Решение № 870 от 22.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9079/2009 г.

Решение № 870 от 22.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9079/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл., във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по две касационни жалби - първата, подадена от кмета на район "Аспарухово" при община Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Маринова и втората, подадена от Тинка Христова Николова и Петра Кирилова Трендафилова, чрез Анка Градинарова, против решение № 167 от 10.03.2009 г., постановено по адм. дело № 338/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е изменена заповед № ПР051 от 18.01.2007 г. на кмета на район "Аспарухово", като оценката на извършени подобрения в поземлен имот № 503.573 по плана на новообразуваните имоти на местността "Летището", в землището на с. Звездица, община Варна, е увеличена от 858 лв. на 4137.74 лв. В касационните жалби са развити сходни доводи за неправилност на постановеното решение поради допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът е приложил неправилно нормите на § 4в и 4л от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 72 от ЗС. След приключване на с. з., по пощата е постъпила писмена защита от адв. Мартина Петрова, като пълномощник на Тинка Николова. Ответникът - Михаил Михалев Ламбов, чрез пълномощника си адв. Атанасов, в писмено възражение, оспорва жалбата на кмета на район "Аспарухово" като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни - Еленка Кирова Гергова, Стоянка Кирова Николова, Марийка Стоянова Кирова, Тонка Николова Крумова, Ана Николова Кирова, Кирил Димитров Димитров, Янка Димитрова Стефанова, Румен Великов Станев, Гинка Великова Динева, Марийка Христова Златинова и Анка Христова Иванова не изразяват становище по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура, участвал в производството, дава заключение за неоснователност на жалбите. Сочи, че са неоснователни доводите на касационните жалбоподатели за допуснати нарушения на приложимия материален закон. Оспорената оценка е извършена на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 72 от ЗС. Правилно съдът е кредитирал заключението на тройната експертиза, назначена по делото и неоспорена от страните. Не са налице отменителни основания по АПК и решението следва да остане в сила. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: И двете касационни жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Варненския окръжен съд е по реда на § 31, ал. 3 от ПМС № 234/1999 г., за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от настоящия ответник по касация - Михаил Ламбов, против цитираната заповед на кмета на район "Аспарухово", с която на основание § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е одобрена оценката на извършените подобрения - трайни насаждения и подобрения, в размер на 858 лв., в поземлен имот № 503.346, по КП на ползувателите, попадащ в имот № 503.573 по плана на новообразуваните имоти на местността "Летището" в землището на с. Звездица, община Варна, собствеността върху който имот от 258 кв. м е възстановена на наследниците на Киро Петров Киров в съсобственост с наследниците на Тома Георгиев Томов, по влязлата в сила заповед № 47 от 15.02.2006 г. на кмета на район "Аспарухово". Възражението е за неоценяване на част от построеното в имота, както и на част от трайните насаждения и занижаване на оценката за други подобрения. За изясняване на спора от фактическа страна съдът е назначил техническа експертиза, чието заключение е било оспорено, поради което съдът е допуснал и приел заключението на тройна съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните. Експертите са дали заключение относно стойността както на подобренията, така и на трайните насаждения. Подобренията и насажденията са оценени общо на 5447 лева. Съдът е възприел заключението, като от стойността на оценените подобрения е приспаднал само стойността на тези, за които е приел, че не са трайно закрепени и нямат характер на подобрения по смисъла на закона - металните конструкции за асмалък и приземни лози, метална конструкция за домати, стопанска постройка, навес, постройка за куче. Съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не са оценени част от действително извършени подобрения и насаждения. Изменил е оценката, увеличавайки я от 858 лв. на 4137 лв. Така постановеното решение е правилно. В касационните жалби се повтарят доводите, направени и в първоинстанционното производство за изключване от оценката на насажденията, които са направени след влизане в сила на ЗСПЗЗ - 1991 г., тъй като след този момент е прекратено правото на ползване на ползувателите на имотите, предоставено им по силата на актовете по § 63 от ППЗСПЗЗ, съответно извършеното върху процесните 258 кв. м е извършено след посочения момент от недобросъвестен владелец и за него не му се дължи обезщетение. Възражението е неоснователно. В случая е приложима разпоредбата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, която изрично постановява, че лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 от ЗС. Специалният закон ги е приравнил по статут на добросъвестни владелци, поради което следва да бъдат оценени всички извършени подобрения. Със същите се е увеличила стойността на имота, съответно определена към деня на постановяване на съдебното решение. Тези случаи попадат в хипотезата на § 31, ал. 2, т. 3 от ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, като оценката се извършва по пазарни цени. Правото на ползвателите се поражда с влизане в сила на плана на новообразуваните имоти - аргумент от § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и на оценяване подлежат всички подобрения, съществуващи към този момент. Неоснователно е и второто възражение, че съдът неправилно е оценил като подобрение "оградата от мрежа на бетонни колове". Същата е трайно прикрепена, като отделянето и ще доведе до съществено увреждане на имота и представлява подобрение. Не може да се възприеме и възражението, че следва да бъде доказана законност на изградената дворна тоалетна и бетонен резервоар за вода, които също са оценени. Специалният закон - ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не изискват да се изследва законността на строителството, в това число и на допълващото застрояване, във връзка с приложението на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Освен това резервоарът за вода, който е вкопан в земята няма и характер на второстепенна постройка от допълващото застрояване, с оглед изброяването в чл. 44 и чл. 46, ал. 1 от ЗУТ. Впрочем същият е включен и в оценката, извършена от административния орган, като в случая е била спорна само стойността му. По отношение същата, правилно съдът се е позовал на неоспореното заключение на назначената тройна експертиза. Не са налице сочените в касационните жалби отменителни основания, същите са неоснователни, а решението на съда е правилно и следва да се остави в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,