Решение № 4231 от 23.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2013/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. П. Б., С. В. Г., Т. Н. Т., П. М. М., И. Г. Г., Н. И. К., В. Х. К., В. Т. П., И. Д. Д., Д. Ц. Д., И. В. Д., Т. Д. В., Е. В. Д., С. В. Д., Д. С. Б. и А. А. К., подадена чрез процесуалния представител адв. Цеков, срещу Решение 11095 от 08.07.2024 г., постановено по адм. дело 7882/2023 г. по описа на Административен съд София град, в частта, с която са отхвърлени жалбите им срещу заповед РД-09-50-486 от 05.08.1999 г. на главния архитект на Столична община и са осъдени да заплатят разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, а в условията на евентуалност се отмени оспорената заповед, както и се присъдят разноски по делото. Ответникът главен архитект на Столична община, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Григорова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците С. Ф. М. и М. Т. М., редовно призован, не се явяват и не изпращат представител в съдебно заседание. В приложен по делото писмен отговор и писмена защита, чрез процесуалния си представител адв. Таков, излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски по делото. Ответниците М. Г. Х., С. С. С., У. Г. Б., П. Н. Н., К. Б. Б. и М. Н. Ч., редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационните жалби. Ответникът Столична община, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответниците етажната собственост на [адрес], етажната собственост на [адрес], етажната собственост на [адрес], етажната собственост на [адрес], етажната собственост на [адрес] етажната собственост на [адрес], редовно призовани, чрез особен представител адв. Мечкова, изразяват становище за основателност на касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба, подадена срещу заповед РД-09-50-486 от 05.08.1999 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 6, т. 7 от Закона за териториално селищно устройство /ЗТСУ, отм./, чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗТСУ /отм./, чл. 61, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ППЗТСУ /отм./, чл. 12, т. 2, чл. 16 и чл. 17а от Наредба 5/17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство /Наредба 5/1995 г., отм./, както и във връзка с решението по т. 8 от протокол ГК-Г-8/26.01.1999 г. на ГАГК, е одобрено частично изменение на застроителния план за парцели І и ІV от кв.74, м. Изток , както и частично изменение на регулационния план, като от парцел І - за ожс и магазини се създава парцел І за ожс и магазини и парцел ІV 1474 и частичен квартално-застроителен и силуетен план за парцел ІV от кв.74, м. Изток . За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган главен архитект на Столична община, в кръга на предоставените му правомощия със заповеди на кмета на Столична община, в изискуемата форма и при спазване на административно-производствените правила. Прието е от съда още, че установяванията на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза не обосновават извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, а целесъобразността й е извън обхвата на съдебния контрол, съгласно чл. 145, ал. 1 от АПК. Според съда ирелевантно в конкретния случай е съответствието на процесната заповед с разпоредбите на ЗУТ /обн., ДВ, бр. 1/02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г./, подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и действащия Общ устройствен план /ОУП/ на гр. София. Съдът приема също така, че в настоящето производство не са установени нови релевантни обстоятелства, от които да е възможен извод, различен от формирания при предходно упражнения съдебен контрол върху процесната заповед по жалба на други лица. Според административния съд, макар на място да е налице озеленяване, имотът и преди одобряване на процесното изменение е бил отреден за обществено жилищно строителство и магазини, като в този смисъл не е налице твърдяната от жалбоподателите неблагоприятна промяна. Позовавайки се на приложените в преписката становища и дендрологично заснемане, съдът приема, че последното изменение на плана е било предприето с оглед проектът да предвиди разполагане на строителството по такъв начин, че наличната растителност да бъде запазена в максимална степен. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че оспорената заповед е съответна на приложимите материално-правни норми и целта на закона. Така постановеното решение е неправилно и необосновано, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при липсата на изложени собствени мотиви от страна на съда относно законосъобразността на оспорената заповед, което е и пречка за надлежна проверка за правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът приема за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Настоящата съдебна инстанция намира, че на практика в конкретния случай съдът не е изложил никакви собствени съображения, а е преповторил становището на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, без да извърши анализ на доказателствата по делото и да обоснове защо кредитира становището на вещото лице и приема, че същото не изяснява нови, релевантни за спора обстоятелства , както и да изложи собствени правни изводи по съществото на конкретния спор. В мотивите си съдът не следва да преповтаря само обстоятелствената част на съдебно-техническата експертиза, а да изложи, след преценка на събраните по делото доказателства, своите правни изводи, които и не винаги следва да почиват само и единствено на експертното становище на вещото лице. Видно от съдържанието на съдебното решение, първоинстанционният съд не посочва кои са приети от него за установени факти и не излага каквито и да било правни съображения относно наведените в жалбите доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. В случая липсва дължимият анализ на приетата за установена фактическа обстановка по делото в контекста и на относимата нормативна регламентация ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и Наредба 5/1995 г. /отм./, както и на сочените в тази връзка в жалбата нарушения - на чл. 110 от ППЗТСУ /отм./; на чл. 60 и сл. от Наредба 5/1995 г. относно изискуемите разстояния между сградите и регулационните линии; на 59 от Наредба 5/1995 г., доколкото в силуетите на новопредвидената сграда не се сочат градусите на наклоните на покривите; на чл. 48, ал. 1, т. 6 от ППЗТСУ /отм./ относно вида на сградата, предвидена в съответния парцел, и др. Единствено съдът излага мотиви по отношение приложимостта в случая на чл. 35, ал. 2 от Наредба 5/1995 г. предвид на обстоятелството, че процесният парцел представлява квартална градинка , като и в този случай изцяло се позовава на мотивите на решение 8834/28.06.2010 г. по адм. дело 8071/2009 г. по описа на ВАС, постановено по жалба на други лица срещу процесната заповед. В тази връзка следва да се има предвид, че доколкото постановените решения на СГС и ВАС по жалба на други лица нямат сила на присъдено нещо по отношение на настоящите жалбоподатели в съответствие с чл. 177, ал. 1, изр. първо от АПК, то и съдът не би могъл да се позовава на предходен упражнен съдебен контрол по отношение на процесната заповед. Първоинстанционният съд е следвало да съотнесе установените от него факти и обстоятелства към приложимите норми и наведените от жалбоподателите доводи в жалбата, аргументирано по надлежния ред, за да разполага и касационната инстанция с възможност да упражни в пълнота съдебния контрол по реда на Глава дванадесета от АПК. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорения административен акт като обсъди в съвкупност събраните доказателства и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,