Решение № 13246 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1806/2012 г.

Решение № 13246 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1806/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Феликс Стоянов Кабадозов от гр. Смолян срещу решение № 361 от 14.12.2011 г. постановено по адм. дело № 190/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Смолян. В жалбата са изложени оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Министерство на земеделието и храните, с писмено становище правят искане да бъде оставено в сила обжалваното решение, като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. С посоченото по-горе решение, административният съд е отхвърлил предявените обективно съединени искове от Феликс Кабадозов срещу Министерство на земеделието и храните за сумата 50 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди от издадени незаконосъобразни актове, бездействие и незаконосъобразни действия на Общинска служба земеделие - гр. Смолян. Съображенията за това са били, че от събраните по делото доказателства не било установено незаконосъобразност на действие или бездействие на служители от Общинска служба земеделие - гр. Смолян. По отношение на твърдените претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдания и влошаване на здравословното състояние на ищеца, като последица от отменени актове, издадени от Общинска служба земеделие, административният съд е приел, че същите не са били доказани. Решението е процесуално недопустимо. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се разглеждат по реда на АПК, в който обаче липсват разпоредби относно исковото производство. Затова и на основание чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК. Особеното за производството по чл. 203 - чл. 207 от АПК е, че законодателят изрично посочва срещу кого трябва да бъде предявен иска. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК или да прекрати образуваното съдебното производство. Съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник. Съдът е длъжен да даде указания само във връзка с надлежното упражняване на правото на иск. В конкретния случай, съдът не е съобразил обстоятелството, че с Постановление на Министерския съвет № 265 от 10.11.2009 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните и създаване на областни дирекции "Земеделие" (обн., ДВ, бр. 90 от 13.11.2009 г.) и с издадения от министъра на земеделието и храните въз основа на делегирането по чл. 2, ал. 2 от това постановление, Устройствен правилник на областните дирекции "Земеделие" (обн., ДВ, бр. 7 от 26.01.2010 г., изм., бр. 9 от 02.02.2010 г., изм. и доп., бр. 60 от 03.08.2010 г., изм., бр. 73 от 17.09.2010 г.) е направена реформа в структурата на органите по поземлена собственост. В основата на тази реформа е превръщането на съществуващите дотогава териториални административни звена областни дирекции "Земеделие" (към Главна дирекция "Земеделие") на Министерството на земеделието и храните в институции (органи по поземлената собственост), а общинските служби по земеделие - от органи на Министерството на земеделието и храните в териториални административни звена в състава на Главна дирекция "Аграрно развитие" на всяка областна дирекция. Нещо повече, с чл. 2, ал. 3 от цитираното постановление е посочено, че Областните дирекции "Земеделие" са юридически лица, а ал. 4 сочи, че те са и второстепенен разпоредител с бюджета. При тази фактическа обстановка, след като Общинските служби земеделие, са посочени като структурни поделение на Областните дирекции, то съгласно посочената по-горе разпоредба на чл. 205 АПК, искът е следвало да бъде предявен срещу Областната дирекция "Земеделие" - гр. Смолян, а не срещу Министерство на земеделието и храните. Това е така, защото видно от входящия номер на исковата молба в Административния съд - гр. Смолян, той е предявен на 25.05.2010 г., т. е. след посочените структурни промени в системата на Министерство на земеделието и храните. От изложеното следва, че искът е насочен срещу ненадлежна страна, което го прави процесуално недопустим. Като не е съобразил това обстоятелство, административният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 3 АПК,