Решение № 340 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15107/2013 г.

Решение № 340 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15107/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава десета, раздел I от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба от Николай Миланов Николов чрез процесуален представител адвокат Недялка Миланова срещу решението по точка 9 /допълнителна/ по протокол № 26 от заседанието на Висшия съдебен съвет /ВСС/, проведено на 4.07.2013 г., с което Висшият съдебен съвет е оставил без уважение възраженията на Николай Миланов Николов срещу недопускането му до участие в конкурсите за първоначално назначаване, обявени с решение на ВСС по протокол № 20/23.05.2013 г. Решението на Висшия съдебен съвет от 4.07.2013 г. по т. 9 е "Оставя без уважение възражението на Николай Миланов Николов за недопускането му в конкурсите за първоначално назначаване" като мотивите на това решение са мотивите на Комисията по предложенията и атестирането изложени в нейно решение - протокол № 41 от 2.07.2013 г. по възражението на Николай Миланов Николов вх № 94-00614/1.07.2013 г. срещу отстраняването му от участие. Възраженията му са за незаконосъобразност на решението поради наличие на отменителните основания по чл. 146 АПК. Изразяват се в това, че за него са налице всички материални предпоставки да се приме, че притежава необходимите нравствени и професионални качества за заемане на длъжностите, за които са обявени конкурсите с оглед на придобитите образователни и квалификационни степени и професионален опит които обстоятелства не били обсъдени и отчетени при вземане на решението от Висшия съдебен съвет за недопускането му до участие в конкурсите. Поддържа доводи и за нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът, Висшият съдебен съвет чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Върховният административен съд намира така подадената жалба за допустима и неоснователна по следните съображения: От доказателствата по делото, приложени с административната преписка се установява, че със заявления вх. № 15/01/ от 13.06.2013 г., вх. № 14/03/ от 13.06.2013 г., вх. № 20/048 от 13.06.2013 г., вх. № 17/03/ от 13.06.2013 г., вх. № 21/14/ от 13.06.2013 г., вх. № 18/02/ от 13.06.2013 г., вх № 19/02/ от 13.06.2013 г. и вх. № 16/03/ от 13.06.2013 г. Николай Миланов Николов е подал документи за участие в обявените от ВСС конкурси за заемане на длъжностите "съдия" във Върховния административен съд, "прокурор" във Върховна административна прокуратура, "прокурор" във Върховна касационна прокуратура, "следовател" в Специализирана прокуратура, "съдия" в Специализиран наказателен съд, "прокурор" в Специализирана прокуратура, "съдия" във Върховния касационен съд - Наказателна колегия и "съдия" във Върховния касационен съд - Търговска колегия. С решение на Комисията по предложенията и атестирането към ВСС по протокол № 39/25.06.2013 г. комисията се е произнесла по допустимостта на кандидатите в обявените конкурси за първоначално назначаване, с което решение жалбоподателят не е допуснат до участие в нито един от тях с мотивите, че не отговаря на изискванията на чл. 162, т. 3 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Срещу това решение е подадено възражение от Николай Миланов Николов, по което Комисията по предложенията и атестирането на ВСС е взела решение по протокол № 41 от 2.07.2013 г. с което предлага на ВСС да го остави без уважение. Мотивите на това решение са, че кандидатът Николай Миланов Николов с решение на ВСС от 8.02.1995 г. е бил освободен от длъжност "районен прокурор" при РП Сливен поради трайна фактическа невъзможност да изпълнява служебните си задължения за повече от една година, като е установено, че по-голяма част от представените болнични листове са обявени за неправилно издадени и обезсилени. Също така, че от данни от Националната следствена служба на 26.09.2012 г. по сл. дело № 22/2008 г. на Николай Миланов Николов е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 210, ал. 1 от НК. Също така в мотивите е посочено, че пред Софийски районен съд, наказателно отделение са заведени наказателни дела от общ характер срещу Николай Миланов Николов: НОХД № 3933/2009 г. по описа на СРС, НОХД № 8157/2010 г. по описа на СРС, НОХД № 19227/2012 г. по описа на СРС, ХОХД № 3179/2011 г. по описа на СРС, НОХД № 17572/2012 г. по описа на СРС, НОХД № 10427/2011 г. по описа на СРС. При установените факти КПА е приела, че кандидатът Николай Миланов Николов не притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етичното поведение на българските магистрати за заемане на магистратска длъжност, поради което е направено предложение към ВСС за оставяне на възражението без уважение. С решение на ВСС от 4.07.2013 г. протокол № 26, допълнителна точка 9 е оставено без уважение възражението на Николай Миланов Николов за недопускането му в конкурсите за първоначално назначаване. При тези данни е спорен въпросът за законосъобразността на решението с оглед материалните предпоставки за участие в конкурсите и спазването на административнопроизводствените правила. Процедурата по провеждане на конкурси за първоначално назначаване в органите на съдебната власт е уредена в раздел II на ЗСВ чл. 176 и сл. Според чл. 180 ЗСВ ВСС обявява отделен конкурс за всеки орган на съдебната власт чрез обнародване на решението в Държавен вестник и публикуването му в един централен всекидневник и на страницата на ВСС в интернет. Съгласно чл. 181, ал. 2 ЗСВ в конкурса за първоначално назначаване може да участва лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и има стажът по чл. 164 за длъжността, за която е обявен конкурсът. Съгласно чл. 182 Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи извършва проверка на документите и допуска за участие в конкурса всички кандидати, които отговарят на условията по чл. 181, съставя списъци, които обявява на страницата на ВСС в интернет като в списъка на лицата, които не са допуснати до участие се посочва и основанието за недопускане. В настоящият случай основанието е чл. 162, т. 3 от ЗСВ. Съгласно чл. 162 ЗСВ за съдия, прокурор и следовател може да се назначи лице, което има само българско гражданство и в точки от 1-6 за посочени и други изисквания, на които трябва да отговарят кандидатите за участие в конкурс за заемане на длъжности в органите на съдебната власт. Такова е изискването по чл. 162, т. 3 кандидатът да "притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етичното поведение на българските магистрати. В тази кодекс, наред с всички правила и задължения относими към магистратите са и тези по т. 5 "Правила за поведение, произтичащи от принципа за почтеност и благоприличие, като магистратът следва да избягва действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие, т. 5.3, с личното си поведение и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност - т. 5.5, магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото - т. 5.6, магистратът трябва да е с безупречна репутация - т. 5.7 и магистратът трябва да е последователен и неотклонен при спазването на правните и етичните норми - т. 5.8. Тези изисквания към кандидатите за заемане на магистратски длъжности се установяват от ВСС и помощните му органи от представените документи за участие в конкурсите и събраните служебно доказателства за установяване на фактите от значение за извършване на преценката за наличието на необходимите нравствени и професионални качества. При установените от ВСС негативни данни за освобождаване от магистратска длъжност и за образувани наказателни дела от общ характер следва извод, какъвто е приел и административният орган, че жалбоподателят не притежава необходимите нравствени и професионални качества за заемане на длъжностите, за които са обявени конкурсите, до които не е допуснат до участие. Твърденията и доказателствата за наличие на образователни и квалификационни степени не са достатъчни, за да се приеме наличието на предпоставка по чл. 162, т. 3 ЗСВ. Обстоятелствата, при които кандидатът е бил освободен от заемане на магистратска длъжност са от значение за преценката на изискванията на КЕПБМ, както правилно приема и ВСС, тъй като поведението, довело до освобождаване от длъжност е сред фактите от значение за цялостната преценка по чл. 162, т. 3 ЗСВ. Обстоятелството, че срещу кандидата са образувани наказателни дела от общ характер не е сред изричните законови предпоставки, забраняващи участието му в конкурс, но поставя под съмнение репутацията на кандидата да заеме магистратска длъжност. В случаите по чл. 230 ЗСВ когато срещу съдия, прокурор и следовател е образувано наказателно производство от общ характер ВСС може да го отстрани от длъжност, а в случаите по чл. 132 КРБ когато е привлечен като обвиняем, ВСС временно го отстранява от длъжност. На същото основание следва да се приеме, че когато срещу кандидат за заемане на магистратска длъжност са образувани наказателни производства и е привлечен в качеството му на обвиняем, същият не може да участва в конкурс за заемане на длъжността. При изложените съображения решението на ВСС е постановено при спазване на материалния закон. Неоснователни са доводите за нарушаване на административнопроизводствените правила при издаване на решението. Неизслушването на жалбоподателя не е нарушение на процедурата, тъй като фактите от значение за правилното разрешаване на въпроса с участието му в конкурса са установени и изводите въз основа на тях не могат да се променят с изслушването на отстранения кандидат. Обясненията му в случая не биха допринесли за защита на интереса му, тъй като фактите за предпоставките по чл. 162, т. 3 ЗСВ за безспорно установени и изводите въз основа на тях са обосновани. Твърденията за нарушения, свързани с присъствието на членовете на ВСС, кворума и верността на протокола са неоснователни като недоказани. При изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК, Върховният административен съд шесто отделение