Решение № 5034 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12344/2009 г.

Решение № 5034 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12344/2009 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Агенцията за приватизация, представлявана от изпълнителния директор Тодор Николов, срещу решение № 107 от 02.07.2009 г. по адм. д. № 295/2009 г. на Административен съд гр. Добрич с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон във връзка с приложение института на давността и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли иска и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът Детелин Николаев Атанасов от гр. Добрич представя писмен отговор, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид доводите на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди / ЗОДОВ /, е осъдена Агенцията за приватизация гр. София да заплати на Детелин Николаев Атанасов от гр. Добрич сумата 500 лева, представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди, вследствие извършени незаконни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица в Агенцията при осъществяване на възложената им административна дейност, вследствие на които ищецът е бил лишен от правото на собственост върху 500 инвестиционни бона за участие в масовата приватизация, ведно със законните лихви върху посочената сума, начиная от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 170 лева, представляваща сторени разноски по делото. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. Събрани са относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено в тяхната съвкупност, и са направени обосновани и законосъобразни изводи. Настоящата инстанция споделя констатацията, че служителите в Агенцията за приватизация, като не са процедирали по закон и не са осъществели необходимия административен контрол, са извършили незаконни действия, довели до увреждане на ищеца, изразяващо се в лишаването му от правото на собственост върху инвестиционните бонове, с които е могъл да участвува в масовата приватизация. При съобразяване целите на приватизационния процес, правилно е прието, че настъпилата вреда се съизмерява с нормативно определената стойност на ИБ по наминал, която съгласно чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове и съответствуващото му заключение на СИЕ възлиза на сумата 500 лева. Без да оспорва казаното до тук, касационният жалбоподателя поддържа, че претенцията е неоснователна, тъй като е погасена по давност. Доводите му в тази насока са неоснователни. В разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, към която препраща § 1 от ЗР на ЗОДОВ, е регламентирано, че с изтичането на петгодишния давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а в чл. 114 от ЗЗД е посочено, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. След като вземането за обезщетение става изискуемо от момента на влизането в сила на решението, с което се признава незаконността на фактическите действия и бездействия, от които произтичат вредите, съдът правилно е приел, че в конкретния случай петгодишната погасителна давност не е изтекла. По изложените съображения и след като при служебната проверка се установи, че решението е валидно и допустимо, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение