Решение № 13962 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6996/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез процесуалния представител - гл. юрисконсулт К. Стоянова срещу Решение 4583 от 22.05.2024 г., постановено по адм. д. 2753/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив (АС-Пловдив), с което е отменен Ревизионен акт Р- 16001621007594-091-001/19.07.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП (ТД на НАП) - Пловдив, в частта на отказан данъчен кредит в размер на 8887,95 лева по 9 бр. фактури, издадени от Бест трейдинг бранд ЕООД и в размер на 704 лева по фактура, издадена от Шиша Трейд ЕООД, със съответните прилежащи лихви, потвърден в тази част с Решение 459/04.10.2022 г. на настоящия касационен жалбоподател. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че от събрания доказателствен материал не е доказано приемо-предаването на процесните стоки /различни сортове тютюн/ от преките доставчици Бест трейдинг бранд ЕООД и Шиша Трейд ЕООД на получателя Мех ЕООД. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на дружеството срещу РА, в оспорената пред съда част. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответната страна МехЕООД, представлявано от адв. Н. Апрахамова оспорва касационната жалба в писмен отговор и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. С. Жеков, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС-Пловдив е бил РА Р-16001621007594-091-001/19.07.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП- Пловдив, в частта на отказан данъчен кредит по фактури 3/20.05.2021 г., 15/09.06.2021 г., 36/31.07.2021 г., 33/14.07.2021 г., 30/02.07.2021 г., 51/24.08.2021 г., 6/30.08.2021 г., 7/01.09.2021 г., 57/03.09.2021 г., издадени от Бест трейдинг бранд ЕООД на Мех ЕООД, по които е отказан данъчен кредит в общ размер на 8887,95 лева, с прилежащи лихви в размер на 711, 98 лева, и по фактура 2/31.03.2021г., издадена от Шиша Трейд ЕООД на МехЕООД, по която е отказан данъчен кредит в размер на 704 лева, със съответната прилежаща лихва в размер на 84, 34 лева, потвърден в тази част с Решение 459/04.10.2022 г. на директора на ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Съдът приел, че процесния РА е издаден от материалнокомпетентни органи по приходите, в установената форма, при наличие на мотиви, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна при съобразяване на доказателствата, събрани по ревизионната преписка и в хода на съдебното производство, заключението на приетата съдебносчетоводна експертиза (ССчЕ), допълнителната такава и свидетелските показания, първоинстанционният съд приел, че РА е издаден в нарушение на материално правните разпоредби на ЗДДС. За да достигне до този извод, първостепенният съд дал вяра на показанията на свидетелите В. И. (през 2021 г. работил в акцизен склад), М. Р. (през 2021 г. работил за МехЕООД) и И. Д. (управител на Кефал Миад ЕООД), потвърждаващи изпращането на стоката, вкл. с куриерска фирма Еконт, търговските взаимоотношения между доставчиците и ревизирания и подаване на заявките към склада с тютюневи изделия. Административният съд се е позовал на заключението по ССчЕ, установяващо както произхода на стоката (от Наргиле къмпани ЕООД и Наргиле галаски ЕООД) на доставчиците Бест трейдинг бранд ЕООД и Шиша Трейд ЕООД, така и последващата реализация на тютюна за наргилета, чрез куриерска фирма Еконт, съгласно представени електронни справки от Еконт и чрез лично предаване на стоките, според свидетелските показания. АС-Пловдив е ценил представените договори за доставка от ревизираното дружество на своите доставчици, плащането на фактурите по банков път, включването им в дневниците за продажба на доставчиците и в дневниците за покупки на МехЕООД. На следващо място съдът приел за установено, съгласно допълнителното заключение и въз основа на инвентаризационните описи за всяко тримесечие, наличността на стоките за процесния период. Първостепенният съд е обобщил, че доставките по процесните фактури са реално осъществени, респективно по отношение на същите са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 2 ЗДДС, във вр. с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС за признаване право на приспадане на данъчен кредит. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената пред съда част от РА и съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на обжалваното решение. Не са налице твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, като е направил свои фактически установявания, формирал е извод за незаконосъобразност на оспорената пред съда част от РА при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, включително и констатациите на вещото лице по ССчЕ и допълнителната такава. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 ЗДДС, транспонират точно чл. 168, б. а) от Директива 2006/112 и регламентират двете основни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от данъчно задълженото лице данъкът да е дължим или платен от него във връзка с осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги и тези стоки или услуги да се използват от него за целите на неговите облагаеми доставки. Поради това в т. 31 от решението по дело С-285/11 Боник СЕС постановява, че за да се установи, че по доставките е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки (услуги) са били използвани за извършването на облагаеми сделки. Нито Директивата за ДДС, нито националният закон съдържат регламентация на доказателствата, чрез които данъчно задълженото лице следва да докаже наличието на условията, необходими за надлежното упражняване на правото на приспадане. СЕС приема, че преценката относно това дали е налице това право е на съда с оглед фактите и обстоятелствата по делото (т. 32 от решението по делото Боник). Проверката за наличието на облагаема доставка следва да се извърши в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право (т. 46 от Определение на СЕС от 3 септември 2020 г. по дело С-610/19, Vikingo и цитираната там съдебна практика). При спазване на чл. 202 ГПК вр. § 2 ДР на ДОПК АС - Пловдив е анализирал заключението на ССчЕ и допълнителното такова в съвкупност с другите доказателства по делото. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на определени факти и обстоятелства, меродавен за преценката дали една доставка на стока е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Правилен е изводът на първостепенния съд, че събраните в ревизионното и в хода на съдебното производство доказателства установяват обстоятелството, че ревизираното дружество е получило стоки от съответния вид и количество, както и че доставчиците са разполагали с тези количества стока, чиято собственост може да прехвърли. В конкретния случай обосновано административният съд е ценил показанията на свидетелите В. И. (през 2021 г. работил в акцизен склад), М. Р. (през 2021 г. работил за МехЕООД) и И. Д. (управител на Кефал Миад ЕООД), като последователни и не противоречащи си с останалите доказателства. В показанията си В. И. посочва, че през 2021 г. е служител в акцизен склад, собственост на ТНД Капитал ЕООД, в който акцизен склад пристигала стоката на доставчиците Бест трейдинг бранд ЕООД и Шиша Трейд ЕООД в качеството им на вложители. Стоките са предавани чрез куриерска фирма Еконт Експрес, за което има данни от приложените копия от електронни заявления по делото за процесните периоди, както и чрез лично доставяне, според свидетелските показания. Видно от представените извлечения за доставки от Еконт, пратките са пристигали до офис Асеновград и до офис Слънчев бряг, където се намират търговските обекти на Мех ЕООД. От събраните гласни доказателства става ясно, че ревизираното дружество е правило заявки чрез телефон, за които дружествата доставчици са изпращали по електронен път фактури, които за заплащани по банков път. Освен това дружествата доставчици са търговци - вносители на тютюн за наргиле, за което имат и регистрирана цена в Агенция Митници. Също така в хода на ревизията са представени и документи за произход на стоката - фактури, издадени от предходни доставчици Наргиле къмпани ЕООД и Наргиле галаски ЕООД, два договора за доставка на процесния тютюн, сключени между Бест трейдинг бранд ЕООД и Наргиле къмпани ЕООД, два договора за доставка, сключени между Шиша Трейд ЕООД и Наргиле къмпани ЕООД, документи, с които се доказва влизане на стоката в акцизен склад, собственост на ТНД Капитал ЕООД. От приетото като компетентно и обосновано дадено заключение по ССчЕ и допълнително такова се установява, че спорните фактури са включени в дневниците за покупки на Мех ЕООД и в дневниците за продажби на доставчиците Бест трейдинг бранд ЕООД и Шиша Трейд ЕООД, които са регистрирани лица по ЗДДС, всички фактури са платени по банков път и плащането е надлежно отразено в счетоводството на ревизираното дружество. Констатирано е, че наличието на тютюневите изделия са отразявани на тримесечие по заповед за инвентаризация и въз основа на инвентаризационни описи. Вещото лице е проследило наличностите по стоките за процесния период, като от направената съпоставка по таблици на придобития, наличен и продаден тютюн, се доказва, че ревизираното дружество не би могло да реализира отразените в счетоводството му продажби, без наличието на тютюн по спорните доставки. В РД и РА не се констатира нередовно водене на счетоводството на ревизираното дружество, посочено е, че счетоводството е водено редовно при спазване изискванията на Закона за счетоводството и при съобразяване с основните счетоводни принципи и счетоводни стандарти. В този смисъл на основание чл. 51 от ДОПК във връзка с чл. 182 от ГПК вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицата, които са ги водили, още повече, че в конкретния случай счетоводните книги на ревизираното дружество са изцяло в съответствие с всички други документи, чрез които са обективирани изследваните доставки. Въпросът за кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците в случаи като настоящия, при които се оспорва от приходните органи извършването им именно от доставчиците, издали фактурите, е коментиран от СЕС в редица негови решения Решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, Gabor Toth, т. 45, Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahageben и Peter David, т. 66, Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, М. Пен, т. 32, Определение от 3 септември 2020 г. по дело С-610/19, Vikingo, т. 47. Във всички тях се приема, че обстоятелствата, че доставчиците не са разполагали с персонал, материали и активи, необходими за извършването на услугите, разходите за услугите не са намерили счетоводно отражение в счетоводството им, не са декларирали работниците си, не са разполагали със стоките, предмет на доставката, и с транспорт, за да ги доставят, не са достатъчни, за да се изключи правото на приспадане на получателя, освен ако приходните органи не докажат, че данъчнозадълженото лице е разполагало с данни за извършена данъчна измама от доставчика/доставчиците или пък самото то извършва такава. От получателя по доставката не може разумно да се очаква да разполага с данни за начина, по който доставчикът му е организирал и осъществява своето занятие и дали се придържа стриктно към нормативните изисквания, които го регулират. В разглеждания случай данъчна измама не е установена нито от приходните органи, нито от първоинстанционния съд, което обуславя правилност на извода за доказаност на реалността на доставките на стоки от МехЕООД. Нито констатациите на ревизионен акт, нито мотивите на съдебно решение могат да почиват на предположения, а само на доказани факти и обстоятелства, преценени в съвкупност и с всички събрани доказателства и доказателствени средства. Като е обосновал този извод, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. От страна на ответника по касация разноски се претендират, но поради липса на представени доказателства за реално осъществени такива, същите не се дължат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК Върховният административен съд, в състав на Първо отделение