Решение № 7863 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9194/2016 г.
ВАСIV отделение21.06.2017 г.докладчик Кремена Хараланова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21/02.06.2016 г. постановено по адм. дело № 103/2016 г. на Административен съд-Р.. ОСЪЖДА "САВ комерс" ЕООД, със седалище гр. Б., да заплати на Д. фонд "Земеделие" сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7863 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9194/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "САВ Комерс" ЕООД, със седалище гр. Б., представлявано от управителя С. В. С., против решение № 21/02.06.2016 г. по адм. дело № 103/2016 г. на Административен съд-Р., с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу заповед № 03-РД/749/23.02.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ в частта, с която от заявения интензитет на помощта в размер на 65 на сто, е одобрен 50 на сто. Релевирани са доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с приложимия материален закон. В съдебно заседание, процесуалният представител на дружеството адвокат И. С., претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд, при което да бъде уважена жалбата, по която е образувано делото пред този съд и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. Л. оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата, подадена от "САВ Комерс" ЕООД, против част от заповед № 03-РД/749/23.02.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С нея, на основание чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /в приложимата редакция, ДВ, бр. 40/2015 г./, от заявения от дружеството интензитет на помощта в размер на 65 на сто, е одобрен 50 на сто. Съдът е извършил цялостен контрол върху заповедта като е събрал административната преписка, касаеща подадените от дружеството заявление за подпомагане и бизнес план по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства". В мотивите на решението е обсъдена разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9/2015 г., като е прието, че по делото няма данни, а и не се твърди, че "САВ Комерс" ЕООД е кандидатствало и съответно - че изпълнява ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" или по мярка 214 "Агроекологични плащания", за да е налице основание за поисканото увеличение на финансовата помощ с 15 %. Така въз основа направените от съдебния състав фактически установявания е прието, че заповедта е законосъобразна в атакуваната част. Постановеното решение е правилно. Противно на наведените от касатора съображения, съдът е обсъдил всички негови възражения, при което е направил обосновани и правилни крайни изводи, изцяло споделяни от настоящата инстанция. За да намали интензитета на подпомагане с 15 % от заявения, административният орган е приел за недопустимо увеличението на интензитета на финансова помощ до 65 %, тъй като кандидатът не попада в приложното поле на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9/2015 г. Според последната разпоредба, финансовата помощ за одобрени проекти е в размер 50 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи и се увеличава с 15 на сто /съгласно приложимата редакция на разпоредбата/, за инвестиции, изцяло свързани с изпълнявани от кандидата ангажименти по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. или сходни ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично земеделие" от ПРСР 2007-2013 г. Следователно, за да е налице основание за увеличаване на финансовата помощ с 15 % при условията на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9, в който случай съобразно ал. 8 на същата разпоредба интензитетът на финансовата помощ би бил в размер на 65 %, е необходимо кандидатът да е кандидатствал и поел да изпълнява ангажименти или по мярка 11, или по мярка 214 от Програмата за развитие на селските райони, като инвестициите да са изцяло, т. е. само и изключително, свързани с тяхното изпълнение. По делото липсва спор, а и се установява от данните по административната преписка, че жалбоподателят е заявил за подпомагане по мярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" създаване на биологична орехова и лешникова градина и закупуване на земеделска техника за поддръжка на 187.42 дка земеделска земя. Поради това е прието, че в случая не е налице предпоставката по чл. 13, ал. 3 от Наредбата, а именно - инвестициите, за които кандидатът иска подпомагане да са изцяло свързани с изпълнявани вече от него ангажименти. От съществено значение е жалбоподателят да е кандидатствал и поел вече ангажимент за изпълнение на дейности по мярка 11 или мярка 214, само в който случай направените инвестиции, за които се иска финансово подпомагане по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" на мярка 4 "Инвестиции в материални активи", се явяват пряко свързани с изпълнение на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" или мярка 214 "Агроекологични плащания". Предвид това и обстоятелството, че дружеството не е поемало ангажимент по програмата за биологично земеделие, който да изпълнява и по отношение на който да е получавало субсидии в предходните стопански години, ирелевантни са твърденията му, че е сертифицирано за производство на биологични продукти и има валиден сключен договор за контрол с биологично сертифицираща организация. Още повече, че договорът е сключен на 28.02.2015 г., а сертификационното писмо е от 15.04.2015 г., което още веднъж сочи, че "САВ комерс" ЕООД няма поети предходни ангажименти, свързани с биологично земеделие. В стратегията на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за мярка 4 "Инвестиции в материални активи" е посочено, че тя следва да осигури допълняемост с постигнатото в периода 2007-2013 г., като финансовата помощ се насочи към материални и нематериални инвестиции в земеделските стопанства и предприятията, преработващи и добавящи стойност към земеделски продукти. За подмярка 4.1. е записано, че подкрепата се предоставя на територията на цялата страна, за материални и нематериални инвестиции в новосъздадени и съществуващи земеделски стопанства за покриване нуждите на същите, съобразени с техният капацитет. Подпомагането по подмярката е насочено към модернизиране на земеделските стопанства и разширяване на стопанствата на младите земеделски производители с цел осигуряване на устойчиво развитие на земеделието и осигуряване на смяната на поколенията в земеделието. В чл. 13, ал. 1 от Наредбата е регламентирано, че финансовата помощ е в размер на 50 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи. По подаденото заявление за подпомагане на "САВ комерс" ЕООД е отпуснато подпомагане в размер на 50 % от одобрените разходи, като са му отказани допълнителните 15 % по чл. 13, ал. 3, които се предоставят за надграждане на вече поети ангажименти по направление биологично земеделие. Поради това, неоснователни са доводите на касатора, че е нарушено правото му на защита, тъй като не било ясно кои негови дейности не са свързани с биологично земеделие. Обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че след като дружеството няма поети предходни ангажименти в това направление, поисканото от него увеличение му е законосъобразно отказано. Правилно съдът е приел, че не намират основание и оплакванията за липсата на мотиви в атакуваната заповед. Видно от съдържанието му актът съдържа конкретни съображения относно подаденото заявление за подпомагане, като с оглед събраната по преписката информация е прието, че "САВ комерс" ЕООД не е изпълнявало други проекти по мерки 11 и 214 от ПРСР. Посочените фактически основания са достатъчни за да обосноват постановения отказ за финансово подпомагане. Както бе посочено по-горе, чл. 13, ал. 3 от Наредбата налага кандидатите да са изпълнявали и други ангажименти в направление биологично земеделие, което условие не е налице за "САВ комерс" ЕООД. Касаторът не попада в хипотезата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9, поради което и допустимият интензитет за подпомагане е правилно определен на 50 %, вместо поискания 65 %. По изложените съображения настоящият състав приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Защитникът на касатора в съдебно заседание е направил възражение по искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, по съображения, че процесуалното представителство влиза в задълженията и длъжностната характеристика на юрисконсулта. В чл. 78, ал. 8 ГПК е изрично уредено присъждането в полза на юридически лица или еднолични търговци, ако те са били защитавани от юрисконсулт, на възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Законодателят е предвидил присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство от лице, възнаграждение на което се заплаща по трудов договор, с цел защитаваното юридическо лице да бъде възмездено за защита, реализирана от юрисконсулт, срещу неоснователно предявени иск или жалба, поради което и възражението на адвокат Савова следва да бъде отхвърлено. С оглед на това и изхода от спора, във връзка със своевременно предявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, "САВ комерс" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ДФЗ сумата от 100 лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение определено от настоящата инстанция, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение