Решение № 2298 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6877/2013 г.

Решение № 2298 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6877/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас, (с предишно наименование Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП), срещу решение № 492/04.03.2013 г., постановено по адм. дело № 1869/2012 г. по описа Административен съд - Бургас, втори състав. С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт № 02-1200448/04.06.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, в частта в която е потвърден с Решение № 305/14.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при ЦУ на НАП, с който на "Иф Фаворит" ООД са определени задължения за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 7 779.64 лева лихва за просрочие 877.77 лева и лихви по авансови вноски по ЗКПО за 2010 г. в размер на 169.32 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, съставляващи касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Ответната страна по касационната жалба - "Иф Фаворит" ООД оспорва чрез процесуалния си представител адв. Паунова жалбата и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество тя е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 02-1200448/04.06.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, в частта в която е потвърден с Решение № 305/14.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при ЦУ на НАП, с който на "Иф Фаворит" ООД са определени задължения за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 7 779.64 лева лихва за просрочие 877.77 лева и лихви по авансови вноски по ЗКПО за 2010 г. в размер на 169.32 лева. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, надлежно възложено по реда на ДОПК, осъществено и завършило в съответствие с неговите правила. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, събраните по делото доказателства, включително и гласни, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден в противоречие с приложимия данъчен закон и в нарушение на основни принципи на ревизионното производство, а именно принципите на съпоставимост, обективност и на служебното начало. Според съда в ревизионното производство е нарушен принципа на съпоставимост на приходи и разходи, заложен в нормата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството (ЗСч), поради това, че органът по приходите не е отчел наличието на приходи от спорните обекти къмпинг "Китен" и къмпинг "Юг", не е оспорил същите, както и липсва произнасяне на решаващия орган в тази насока. Нарушен е и друг принцип на ревизионното производство, а именно принципа на обективността, въведен в чл. 3, ал. 1 от ДОПК, съгласно който органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установят безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. И на трето място нарушен е и принципа на служебното начало, прокламиран в чл. 5 от ДОПК, съгласно който органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите страни, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публични вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения. По отношение на частта от РА, с която на жалбоподателя са начислени задължения за лихви, поради просрочие на авансови вноски по ЗКПО, съдът е приел, че приходният орган неправилно е приложил формулата по която се изчисляват тримесечните авансови вноски. Приел е, че решаващият орган неправилно е определил задължение в размер на 169.32 лева, тъй като е нарушена законовата разпоредба за начина на формиране на данъчния финансов резултат за периода 01.01.2010 г. -30.09.2010 г. Така постановеното решение е неправилно. Не е спорно по делото, че "Лазурен бряг" АД, гр. Приморско е концесионер на два морски плажа - къмпинг "Китен" и къмпинг "Юг". Договорите за концесия, сключени между МРРБ и Лазурен бряг" АД (чл. 32, ал. 1) дават възможност на концесионера "Лазурен бряг" АД да използва подизпълнители за реализиране на своите права и задължения. Ревизираното дружество е сключило на 16.02.2007 г. два договора, по силата на които "Иф Фаворит" ООД заплаща на "Лазурен бряг" АД възнаграждение (т. 2.2.5) срещу възможността за експлоатация на двете плажни ивици и прилежащи заведения, с цел реализиране на приходи, като това е основаната дейност на дружеството през 2010 г. Заплащането по договорите е извършено чрез 4 бр. фактури на обща стойност 150 972.23 лева, а именно фактура № 66/30.06.2010 г. с предмет "съгласно договор за концесия к-г "ЮГ I-ва вноска, концес. възнагрждение", ф-ра № 67/15.11.2010 г. с предмет "санкция съгласно договор - чл. 36, ал. 2 за чайна к-г "Юг", ф-ра № 68/02.12.2010 г. с предмет "съгл. договор за концесия 2007 г. концесионно възнаграждение к-г "Юг" II-ра вноска" и ф-ра № 69/15.12.2010 г. с предмет "съгласно договор за концесия от 2007 г. концесионно възнаграждение к-г "Китен". Търговските дружества "Лазурен бряг" АД и "Иф Фаворит" ООД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, предвид че "Лазурен бряг" АД е съдружник в "Иф Фаворит" ООД. Приходният орган е приел, че от сключените 2 бр. договори между "Иф Фаворит" ООД и "Лазурен бряг" АД, за "Лазурен бряг" АД не е възникнало задължение да издава фактури, тъй като е възложител, а не изпълнител по тези договори. С издаваното на процесните 4 бр. фактури "Лазурен бряг" АД е документирал стопански операции, които реално не са осъществени, предвид че не е спорно между страните, че "Лазурен бряг" АД не е предоставило на ревизираното лице на концесия къмпинг "Китен" и къмпинг "Юг". Приел е, че РЛ въз основа на неправомерно издадените му фактури е осчетоводил несъществуващ разход, с който неправомерно си е намалило счетоводния финансов резултат за годината. Относно правилното облагане за отчетната 2010 г., органът по приходите е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО вр. чл. 77, ал. 1 от с. з. не се признават на ревизираното лице за данъчни цели осчетоводени разходи в размер на 150 972.23 лв, с които е преобразуван финансовия резултат за 2010 г. в резултат на което е приспадната установената от предходната ревизия загуба за 2009 г. Органът по приходите, както и при обжалването по административен ред, по-горестоящият административен орган, са приели, че тези осчетоводени разходи представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 5, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗКПО. Приетото е рефлектирало върху размера на данъчната основа и съответно на задължение за данък. Спорът между страните се свежда до това отчетените разходи по фактурите, издадени от "Лазурен бряг" АД следва ли да се признаят за данъчни цели, и налице ли е скрито разпределение на печалбата. Законосъобразни са констатациите на органа по приходите да не бъдат признати осчетоводените несъществуващи разходи за концесионни възнаграждение и санкция за по-късно плащане. Според договорите, сключени между "Иф Фаворит" ООД и "Лазурен бряг" АД, "Лазурен бряг" е възложил на "Иф Фаворит" да изпълнява дейности по експлоатацията и поддържането на отдадените му на концесия морски плажове къмпинг "Китен" и къмпинг "Юг". Според клаузата на чл. 31, ал. 1 от договора за концесия, подизпълнителят следва да действа от името и за сметка на възложителя "Лазурен бряг" АД. Принципно при договорите за възлагане, подизпълнителят издава фактура на възложителя, с която фактурира полагащото му се възнаграждение във връзка с поетите от него по силата на сключените договори задължения. Но в настоящия случай противно на горепосоченото "Лазурен бряг" АД е издал на "Иф Фаворит" ООД 3 бр. фактури с предмет на стопанската операция - концесионни възнаграждения и една фактура за плащане на неустойка по договор. Правилно е прието от органа по приходите, че въз основа на сключените с "Иф Фаворит" ООД договори, за "Лазурен бряг" АД не е възникнало задължение за издаване на фактури. Поради което обоснован се явява извода на органа по приходите, че с издавеното на процесните 4 бр. фактури "Лазурен бряг" АД е документирал стопански операции, които реално не са осъществени, тъй като не е спорно между страните, че "Лазурен бряг" АД не е предоставило на "Иф Фаворит" ООД на концесия къмпинг "Китен" и къмпинг "Юг". В резултат на това, РЛ въз основа на неправомерно издадените му фактури е осчетоводило несъществуващ разход, с който неправомерно си е намалило счетоводния финансов резултат за 2010 г. Не е спорно между страните, че "Лазурен бряг" АД е съдружник в "Иф Фаворит" ООД, т. е двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Настоящата инстанция приема, че определеният в РА корпоративен данък за 2010 г. е определен законосъобразно по чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО вр. чл. 77, ал. 1 от ЗКПО. Органите по приходите са увеличили финансовия резултат на дружеството със сумата 150 972.23 лв. - разходи за концесионни възнаграждения, неправилно осчетоводени като текущи разходи в нарушение на счетоводното законодателство. С отразяването на сумата като разходи за основана дейност по сметка 611, сумата е отразена в отчета за приходи и разходи, и води до намаление на финансовия резултат за годината. В РА е прието, че ревизираното дружество не е концесионер на къмпинг "Китен" и къмпинг "Юг", и като се има предвид, че "Лазурен бряг" и "Иф Фаворит" са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, то направените и осчетоводени разходи за 2010 г. във връзка с изпълнението на сключените два договора от 16.02.2007 г. в т. ч. концесионни възнаграждения и санкция за по-късно плащане са икономически необосновани и целят скрито разпределение на печалбата. С РА законосъобразно е определен корпоративният данък за 2010 г., след увеличение на финансовия резултат с разходите в размер на 150 972.23 лева, представляващи фактурирани и заплатени концесионни възнаграждения, които са осчетоводени в нарушение на счетоводното законодателство. Законосъобразно са определени и лихвите за просрочие и авансови вноски. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу РА в частта му, предмет на решението на АС-Бургас, обжалвано пред настоящата инстанция. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане от касатора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Бургас следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 603 лева, съразмерно на защитавания материален интерес като размер на начисления корпоративен данък и лихви. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение