Решение № 10994 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2985/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. В. Ж., с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение 138/05.02.2024 г. по адм. дело 1125/2023 г. по описа на Административен съд - София - област (АССО), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 513з - 8522/01.09.2023 г. на директора на СДВР. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и необосновано, иска отмяна, отмяна на заповедта, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), в съдебно заседание чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССО, е взел предвид, че оспорената пред него заповед е издадена на основание чл.214, ал.3 във връзка с ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и с нея е изменена т.2 от разпоредителната част на заповед peг.513з-6268/04.07.2023 г. на директора на СДВР, с която на младши инспектор М. В. Ж. на длъжност младши автоконтрольор I ст. в 01 група Пътен контрол при 01 сектор ОКПД към отдел Пътна полиция при СДВР е образувано дисциплинарно производство по чл.207 ал.1 т.2 от ЗМВР като е удължен срока за временно отстраняване от длъжност на служителя с още един месец до 04.10.2023г. АС е приел, че е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 ЗМВР поради допуснати нарушения на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР-неспазване правилата на Етичния кодекс, подробно обсъдени в заповедта, които представляват тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, т. 13 и т. 16 ЗМВР-използване на служебно положение за облага на трети лица, деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, както и изпълнение на служебните задължения след употреба на наркотични вещества или техни аналози, за които нарушения законът предвижда наказание уволнение. Като втора предпоставка за временното отстраняване е посочено, че служебното положение на служителя позволява да оказва натиск върху свидетели и да попречи на дисциплинарното производство да бъдат установени и събрани всички доказателства. АС е направил изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл.204, т.3 вр. чл.37 ЗМВР, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити - и в частност мотиви за отстраняването му. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми, заповедта е в съответствие с материалното право, тъй като са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки на чл.214, ал.1, т.1 ЗМВР - образувано дисциплинарно производство за тежко нарушение на служебната дисциплина, наказуемо с "уволнение" и служебното положение на служителя би затруднило разкриването на обективната истина. Съобразена е и целта на закона, включително е спазен и принципът на съразмерност по чл. 6 АПК. Решението е правилно. Не се оспорва от касатора правилността на изводите на съда за наличието на първата предпоставка, а именно - образувано дисциплинарно производство. Административният орган изрично е аргументирал наличието на втората предпоставка за приложение нормата на чл.214,ал.1,т.1 от ЗМВР, а именно, че служебното положение на жалбоподателя би затруднило разкриването на обективната истина - посочвайки, в хода на дисциплинарното производство, за възстановяване на заеманата длъжност, тъй като има неразпитани свидетели, от които до момента не са снети сведения от дисциплинарно-разследващия орган и показанията, на които са от изключително значение за разкриване на обективната истина по воденето срещу служителя дисциплинарно производство. АССО правилно излага доводи относно това, че възстановяването на заеманата от служителя длъжност ще му предостави възможност да оказва въздействие за промяна на предоставената от тези лица информация за установяване обективно на фактическата обстановка, при която е извършено дисциплинарното нарушение и доказване на вмененото му дисциплинарно нарушение. Правилно АС е посочил, че административния орган се е обосновал, че служебното положение на Ж. му позволява да оказва натиск върху свидетелите и да попречи по дисциплинарното производство да бъдат установени и събрани всички относими към предмета на доказване доказателства. Подчертал е ,че доколкото друга част от свидетелите, от които следва да бъдат снети сведения са служители СДВР, където отстраненият служител изпълнява служебните си задължения и върху които служители Ж. би могъл да въздейства по начин, че да бъде осуетено разкриването на обективната истина по воденото дисциплинарно производство. Правилно АССО е извел извод, че административния орган е изложил ясни и подробни мотиви, които обосновават издаването на оспорваната заповед, като по този начин е установил и наличието на втората кумулативно изискуема предпоставка, съобразно нормата на чл.214,ал.1,т.1 от ЗМВР-служебното положение на жалбоподателя да би затруднило разкриването на обективната истина. Правилно първоинстанционният съд приема, че заповедта, в частта й - предмет на обжалване, е издадена при правилно приложение на материалния закон, като самата заповед съдържа подробна аргументация от страна на издателя на акта, защо издава акт с точно такова съдържание. Неоснователни са доводите за неправилна преценка на АС относно наличието на мотиви за основанията за отстраняване, видно от горецитираното съдържание на заповедта, в която е посочено изрично, че служебното положение на служителя би му позволило да окаже натиск върху свидетели. Няма спор, че жалбоподателят заема изпълнителска по смисъла на чл.143,ал.1,т.6 от ЗМВР и че съобразно длъжностната му характеристика същият няма правомощия да организира, контролира и разпорежда дейности и задачи на други служители от състава на СДВР, тъй като няма подчинени служители в йерархична връзка. Въздействието върху други служители на СДВР от страна на жалбоподателя, което би могло да осуети разкриването на обективната истина категорично не е свързано с наличието на йерархична връзка по отношение на други полицейски служители, с които Ж. работи, нито пък е такова изразяващо се в издаване на последващи, след възстановяването му на работа разпореждания. Независимо от липсата на йерархична подчиненост по силата на служебните си взаимоотношения, на колегиални взаимовръзки жалбоподателят би могъл да въздейства върху свои колеги полицейски служители по начин, че да попречи на разкриване на обективната истина в рамките на провежданото дисциплинарно производство. Правилно АС е посочил, че липсата на подчинени служители на касатора не може да изключи възможността последният да повлия на колегите си, заемащи равна на неговата длъжност. Правилно АС е преценил, че са налице и двете предпоставки по чл.214, ал.1, т.1 АПК за временно отстраняване на служителя. Настоящият съдебен състав споделя извода на АС, че административния орган стриктно е съблюдавал принципа на съразмерност и е действал в съответствие с целта на закона, този извод е подкрепен с фактът, че със заповед 513д-9539/27.09.2023г. на Директора на СДВР, на основание чл.214, ал.3 от ЗМВР, считано от 05.10.2023г. М. Ж. е възстановен на заеманата от него длъжност. След като е констатирал, че е осигурено обективно протичане на дисциплинарното производство и че лицата, които е следвало да бъдат разпитани, за да бъде изяснена обективно фактическата обстановка, вече са разпитани, административният орган е възстановил жалбоподателя на заеманата от него длъжност т.е. административният орган е действал разумно и по начин, че да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на целта, за която актът се издава. За прецизност на решението следва да се отбележи, че в мотивите на обжалваното решение относно разноските АС е отсъдил такива да се присъдят на СДВР, като ответник по спора. Но в диспозитива на обжалваното решение АС осъжда СДВР да заплати на М. Ж. разноски в размер на 150 лева. Настоящия съдебен състав на ВАС не може да провери законосъобразността в частта за разноските доколкото тя е в полза на жалбоподателя и не е обжалвана от СДВР. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На СДВР следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 (сто)лева на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение