Решение № 8034 от 21.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 527/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Психично здраве-индивидуална практика за специализирана медицинска помощ ЕООД гр.Търговище против решение 1618/24.10.2024г. по адм.д. 66/2023 г. по описа на Административен съд Търговище. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменено решението на съда и претендира заплащане на разноски по делото. Ответникът - Администрация на Министерски съвет, редовно призован, се представлява от Главен юрисконсулт Е. Карталска. Моли да се остави касационната жалба без уважение и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмено становище по делото, в което е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на поцесуалния представител на ищеца. Ответникът - Министерство на здравеопазването, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството е образувано по искова молба, подадена от Психично здраве Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, против ответниците Министерство на здравеопазването и Администрацията на Министерски съвет, с която се претендира да бъдат осъдени двамата ответници да заплатят солидарно на ищцовото дружество обезщетение за имуществени вреди в размер на 36 938.79 лева, равняващо се на законната лихва за периода на забава от 20.06.2017 г. до 07.04.2023 г. включително, начислено върху вземане за неизплатената част от безвъзмездна финансова помощ в размер на 62 785, 48 лв., дължима по Договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) РД - 13 - 13/14.09.2015 г. по Програма BG 07 Инициативи за обществено здраве, за проект с наименование За достойни старини, съфинансиран от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 - 2014 и Норвежкия финансов механизъм 2009 - 2014, в резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на Програмния оператор и Подкрепящото звено по програма BG 07Инициативи за обществено здраве, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е отхвърлилпредявения иск. Осъдил е на основание чл. 10 ал. 4 ЗОДОВ Психично здраве Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ ЕООД да заплати на Администрацията на Министерски съвет на Република България сумата в размер на 250 лева, представляваща възнаграждение за един юрисконсулт, както и да заплати на Министерство на здравеопазването сумата в размер на 250 лева, представляваща възнаграждение за един юрисконсулт. Съдът е изложил мотиви, че като бенефициент по сключения ДБФП ищецът е очаквал да получи пълният договорен размер на безвъзмездната финансова помощ и поради това законната лихва върху неполучената част от БФП ищецът претендира като вреда под формата на пропуснати ползи. Според съда, постановените от ръководителя на ПЗ откази за верификация на разходи и трите издадени от ръководителя на ПО решения за налагане на финансови корекции са били отменени с влезли в сила съдебни решения, но отмяната на покана за доброволно възстановяване на надплатена сума с изх. 02.50-1/10.11.2017 г., обективираща отказ от верификация на разходи в общ размер на 97 223, 32 лева, е настъпила по силата на съдебно решение, влязло в сила на 13.11.2018 г., т.е. значително след посочения от ищеца начален момент на претендираното обезщетение 20.06.2017 г. Съдът е посочил, че и вторият отказ за верификация, обективиран в писмо с изх. 02.50-80/22.12.2021 г., също е отменен със съдебно решение, което е влязло в сила на 01.06.2023г., т.е. след предявяване на настоящия иск, поради което към момента на завеждане на иска не е била налице първата предпоставка за уважаване на иска за вреди от този административен акт. Като допълнителен аргумент е посочил, че още преди отмяната на първия отказ за верификация на 13.11.2018 г., в хода на процедурата са били издадени горепосочените Решение РД-13-422/19.12.2017 г. и Решение РД-13-60/13.04.2018 г., с които ръководителят ПО е наложил финансови корекции за установени с предхождащи ги решения на ПО нередности. Същите впоследствие са били отменени по съдебен ред съответно на 05.01.2023 г. и на 07.07.2020 г. Последвало е обаче Решение РД-13-105/11.03.2022 г. на ПО, с което е наложена нова финансова корекция на ищцовото дружество, като същото е отменено по съдебен ред на 25.01.2023 г. Направил е извод, че целият състав от постановени от ответниците актове, които са били отменени от съда като незаконосъобразни, от който състав според ищеца произтичат имуществените му вреди, приключва с акт, който е бил отменен като незаконосъобразен последно във времето, а именно на 01.06.2023 г. Като се е позовал на т. 4 от ТР 3/22.04.2004 г. по т.д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, съдът е приел, че вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт, а не от момента на издаване на този акт, както би било в случай на обявяване на нищожността му. С оглед на това съдът е приел, че с този акт са причинени вреди в периода от 20.06.2017 г. до 07.04.2023 г. включително и същият не се явява материалноправна предпоставка за обезщетяване на претендираните имуществени вреди. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. От фактическа страна е установено, че съгласно Договор за безвъзмездна финансова помощ /ДБФП/ РД-13-131/14.09.2015 г., сключен между Психично здраве Групова практика за специализирана медицинска помощ ООД (след 17.09.2019 г. ПЗ-ИПСМП ЕООД според вписванията в ТР) в качеството му на бенефициент, и Министерството на здравеопазването (M3) в качеството му на програмен оператор/ПО/ по програма BG 07 Инициативи за обществено здраве, представлявано от ръководителя на Програмния оператор, страните са се договорили бенефициентът да осъществи изпълнението на проект За достойни старини, чрез предоставена безвъзмездна финансова помощ/БФП/, а Програмният оператор да осъществява управлението на процеса по предоставянето на целевата БФП на бенефициента за изпълнение на дейностите по проекта, чрез Администрацията на МС Дирекция Добро управление, в качеството ѝ на Подкрепящо звено по Програмата/ПЗ/. Съгласно т. 2 от ДБФП срокът за изпълнение на проекта е от датата на влизане в сила на договора, като последната дата на допустимостта на разходите по проекта е 30 април 2016 г. Срокът на договора е изменен като последната дата на допустимостта на разходите е променена на 31.03.2017 г., според сключеното Допълнително споразумение РД-13-165/20.12.2016 г. Съгласно т. 3.2. от ДБФП предоставяната БФП представлява 85% от общата стойност на проекта или в абсолютна стойност - сумата от 388 969, 13 лева, равняваща се на 198 876.76 евро. В чл. 4 от ДБФП е договорен начина на плащанията в съответствие с чл. 18 от Общите условия. Изрично е договорено, че общата стойност на авансовото и междинните плащания не може да надвишава 90% от общата стойност на БФП. На 19.05.2017 г. бенефициентът е подал Искане 5 за окончателно плащане, входирано под 02.50-1/22.05.2017 г. в регистрите на ответника, като исканата сума е била в размер на 76 585.65 евро или 149 788.51 лева. След извършване на съответните проверки Ръководителят на ПЗ/АМС Дирекция Добро управление/ е изготвил покана за доброволно възстановяване на надплатена сума с изх. 02.50-1/10.11.2017 г., обективираща отказ от верификация на разходи в общ размер на 97 223, 32 лева. Посоченият административен акт е обжалван от ищеца по съдебен ред и е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила на 13.11.2018 г. Решение 4702 от 10.07.2018 г. по адм. дело 13350/2017 г. по описа на Административен съд - София-град, оставено в сила с Решение 13902/13.11.2018 г., постановено по адм. дело 10057/2018 г., VII о. на Върховния административен съд. След съдебната отмяна на издадената покана за доброволно плащане с изх. 02.50-1/10.11.2017 г., управителят на ищцовото дружество е подал до АМС сигнал вх. 02.50-80/04.06.2021 г. за допуснати нарушения от И. П. в качеството ѝ на ръководител на Подкрепящото звено по програма БГ 07 Инициативи за обществено здраве и директор на дирекция Добро управлениепо повод изпълнение на влязло в сила Решение 4702 от 10.07.2018 г. по адм. дело 13350/2017 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение 13902/13.11.2018 г., постановено по адм. дело 10057/2018 г., VII отд. на ВАС. В отговор на този сигнал до подателя е изпратено писмо изх. 02.50-80/12.07.2021 г. на ръководителя на Главния инспекторат към МС, с което го уведомяват, че изложените в сигнала твърдения за нарушения са основателни и предстои да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на виновния служител в АМС. След няколко месеца ръководителят на Подкрепящото звено по Програма BG07 и Директор на Дирекция Добро управление в Администрация на Министерски съвет (АМС), е издал писмо с изх. 02.50-80/22.12.2021 г., с което е уведомил жалбоподателя, че е приключила верификацията на неверифицирани разходи, заявени с Искане за окончателно плащане 5/19.05.2017 г., като от общо 97 223.32 лева верифицираните разходи са в размер на 10 323,00 лева. Със същото писмо жалбоподателят е уведомен, че е отказана верификация на средства на обща стойност от 86 900.32 лева. Издаденият административен акт е обжалван в цялост като по оспорването е образувано АД 14/2022 г. по описа на АС Търговище, в рамките на което поради направено частично оттегляне на жалбата, с влязло в сила определение е прекратено производството по обжалването му в частта по т. 2 и т. 7 от същия. Постановеното по оспорването на акта в останалата му част Решение 58/29.04.2022 г. е отменено изцяло с Решение 1715/15.02.2023 г. по адм. д. 6318/2022 г. на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. За новото разглеждане на жалбата е образувано АД 28/2023 г., приключило с влязло в сила на 01.06.2023 г. Решение 56/05.05.2023 г., с което е отменен като незаконосъобразен отказа за верифициране на разходи, обективиран в Писмо с изх. 02.50-80/22.12.2021 г. на Ръководителя на Подкрепящото звено по програма BG 07 Инициативи за обществено здраве и Директор на Дирекция Добро управление в структурата на специализираната администрация на МС, в обжалваната му част по точки 1, 3, 4, 5 и 6 за отказ за верифициране на сумата в размер на 73 865, 27 лева, и административната преписка е изпратена на Ръководителя на Подкрепящото звено по програма BG 07 Инициативи за обществено здраве и Директор на Дирекция Добро управление в структурата на специализираната администрация на МС за ново разглеждане и произнасяне по Искане 5 за окончателно плащане, входирано под 02.50-1/22.05.2017 г., на сумата от 73 865, 27 лева, по фактури, издадени от Топ Инженеринг ООД. Междувременно в хода на процедурата по предоставяне на БФП са инициирани и проведени производства по администриране на нередности и са налице решения за установяване на нередности и решения за налагане на финансови корекции, издадени от ръководителя на Програмния оператор по програма BG 07 Инициативи за обществено здраве" - длъжностно лице от администрацията на Министерство на здравеопазването. В горепосочения аспект ръководителят на Програмния оператор е издал Решение РД-13-325/25.08.2017 г., с което е установена нередност по смисъла на чл. 11.2 от Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. и чл. 11.2 от Регламента за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2009 - 2014 г. при изпълнението на Програма БГ 07 Инициативи за обществено здраве. Последвало е издаването на Решение РД-13-422/19.12.2017 г. на Ръководителя на Програмния оператор на Програма БГ 07 Инициативи за общественото здраве, финансирана от Финансовия механизъм на ГИП и Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г., с което за установената с Решение РД-13-325/25.08.2017 г. нередност на бенефициента Психично здраве - ГПСМП ООД е наложена финансова корекция в размер на 10 % от всички допустими и подлежащи на верификация разходи по сключения договор с изпълнител Топ инженеринг ООД. Посоченото решение на ръководителя на ПО е обжалвано и е отменено изцяло с влязло в сила на 05.01.2023 г. Решение 4194/23.06.2022 г. по АД 5628/2021 г. на АССГ, оставено в сила с Решение 129/05.01.2023 г., постановено по адм.д. 8348/2022 г. по описа на ВАС. С Решение РД-13-2/02.01.2018 г. ръководителят на Програмния оператор е установил наличието на нередност по смисъла на чл. 11.2 от Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. и чл. 11.2 от Регламента за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2009 - 2014 г. при изпълнението на Програма БГ 07 Инициативи за обществено здраве, във връзка с приложен незаконосъобразен ред за изпълнение на договор 3/11.02.2016 г. с изпълнител Топ инженеринг ООД. Последвало е издаването на Решение РД-13-60/13.04.2018 г.на Ръководителя на Програмния оператор на Програма БГ 07 Инициативи за общественото здраве, с което за установената с Решение РД-13-2/02.01.2018 г. нередност на бенефициента Психично здраве - ГПСМП ООД е наложена финансова корекция в размер на 25% от всички допустими и подлежащи на верификация разходи по сключения договор с изпълнител Топ инженеринг ООД - договор 3/11.02.2016 г. на стойност 246 851,56 лева без ДДС/296 221,87 с включен ДДС/, която в цифрово изражение представлява 62 785.48 лева с включен ДДС. По подадена срещу това решение за налагане на финансова корекция жалба е образувано АД 5615/2018 г. по описа на АССГ, с чието Решение 5329/09.08.2019 г. жалбата е отхвърлена. Но при последвалото касационно обжалване, за което е образувано адм. д. 13383/2019 г. по описа на ВАС с Решение 9026/07.07.2020 г. е отменено решението на АССГ и е отменено Решение РД-13-60/13.04.2018 г.на Ръководителя на Програмния оператор. С Решение РД-13-822/30.11.2021 г. ръководителят на Програмния оператор е установил наличието на нередност по смисъла на чл. 11.2 от Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. и чл. 11.2 от Регламента за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2009 - 2014 г. при изпълнението на Програма БГ 07 Инициативи за обществено здраве, във връзка с приложен незаконосъобразен ред за сключване и изпълнение на договор 3/11.02.2016 г. с изпълнител Топ Инженеринг ООД. Последвало е издаването на Решение РД-13-105/11.03.2022 г.на Ръководителя на Програмния оператор на Програма БГ 07 Инициативи за общественото здраве, с което за установената с Решение РД-13-822/30.11.2021 г. нередност на бенефициента Психично здраве - ГПСМП ООД е наложена финансова корекция в размер на 25% от всички допустими и подлежащи на верификация разходи по сключения договор с изпълнител Топ инженеринг ООД - договор 3/11.02.2016 г., която в цифрово изражение представлява 73 865.27 лева. Посоченото решение на ръководителя на ПО е обжалвано и с влязло в сила на 25.01.2023 г. Решение 112/11.08.2022 г. по АД 76/2022 г. по описа на АдмС - Търговище, оставено в сила с Решение 783/25.01.2023 г., постановено по адм. д. 10571/2022 г. по описа на ВАС, е отменено Решение РД-13-105/11.03.2022 г.на Ръководителя на Програмния оператор. Въз основа на цялата фактическа обстановка, изводът, който първоинстанционният съд е направил, основавайки се на Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. 3/2004 г. ОСГК, е неправилен. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице при него; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Исковата претенция в настоящото производство е за обезщетение за настъпила имуществена вреда, която е причинена на ищеца в резултат на отменените като незаконосъобразни административни актове. Размерът на това обезщетение се изразява в законната лихва за забавено плащане, признато от съда за дължимо и платено в по-късен от момента, в който е следвало да бъде извършено. В случая не се търсят лихви за забава, които са дължими от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите администратвни актове, а при нищожните - от момента на издаването на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е установено, длъжникът дължи обезщетение ведно със законната лихва върху главницата (обезщетението). В случая обаче не се касае за лихва дължима върху признато и присъдено обезщетение за вреди, предмет на обсъждане в мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. 3/2004 г. ОСГК, а за самото обезщетение (пропуснатата полза), чиито размер се изчислява на базата на законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Налице е в случая неизпълнение на парично задължение, основаващо търсените вреди от забавено плащане, в размер, равен на законната лихва върху дължимата сума за периода на забава. По делото е безспорно установено, че всички откази за верефикация на разходите по проекта, както и всички административни актове за извършени финансови корекции за нередности, са били отменени от съда като незаконосъобразни. Действието на отмяната със съдебно решение по отношение на индивидуални административни актове е от датата на издаване на акта. С оглед на това следва да се приеме, че претендираната сума от 62 785,48 лв. - неизплатена част от безвъзмездната финансова помощ по договора, е следвало да бъде изплатена на касационния жалбоподател, когато е трябвало да приключи верифицирането на разходи по искане вх. 02.50-1/22.05.2017 г., а това е датата 20.06.2017 г. След приключване на съдебните производства, с писмо изх. 002.50-100/17.05.2023 г. на ръководителя по ПЗ по Програма БГ 07 Инициативи за общественото здраве дружеството-ищец е било уведомено, че окончателно е била верифицирана и изпратена за плащане на ПО при МЗ сумата от 62 785.48 лв. С оглед на изложеното, са налице всички кумулативно изискуеми по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди. Независимо, че ищецът е посочил като основание за вредите си незаконосъобрзни действия и бездействия на ответниците по делото, той цитира административните актове, отменени от съда като незаконосъобпази, станали причина за неизвършването на верифициране на претендираните суми по договора. Това дава основание на касационната инстанция да приеме, че обещетението се търси именно от тези незаконосъобразни административни актове. Ищецът е изложил правилно фактите по делото, което дава основание на настоящия съд да определи надлежната правна квалификация на предявения иск. Цитирани са отменените административни актове, издавани от ръководители на Подкрепящото звено/ПЗ/ по Програма BG 07 /дирекция Добро управление в Администрацията на Министерския съвет, както и от ръководители на Програмния оператор по Програма BG 07 Инициативи за общественото здраве към Министерство на здравеопазването. Поради съвместната дейност на двете администратиции във връзка с упражнявания контрол по изпълнение на договора, двамата ответника следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят претендирното обезщетение. Съгласно калкулатора за изчисляване на законната лихва, правилен е размерът на претендираното обезщетение 36 938.79 лв., което следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 07.04.2023 г. до окончателно изплащане на сумата. При изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло като неправилно и спорът да бъде решен по същество, съобразно изложеното по-горе мотиви. На ищеца следва да се присъдят и разноските за двете инстанции в размер на 3600 лв. и държавна такса в размер на 326 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, поради това че размерът му е съобразен с чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,