Решение № 883 от 5.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11728/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Перник, подадена чрез упълномощен старши юрисконсулт К. Левтерова, против решение 1783 от 15.10.2024 г., постановено от Административен съд Перник, по адм.д. 371/2024 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон. Според касатора съдът неправилно е приел, че по делото липсват доказателства за спазване на разпоредбата на чл. 18а, ал. 9 АПК, защото процесната заповед е издадена след залепване на уведомлението за получаване на Уведомление 23/ЖН-555 от 14.12.2023 г. за започване на процедура по изземване на общинското жилище. Поддържа, че след като към датата на провеждане на съдебното заседание пред първата инстанция оспорената заповед е била приведена в изпълнение чрез изземване на общинското жилището на 25.06.2024 г., за настоящия ответник липсва правен интерес от оспорването. Жалбоподателят счита за неправилни изводите на съда, че е налице пропуск на административния орган да установи по безспорен начин кои са лицата фактически обитаващи имота, тъй като неосигуряването на достъп на служителите на Община Перник до жилището води до невъзможност да бъдат констатирани всички обитатели. Изразява становище, че органът е затруднен да определи кръга на заинтересованите лица, тъй като в Декларация за ползвано общинско жилище с вх. 23/ЖН-298 от 05.05.2023 г. А. П. И. е посочила единствено двамата си синове, но по делото са били налице данни, че Б. Г. В. живее не само с брат си, но и със съпругата си. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да потвърди заповед 1117 от 31.05.2024 г. на кмета на Община Перник като правилен и законосъобразен административен акт. Направено е искане за присъждане на разноските в двете съдебни инстанции. Ответникът - А. П. И., оспорва касационната жалба чрез упълномощен адвокат Д. Методиева, която в писмена молба от 14.01.2025 г. пледира за потвърждаване обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото съдът обосновано е приел, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в нея е обективирано единствено името на А. И., но не и на останалите лица, които живеят в процесния жилищен имот и от които той практически се изземва. Според участващия по делото прокурор е налице неяснота спрямо колко и кои лица се извършва разпореденото действие по изземване, като липсва уведомяване на всички заинтересувани лица за образуваното административно производство, с което са засегнати правата и интересите им, свързани с ползване на процесния имот. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на кмета на Община Перник за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 1783 от 15.10.2024 г. е отменена като незаконосъобразна заповед 1117 от 31.05.2024 г. на кмета на Община Перник; делото е изпратено като преписка на кмета на община Перник, със задължителни указания по прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на съдебното решение; Община Перник е осъдена да заплати на адвoкат Д. Методиева сумата от 1000.00 лв. /хиляда лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на жалбоподателя. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София Перник е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния съгласно чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ орган, в законоустановената писмена форма и има необходимото съдържание съгласно чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 АПК, но в хода на проведеното административно производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че процесната заповед е с адресат А. И., но актът е мотивиран от фактическа страна включително с обстоятелството, че след влизане в сила на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, А. И. и членовете на семейството/домакинството ѝ обитават общинското жилище без правно основание. Съдът се е позовал на чл. 22, ал. 3, § 1, т. 1 и т. 2 от ДР от Наредба 16 за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник /НРУУРОЖТОП, Наредбата/, както и застъпеното в съдебната практика виждане, че лицата изрично описани в настанителната заповед като членове на семейството /домакинството/ на титуляря на заповедта, също са нейни титуляри, от което е формирал извод, че трябва да са адресати на заповедта за изземване на общинското жилище. Поради това е счел, че в след като в съдържанието на атакувания административен акт е обективирано единствено името на А. П. И., но не и на останалите лица, които живеят в процесния жилищен имот и от които той практически се изземва, остава неясно спрямо колко и кои лица се извършва разпореденото действие по изземване. В тази връзка съдът е констатирал, че макар административният орган да е дължал уведомяване на всички заинтересувани лица за образуваното административно производство по изземване на процесния имот /по аргумент от чл. 26, ал. 1 АПК/, такова в случая не е извършено, нито по отношение на А. И., нито по отношение на членовете на семейството/домакинството ѝ. С оглед доказателствата по делото е приел, че уведомлението за начало на производството е връчено по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК, без да са налице визираните в хипотезата на предл. първо на правната норма предпоставки, защото не е изчерпан редът по ал. 8 от същия член. На последно място първостепенният съд е констатирал, че преди издаване на процесната заповед не е извършена и проверка, която да установи конкретно кои лица, съгласно настанителната заповед от 1993 г. обитават процесния общински имот, в нарушение на изискванията на чл. 34, ал. 2 от приложимата наредба. Оттук е изведено заключение, че допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила налага отмяна на обжалваната заповед и връщане на административната преписка на кмета на община Перник, с указания да разпореди проверка, при която да се установи, кои лица са настанени и обитават в процесното жилище, да бъдат индивидуализирани с ЕГН и родствена връзка с Г. И., титуляр на заповедта за настаняване. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа, че след като към датата на провеждане на съдебното заседание пред първата инстанция оспорената заповед е била приведена в изпълнение, чрез изземване на общинското жилището на 25.06.2024 г., за настоящия ответник липсва правен интерес от оспорването. Действително, видно от представения пред административния съд протокол опис за изземване на недвижим имот от 25.06.2024 г., процесното общинско жилище е било иззето от комисия, назначена със заповед 1117 от 21.05.2024 г. Независимо от това, за ответника е налице личен и пряк правен интерес от оспорване на процесната заповед, защото изземването представлява последващо действие, което не може да окаже влияние върху законосъобразността на административния акт. Посоченото фактическо действие не може да санира евентуално допуснати пороци при издаване на акта по чл. 65, ал. 1 ЗОС, съответно фактът на извършеното предварително изпълнение не прави безпредметно обжалването му. В мотивите на оспореното решение точно е констатирано, че по силата на заповед 10 от 11.03.1993 г., на кмета на Община Перник, в имота, чието изземване е разпоредено с оспорената в настоящото производство заповед, са настанени, както Г. И. /починал на 07.05.2022 г./, така и членовете на неговото семейство А. И. /съпруга/ и трите им деца Б., Ю. и Х.. Според приложеното по административната преписка заявление за ползване на общински жилище с вх. 23/ЖН-298 от 05.05.2023 г., към датата на подаването му в общинското жилище живеят А. П. И., Б. Г. В. и Ю. Г. И.. Наемното правоотношение е било прекратено със заповед 1197 от 07.07.2023 г. на кмета на Община Перник, която е влязла в сила на 04.12.2023 г. След влизане в сила на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, на 05.01.2024 г., на входната врата на [вход], на [блок], в [жк], гр. Перник, е поставено чрез залепване съобщение-покана до обитаващите апартамент [номер], с което им е указано, че следва да се явят в 7-дневен срок, в сградата на община Перник за получаване на Уведомление изх. 23/ЖН-555 от 14.12.2023 г. От доказателствата по делото не е установено някое от лицата, обитаващите процесното общинско жилище, да се е явило за получаване на цитираното уведомление. С оспорената заповед 1117 от 31.05.2024 г. е наредено единствено на А. П. И. да освободи апартамента общинска собственост. Изготвеното уведомление по чл. 18а, ал. 9 във връзка с чл. 18а, ал. 8 АПК, за получаване на заповед 1117 от 31.05.2024 г. е адресирано до наемател на общинското жилище . При тези фактически установявания, обосновано първостепенният съд е приел, че неправилно в атакувания административен акт е обективирано единствено името на А. П. И., но не и на останалите лица, които живеят в процесния жилищен имот и от които той практически се изземва и това води до неяснота спрямо колко и кои лица се извършва разпореденото действие по изземване. Като лица, които са изрично описани в настанителната заповед, членовете на семейството/домакинството на Г. И. е следвало надлежно и своевременно да бъдат уведомени за образуваното административно производство по издаване акта, който засяга правата и интересите им свързани с ползването на конкретния имот. Също така е следвало да им бъде дадена възможност за защита на своите лични права, тъй като видно от подаденото от А. И. заявление /л. 27 от първоинстанционното дело/ двамата ѝ синове са пълнолетни лица. Посоченото нарушение е съществено предвид обстоятелството, че от качеството си на настанено лице, всеки от живущите черпи самостоятелни права да обжалва заповедта по чл. 65, ал. 1 ЗОС и това му право е било осуетено. Обосновано първостепенният съд е приел, че редовно уведомяване за издаване на процесната заповед не е било извършено дори по отношение на А. П. И., тъй като доказателствата по административната преписка не свидетелстват за изчерпване на реда по чл. 18а, ал. 9 АПК. В допълнение към отменителните мотиви в тази насока, от приложеното съобщение/уведомление по чл. 18а, ал. 9 АПК /без изходящ номер/ е видно пълното отсъствие на реквизитите във връзка със задължението на административния орган да се премине към залепването му на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп на входната врата или на видно място около нея. От страна на касатора не са ангажирани допълнителни доказателства, които да опровергаят посочените от административния съд несъответствия. Верни са изводите на решаващия съдебен състав, че в конкретната хипотеза, преди постановяване на обжалваната заповед, не е извършена изискуемата проверка на място, чрез която да се установи кои точно лица обитават жилището. Проверката е дължима по силата на чл. 34, ал. 2 от НРУУРОЖТОП, според който заповедта за изземване се издава въз основа на констативен протокол, в който се посочват данни за собствеността, лицата, които владеят или държат жилището, основанието за това, заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. В касационната жалба е направен опит този пропуск да се обоснове с неосигуряването на достъп на служителите на Община Перник до жилището. Това твърдение обаче остава недоказано, защото по делото не са ангажирани доказателства, от които е видно, че адресът е бил посещаван и служители на общината и не са били допуснати до имота. Единствените проверки, извършени във връзка с изземването, са обективирани в Констативни протоколи съответно от 05.01.2024 г. и 31.05.2024 г. и /л. 20 и л. 24 от първоинстанционното дело/, като в тях са описани действията по залепване на двете уведомления, без да се посочва, че обитателите на общинското жилище не са осигурили достъп до него. Настоящата инстанция намира, че допуснатите от кмета на Община Перник съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед 117 от 31.05.2024 г. са довели до неправилно прилагане на материалния закон и несъответствие с неговата цел. Като е достигнал до извод, че не са налице основания за отмяна на административния акт и връщане на преписката на административния орган с конкретни указания, първоинстанционният съд е постановил обосновано решение в съответствие с материалния закон. По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните в касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника своевременно поисканите разноски. С представения списък по чл. 80 ГПК се претендира присъждането на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, които за настоящата инстанция се определят в размер на 500 лева. Този размер е обоснован с оглед обстоятелството, че в производството пред първата инстанция спорът е бил както по фактите, така и по правото, а пред касационната инстанция спорът е само по правото и касае единствено правилността на решението на първостепенния съд, без да се оспорва установеното от фактическа страна. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,