Решение № 7210 от 18.7.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Народно читалище Напредък 1869, гр.Пирдоп срещу решение 1299 от 14.12.2021г., постановено от Административен съд София област, трети състав по адм.д.444/2021г. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменено оспореното уведомително писмо. Заявява искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което счита, че обжалваното решение, като правилно, следва да се остави в сила. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо за отказ да се сключи анекс 19 / м. 7. 2 с изх. 02-2600/4871 от 23.03.2021 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Съдът е потвърдил оспорения административен акт. За да стигне до извод за законосъобразност, съдът приема, че ползвателят е имал възможност да иска изменение на договора, а Фондът може да го одобри, ако искането за изменение бъде подадено от ползвателя не по-късно от два месеца преди изтичане на срока по чл. 6, ал. 1 от Договора за безвъзмездна финансова помощ /ДБФП, Договора/, въз основа на представени към искането доказателства за преценка на неговата основателност. Според решаващия съд приложимият срок по чл. 6, ал. 1 от ДБФП, е този по т. 2 - 36 месеца от сключване на Договорът и е изтекъл на 03.10.2020 г. Според изложените от съда мотиви искането за изменение на ДБФП е можело да бъде подадено не по-късно от два месеца преди тази дата, т. е., преди 03.08.2020 г. При този анализ на клаузите на Договора, съдът приема, че искането от 02.10.2020 г. не отговаря на условията, залегнали в приложимите разпоредби на договора и е следвало да бъде прието за неоснователно като подадено при неспазване на посоченото изискване. По тези мотиви, съдът приема, че оспорения акт, като краен резултат, е законосъобразен. За пълнота на изложението, съдът приема за законосъобразни и мотивите на органа относно сроковете, а по наведените доводи относно възможността за снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта и подаване на заявка за плащане, съдът е стигнал до извод, че бенефициера е имал възможност да представи заявка с непълна документация, която след това да попълни. Според решаващия съд към искането за изменение на договора не са представени достатъчно убедителни доказателства, които да удостоверяват наличие на обективни причини, поради които доставката на оборудването е забавена. По тези мотиви съдът е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно. Съдът е стигнал до правен извод за законосъобразност на оспорения акт като краен резултат. Мотивът, поради който съдът е потвърдил оспорения административен акт, е изведен при съобразяване на срок за изменение на договора предвиден в чл.21 от ДБФП. В оспорения административен акт такова основание не е посочено. Предмет на проверка за законосъобразност пред административния съд е акт, в който административния орган е посочил конкретни фактически установявания, както и правната норма, послужила като основание за постановения отказ. Никъде в оспореното уведомително писмо не се сочи, че заявката за изменение на договора е подадена след изтичане на срок, предвиден в клауза на сключения договор. В съдебното производство произнасянето на съда е ограничено в рамките на изложените от административния орган мотиви. В случая съдът е излязъл от тези рамки, като е заменил волята на административния орган за постановяване на отказ за изменение на договора със свои собствени съждения, които от своя страна не се позовават на действаща правна норма, а на клауза на сключен между страните договор за предоставяне на безвъзмездна помощ. Преценката за материална законосъобразност на административния акт следва да се съобрази с действаща правна норма. Клауза на сключен договор, без да е предвидена санкция от нормативен порядък, не може да е основание за издаване на индивидуален административен акт. Още повече, че в случая съдът е преценил срока по чл.21 от ДБФП като преклузивен, т.е. погасяващ правото на бенефициера да иска изменение на договора след изтичане на този срок. Неизпълнението на клаузи от сключения договор за безвъзмездна финансова помощ може да се третира като нередност, но само в производство по налагане на финансова корекция. В случая управляващият орган е сезиран с искане за изменение на договора, с удължаване на срока за изпълнение, поради настъпили обективни пречки за изпълнение в срок. Приложението на договорни клаузи на този етап от процедурата е неотносимо, тъй като те не съставляват първична материално-правна уредба на отношенията по инициираното административно производство. С лаконични мотиви, съдът е преценил като законосъобразен акт оспореното уведомително писмо по изложените в него мотиви. Настоящият състав прецени тези доводи като необосновани. В оспорения акт, управляващият орган приема, че заявката за продължаване на срока за изпълнение на сключения договор е подадена четири дни след изтичане на срока за изпълнение. По тези мотиви е постановен отказ за продължаване на срока на договора. С разпоредбата на чл.52, ал.1 от Наредбата 12/2016г за прилагане на подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата в селските райони от ПРСР 2014-2020г /Наредба 12/2016, Наредбата/ е регламентирана възможността на ползвателите на помощта да подадат искане за изменение на договора. В случая искането не попада в изключенията, изрично предвидени в чл.52, ал.2 от Наредба 12/2016г. Към искането са приложени доказателства, необходими за преценка на основателността. Искането е обосновано с невъзможност на изпълнителя да достави в срок оборудване, част от инвестицията в част Електро. Посочено е че доставката от производителите е забавена, поради световна пандемична криза. За удостоверяване на този факт са представени две писма от изпълнителя, в които изрично са посочени фирмите производители, с които е договорена доставката на оборудването. Не може да се приеме като обоснован извод, че при създалото се затруднение изпълнителят е имал възможност да се снабди с това оборудване на друг доставчик. При провеждане на обществената поръчка оборудването е посочено в ценовата оферта при договорената цена с производителя. Посочените параметри са обвързващи при изпълнение на поръчката и не могат да бъдат изменяни. Предвид сочения мотив в искането за удължаване на срока на договора, според настоящият състав административния орган е следвало да съобрази действащия в периода Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г и за преодоляване на последиците. Предвид създалата се световна пандемична обстановка с този законодателен акт е предвидено спиране на изтичането на срокове. При постановяване на оспорения акт, ДФЗ е следвало да съобрази извънредната обстановка и наложените от пандемията ограничения, които са наложили и приемане на специален закон. В случая управляващият орган е бил сезиран с искане за удължаване на срока, именно поради възникнали затруднения с доставката на част от оборудването, поради пандемичната криза. Административният орган е мотивирал отказа само при съобразяване на периоди на спиране на строителството, без да съобрази, че в този период е действал специален закон, предвиждаш спиране на изтичане на срокове. Не са изложени конкретни фактически основания, които да съответстват на обстоятелствата, посочено в искането за удължаване на срока на договора и обосноваващи основателността на искането. Предвид изложените мотиви, настоящият състав счете, че обжалваното решение е неправилно. Необоснован е изводът на решаващия съд за законосъобразност на оспореното уведомително писмо, при излагане на мотиви, които допълват и изменят мотивите, изложени от административния орган в оспорения акт. Решението следва да бъде отменено и вместо него постановено решение по същество на спора, с което следва да се отмени оспореното уведомително писмо и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на настоящето решение. При новото произнасяне административния орган следва да изложи мотиви относими към посоченото основание, а именно забавяне на доставка на оборудване, част от одобрената инвестиция, поради причини, които могат да се определят като форсмажор. Следва да се съобразят и разпоредбите на приложимия в периода Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г и за преодоляване на последиците. При този изход на спора, ответникът по касационната, на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да заплати на касационния жалбоподател сторените за производството разноски. Съобразно представения списък на разноските, в който са включени само разноски за касационната инстанция, се претендират разноски в размер на 12070лв, от които 12000лв платен адвокатски хонорар с представени доказателства за плащане и 70лв държавна такса. Със становище постъпило в съда на 14.06.2022г., ответникът по касационната жалба е направил възражение за прекомерност на платения и претендиран от насрещната страна адвокатски хонорар. Настоящият състав намира за основателно възражението, поради което и на основание чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК претендирания адвокатски хонорар следва да бъде редуциран. Оглед фактическата и правна сложност на спора следва да бъде присъдени разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 2000лв., както и 70лв платена държавна такса. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1, във връзка с чл.221, ал.2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение