Решение № 14002 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3586/2018 г.

Решение № 14002 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3586/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пловдив срещу решение № 2220/13.12.2017 г., постановено по адм. дело № 2880/2017 г. по описа Административен съд – Пловдив, с което е отменен мълчалив отказ на Директора на РЗОК – Пловдив да се произнесе по заявление № 29-04-55-63/11.08.2017 г., в частта му, до пълния претендиран със заявлението размер на допълнителен лимит извън регулативния стандарт (РС) за изследване ядрено – магнитен резонанс (ЯМР). Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развити са съображения относно липсата на правен интерес за оспорване по отношение на лечебното заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ поради липсата на формиран както изричен, така и мълчалив отказ. Наведени са доводи за необсъждане от първоинстанционния съд на представените по делото доказателства както поотделно, така и в съвкупност. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата. Ответната в производството страна – Медицински център "Хипоталамус" ООД, гр. Пловдив не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Излага доводи за правилност, законосъобразност и обоснованост на първоинстанционното решение, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е мълчалив отказ на Директора на РЗОК – Пловдив по заявление № 29-04-55-63/11.08.2017 г., в частта му до пълния претендиран със заявлението размер на допълнителен лимит извън РС за изследване ЯМР относно пациентката Я. Кирчева. Въз основа на приетата административна преписка, първоинстанционният съд установява, че органът се е произнесъл изрично единствено по отношение на пациентката Р. Даева, като за нея е отпусната допълнителна стойност към РС. Обоснован е извод, съобразно който поставянето на пациентката Кирчева в листа на чакащите не представлява и не би могло да се приравни на изрично произнасяне по подаденото заявление. След анализ на относимата нормативна уредба, установена в чл. 9, ал. 3, т. 2 от Правилата за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) и медико – диагностичните дейности (МДД) към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, решаващият съд развива съображения досежно компетентността на директорите на съответните РЗОК да решават кръга от въпроси относно корекция на определените брой на СМД и стойност на МДД - при мотивирано искане от страна на изпълнител на извънболнична медицинска помощ, съобразно рамките на законоустановения резерв. Върховният административен съд, шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Неоснователни са възраженията на касатора досежно липсата на правен интерес от оспорване от лечебното заведение. С постановяване на отказ (изричен или мълчалив) от директора на РЗОК - Пловдив да бъде извършена корекция на първоначалните РС, се накърняват права и интереси на страната, гарантирани от материалноправната норма, поради което жалбоподателят в първоинстанционното производство правомерно е упражнил процесуалната възможност за защита чрез оспорването на акта по съдебен ред. Мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК съставлява законно презюмирано отрицателно по съдържание волеизявление от страна на административния орган по отправено до него искане за издаване на административен акт с конкретно предписано съдържание. Мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК се формира при неизпълнение в сроковете по чл. 57 от АПК на задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. С обсъжданото заявление на управителя на лечебното заведение е претендиран размер на допълнителен лимит извън РС за изследване ЯМР от отпуснатите му от директора на РЗОК - Пловдив, като за разликата до претендирания размер не е налице изрично произнасяне на компетентния административен орган, поради което в тази част е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК да се извърши исканата корекция и да се отпуснат допълнително стойности към регулативния стандарт на лечебното заведение за конкретно тримесечие за назначаване на изследванията. Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира, че жалбоподателят правомерно е упражнил процесуалната възможност за защита чрез оспорване по съдебен ред в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК и жалбата му като процесуално допустима, правилно е разгледана от първоинстанционния съд по същество. Наведените доводи от касационния жалбоподател за липсата на формиран мълчалив отказ се опровергават от установената разпоредба в чл. 10 от Вътрешните правила за работа на комисията, определена със заповед № РД-09-259/18.11.2013 г. на директора на РЗОК – Пловдив за разглеждане на молби от изпълнители на СИМП за отпускане на допълнителен брой направления за изследване на ЯМР, съгласно която Комисията следва да изготвя и уведомителни писма до изпълнителите на СИМП и в случаите, в които молбата не е удовлетворена. Бездействието на администрацията, при наличие на задължение за произнасяне по направено искане, по силата на въведената в чл. 58 АПК правна фикция, при която мълчаливият отказ се приравнява на изричния такъв, опровергава развитите от касатора съображения за позитивен отговор за страните. Неуведомяването на заявителя, че съответното искане за ЯМР се вписва във формираната листа на чакащите не би могло да се приравни по правни последици на изричен акт с позитивно съдържание, по силата на който да се приеме, че е извършена корекция на определените брой на СМД и стойност на МДД. Видно от представеното с административната преписка Становище на Председателя на Комисията за разглеждане на молби от изпълнители на СИМП за отпускане на допълнителен брой направления за изследване ЯМР и началник отдел "ЗОБ" към РЗОК – Пловдив от 14.09.2017 г. (л. 10 от първоинстанционното дело) листата на чакащите се формира именно от постъпилите молби, които към момента на заседанието на Комисията не са одобрени. Административният орган е задължен да се произнесе по молбата за увеличение на определения брой назначавани специализирани медицински дейности, респ. определения брой високо – специализирани дейности и стойност на медико – диагностичните дейности, като за целта изложи правни и фактически основания за издаване на акта. На съдебен контрол съгласно чл. 169 от АПК за законосъобразност подлежат и административните актове, които са издадени при условията на т. нар. "оперативна самостоятелност" на административния орган. Въпрос на законосъобразност е дали административният орган не е нарушил рамките на оперативната му самостоятелност и дали не е упражнил превратно правото си на свободна преценка, в разрез с целта на закона (Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по дело № ТР-4/2002 г. на ОС на ВАС). Изискването за излагане на фактически основания съдът не поставя в зависимост от вида компетентност на административния орган. Независимо дали става въпрос за обвързана компетентност или дискреция излагането на фактически основания е задължително. Липсата на фактически основания за издаване на индивидуалния административен акт, Върховният административен съд трайно приема като самостоятелно основание за неговата отмяна. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,