Решение № 7147 от 14.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9517/2018 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.405а, ал.7 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда (ДИТ) гр. Бургас, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт В. Р. Н., срещу Решение 1002/18.05.2018г., постановено по адм. дело 2848/2017г. по описа на Административен съд Бургас, в частта, в която са отменени задължителни предписания, обективирани в протокол за извършена проверка 1947/27.09.2017г. дадени от служители на Дирекция Инспекция по труда гр. Бургас, в частта от точка 1 до точка 5, включително. Наведените в жалбата възражения относно неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл.209, т.3 АПК. Поддържа се становище за приложимост на разпоредбите на чл. 121а КТ и Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли в цялост жалбата срещу издания индивидуален административен акт. Прави се възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК по отношение на претендираните от ответника разноски за възнаграждение за един адвокат. Ответникът Берчи България ЕООД, представлявано от управителите Т. З. и Й. В., чрез процесуални представители адвокати И. К. и Х. К., в писмен отговор оспорват основателността на касационната жалба. Намират първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което искат оставянето му в сила. Претендира се присъждане на разноски, съобразно представен списък по реда на чл. 80 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Намира правният извод на съда за незаконосъобразност на дадените задължителни предписания, в частта от точка 1 до точка 5, включително по Протокол 1947/27.09.2017г. на ДИТ-Бургас, че е основан на доказателствата по делото и е в съответствие с материалния закон. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстационното производство са задължителни предписания, обективирани в протокол за извършена проверка 1947/27.09.2017г., дадени от служители на Дирекция Инспекция по труда - гр. Бургас, в частта от точка 1 до точка 5, включително. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че между Берчи АД и Берчи България ЕООД е сключен рамков договор за транспорт на течни продукти и насипни товари относно националните и международни транспортни поръчки, по всякакви европейски направления. Двете търговски дружества са свързани лица по смисъла на §1, т.5 от ДР на Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция, съгласно която Група от предприятия са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка. Лицето А. М. е гражданин на Република Румъния, който има сключен трудов договор с Берчи България ЕООД от 20.04.2012г., на длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил за международни превози на товари, с място на работа гр. Бургас. Със заповед 003/16.03.2017г., на основание Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, управителят на Берчи България ЕООД е командировал А. М. във всички страни от ЕС и Швейцария за периода от 30.03.2017г. до 30.03.2018г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че неправилно в даденото в т.1 от предписанията указание е определено, съгласно чл. 2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги да бъде сключено допълнително споразумение към трудовия договор с командирования служител относно държавата Швейцария, защото няма данни в преписката лицето да е командировано и фактически да е пребивавало в тази страна. Обоснован е извод, че горното се отнася и до другите задължителни предписания от точка 2 до точка 5, вкл., защото те произтичат от същия юридически факт пребиваване на командированото лице в Швейцария, който не е доказан. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Бургас, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Правният извод на съда, че дадените задължителни предписания по т.1-5 от Протокол 1947/27.09.2017г. на ДИТ-Бургас са незаконосъобразни, е основан на доказателствата по делото и е в съответствие с материалния закон. Неправилно в даденото в т.1 от предписанията указание е определено съгласно чл. 2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги да бъде сключено допълнително споразумение към трудовия договор с командирования служител относно Швейцария, защото няма данни в преписката лицето да е командировано в Швейцария и фактически да е пребивавало в тази страна. Горното се отнася и до другите задължителни предписания от т.2 до т.5, тъй като те произтичат от същия юридически факт пребиваване на командированото лице в Швейцария, който не е доказан, независимо, че дружеството - майка на командироващото дружество е със седалище в Швейцария. Неоснователно е възражението на касатора, че разпоредбите на чл. 121а КТ и Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, приета с Постановление на Министерския съвет 382 от 29.12.2016г., обн. ДВ, бр. 2 от 06.01.2017г., не намират приложение в случая. С Решение 5021 от 18.04.2018г. на ВАС по адм. дело 987/2018г., петчленен състав е оставено в сила Решение 14399/27.11.2017г., постановено по адм. дело 1240/2017г. по описа на ВАС, тричленен състав на второ отделение, с което по жалбата на ЮЛНЦ "Съюз на международните превозвачи", представлявано от председателя на Управителния съвет, е отхвърлена жалбата срещу Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, приета с Постановление на Министерския съвет 382 от 29.12.2016 г., обн. ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., по отношение на разпоредбите на чл. 1; чл. 2; чл. 5; чл. 6 в частта, която обхваща и чл. 2; чл. 7 и чл. 17 в частта, която се отнася до чл. 2 от Наредбата. По искане на касационния жалбоподател, производството по делото е спряно до приключване на дела С-620/18 и С-626/18 по описа на Съда на Европейския съюз (СЕС). С Решения от 8 декември 2020 година, Съдът на Европейския съюз (голям състав) се произнася по дело С-620/2018 и дело С-626/2018, с които отхвърля подадените от Унгария и Полша жалби на основание чл. 263 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) за отмяна на Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018г. за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, а при условията на евентуалност да отмени някои нейни разпоредби. Решенията на СЕС по дела С-620/18 и С-626/18, приложени по делото сочат съответствие на решението на първоинстанционния съд с приложимия материален закон. Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги е частично изменена с Директива 2018/957. С приемането на последната директива законодателят на Съюза е искал да осигури свободното предоставяне на услуги на справедлива основа, като гарантира конкуренция, която не се основава на прилагането в една и съща държава членка на съществено различаващи се ред и условия на работа според това дали работодателят е установен или не в тази държава членка, като същевременно предостави по-голяма закрила на командированите работници. Директива (ЕС) 2018/957 съответно е насочена към това да направи прилаганите спрямо командированите работници ред и условия на работа възможно най-близки до прилаганите спрямо работниците, наети от установени в приемащата държава - членка предприятия. С оглед на изложеното Директива 2018/957 внася изменения в член 3, параграф 1 от Директива 96/71, отнасяща се до реда и условията на работа на командированите работници. Тези изменения, основаващи се на принципа на равно третиране, предполагат в частност за посочените работници да отпаднат минималните ставки на заплащане, определени от законодателството на приемащата държава - членка, а предвиденото в това законодателство възнаграждение понятие, по-широко от понятието минимална заплата. Освен това, когато действителната продължителност на командироването е повече от дванадесет месеца, или по изключение повече от осемнадесет месеца, Директива 2018/957 чрез добавянето на параграф 1а в член 3 от Директива 96/71 предвижда задължение почти изцяло да се прилагат установените в приемащата държава членка ред и условия на работа. Свободното предоставяне на услуги в областта на транспорта е уредено със специалната разпоредба на член 58, параграф 1 ДФЕС. Съгласно тази разпоредба свободното предоставяне на услуги в областта на транспорта се регулира от разпоредбите на дяла, отнасящ се до транспорта, а именно членове 90100 ДФЕС. Предвид горното е обоснован извод, съобразно който услугите в областта на транспорта, по смисъла на член 58, параграф 1 ДФЕС, са изключени от приложното поле на член 56 ДФЕС (решение от 20 декември 2017 г., Asociaciуn Profesional Elite Taxi, C-434/15, EU:C:2017:981, т. 48). Директива 96/71 изключва от приложното си поле предприятията от търговския флот по отношение на моряшкия състав, от което може да се направи извод, че законодателят предвижда тя да се прилага спрямо останалите услуги в областта на транспорта. Този извод се потвърждава от разпоредбите на Директива 2014/67 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и за изменение на Регламент (ЕС) 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар (Регламент за ИСВП). Развити са съображения, че в член 3, параграф 3 от обжалваната директива се предвижда, че тя ще се прилага за сектора на автомобилния транспорт от датата на прилагане на законодателния акт за изменение на Директива 2006/22, която има за правно основание член 71, параграф 1 ЕО, който е част от разпоредбите на отнасящия се до транспорта дял от Договора за ЕО и съответства на член 91 ДФЕС. Във връзка с реформата на сектора на автомобилния транспорт в ЕС, известна като пакет за мобилността, е осъществено приемането на Директива (ЕС) 2020/1057 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 година за определяне на специфични правила във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт и за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и Регламент (ЕС) 1024/2012. Съгласно член 9 от горната директива, озаглавен Транспониране, държавите - членки приемат и публикуват разпоредбите, необходими за да се съобразят с директивата до 2 февруари 2022 г., като от посочената дата същите следва да се прилагат. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Крайният изход на спора в касационната му фаза обуславя право на разноски за адвокатска защита в полза на Берчи България ЕООД, в качеството му на ответник по неоснователната жалба на Дирекция Инспекция по труда Бургас. Видно от данните по делото, с пълномощно от 05.07.2018 г. ответникът по касация е упълномощил Адвокатско дружество Правна къща К. за осъществяване на процесуално представителство пред ВАС с подробно описани в пълномощното права, изпълващи понятието за процесуално представителство в пълен обем. В развилото се пред ВАС, тричленен състав на шесто отделение производство, дружеството е било представлявано от двама адвокати от адвокатското дружество адв. Х. К. и адв. И. К., съобразно волята на упълномощителя. Отговорността за деловодните разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК се носи от страната, чието правно твърдение е отречено със съдебния акт. Отговорността за разноски е свързана с изхода на правния спор и е негова последица. Страната, която го е загубила, дължи на насрещната страна (тази, в чиято полза е постановен съдебният акт) направените в производството разноски, вкл. заплатеното адвокатско възнаграждение, което обаче по арг. от чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК е само за един адвокат. Потърсеното от представлявания съдействие от втори адвокат, е въпрос на негова лична субективна преценка, с оглед защита на интересите му в по-голяма степен. Тази преценка обаче не следва да рефлектира в правната сфера на дължащата разноските страна в правния спор. Доколкото по делото няма данни сумата от 1760,25 лева да е уговорена и заплатена като адвокатско възнаграждение в полза само на единия от двамата процесуални представители на страната, то дължимите се разноски на Берчи България ЕООД следва да се присъдят в размер на половината от тази сума и само за осъществено процесуално представителство за един адвокат по делото или сумата в размер на 880 лева. Предвид фактическата и правна сложност на спора, с оглед извършените процесуални действия, съдът намира, че на основание чл. 78, ал.5 ГПК, във вр. чл. 144 АПК, възнаграждение за един адвокат в размер на 880 лева се явява съразмерно и не следва да се редуцира допълнително. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,