлението и рефлектира негативно в правната сфера на заявителя. Мотивът на отказа, че въведената индиция за спор за собственост / висящо съдебно производство/ е основание за произнасяне по заявлението едва след постановяване на окончателен съдебен акт, е възприет от първоинстанционният съд като незаконосъобразен. Изложени са мотиви, че в административното производство не е въведено законово изискване, органът по чл.129, ал.2 ЗУТ да се произнася само в случай на безспорно установена собственост върху заявения имот, а е изискуемо единствено заявителят да удостовери правото си на собственост, което в случая е сторено с представяне на нот.акт 97, т.II, рег.2664, н.дело 288/2023г. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Решаващият правен извод на съда е обоснован при правилна преценка за пределите на компетентност на административния орган досежно собствеността върху заявения за процедиране имот, която се свежда единствено до наличието на легитимиращ документ за собственост на заявителя, какъвто е представен към заявлението - нот.акт 97, т.II, рег.2664, н.дело 288/2023г. Постъпилата на 22.05.2023г. молба от адв. Василев, в която се сочи , че за имота има висящ спор за собственост, не дава основание на административния орган да отлага или отказва произнасянето си по заявлението като игнорира представения му акт за собственост на заявителя. Предмет на преценката за законосъобразност в първоинстанционното производство е отказ да се издаде заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, допускаща изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ, а не заповед за одобряване проекта за ПУП-ПРЗ, както неправилно е приел административния съд в обжалваното решение, позовавайки се на нормата на чл.129, ал.2 ЗУТ. Видно от заявлението, по което е образувано административното производство, с него се иска издаване на заповед - разрешение за изменение на ПУП-ПРЗ по чл.135, ал.3 ЗУТ, в който смисъл е и приложената скица-проект по чл.110, ал.1,т.1 във вр. с чл.134,ал.2,т.2 и т.6 от ЗУТ. В тази връзка, в производството по чл. 135 от ЗУТ по разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП, което е предварителна процедура /първа фаза на производството по одобряване на изменението на плана/, административният орган дължи проверка единствено дали искането изхожда от лице по чл. 131 ЗУТ, с приложена по смисъла на ал. 2 скица и дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. В този смисъл следва да бъдат и указанията до органа при повторното му произнасяне. Неоснователен се явява единственият довод на касатора за незаконосъобразност на решението, че процесното писмо не съставлява отказ, а акт за спиране на производството по чл.54, ал.1,т.5 АПК. Процесното писмо не отговаря на формалните изисквания на чл.54, ал.1,т.5 АПК, като не се позовава й на изискуемото удостоверение по предл.II, т.5, ал.1, чл.54 АПК. Дори и да се приеме за основателно това възражение, то спирането на административното производство би било незаконосъобразно, поради липса на преюдициалност на исковото производство по отношение на административното, по изложените вече по-горе мотиви. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на спора и надлежно и своевременно заявената претенция за разноски от ответника П. Николов, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи адв.възнаграждение в размер на 1200лв по приложения Договор за правна защита и съдействие от 24.01.2024г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,