Решение № 403 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9179/2009 г.

Решение № 403 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9179/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Венета Атанасова Иванова и Георги Димитров Георгиев, и двамата от с. Благово, обл. Монтана, против решението от 20.05.2009 год., постановено от Административен съд - Монтана по адм. дело № 218/2009 год., с което е отхвърлена жалбата им срещу мотивирания отказ на Главния архитект на община - Монтана, за издаване на удостоверение за търпимост на "лятна кухня" в собствения им УПИ IV-359, кв. 42 по регулационния план на селото. С доводи за неправилност, се иска отмяна на решението. В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се явяват и представляват. За ответната страна адв. Станева оспорва жалбата. Настоява решението, като правилно, да се остави в сила, претендират се разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни, процесуално е допустима. По съществото си същата е основателна. Процесният отказ, оформен като Удостоверение № 11/20.02.2009 год. на Главния архитект на община - Монтана, за издаване на удостоверение за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ, е мотивиран с недопустимост на строежа по правилата и нормативите, действали по време на извършването му - чл. 121 от Наредба № 5/1977 год. за правила и норми по ТСУ и по правилата и нормите на действащия понастоящем ЗУТ. Този отказ съдът е потвърдил, приемайки като безспорен факта, че лятната кухня, за която няма строителни книжа, е изградена преди 07.04.1087 год., (1977/1978 год.), но че жалбоподателите не са навели доказателства за неговата допустимост по действалите правила и норми по ТСУ и по ЗУТ. И след като, съгласно чл. 121, ал. 1 от Наредба № 5/77 год. не се допускат строежи на уличната и дворищната регулация, отказът е законосъобразен. Решението е неправилно. Видно от приобщената скица, процесната лятна кухня е разположена на страничната регулационна линия, така, че покрива калканната стена на отразена като масивна постройка в съседния УПИ V-358 и в същото време е разположена свързано с двуетажната жилищна сграда в собствения парцел. Вярно е, че чл. 121, ал. 1 от Наредба № 5/1977 г. не позволява второстепенни постройки да се разполагат на уличнорегулационната линия, но в случая това изискване не може да бъде съобразено, тъй като регулационният план на селото е одобрен през 1986 год. - не е съществувал към момента на изграждането на обекта, за да се изисква допустимост по предвижданията му, отстояние от 3 м. и пр. Затова, след като ал. 2 на същия текст допуска второстепенните постройки да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел, а по силата на ал. 6 - и на по-малко разстояние от жилищната сграда в парцела или свързано с нея, както в случая, несъответствие по чл. 121 от Наредбата не е налице. При това положение следва да се приеме, че решението не е съобразено с разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, а самият административен орган, постановявайки отказа, се е задоволил да посочи само несъответствие с чл. 121 от Наредба № 5, без да конкретизира по коя от хипотезите му е несъответствието. Самият ЗУТ също предвижда смекчен режим за разположение на този вид постройки с обслужващо домакинско предназначение - чл. 47, ал. 1, а и чл. 42, ал. 2 ЗУТ визира изключения спрямо уличнорегулационната линия. В този смисъл с основание касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебния акт, позовавайки се и на подходящо сходно решение по адм. дело № 6258/2008 год. на ВАС. Налага се изводът, че строежът е търпим, не подлежи на премахване и забрана за ползване. Показателен е и фактът, че през 2002 год. на касационните жалбоподатели е издадена виза за проектиране на гараж, при свързано застрояване с друга второстепенна стопанска постройка в същия имот, разположена на 1.20 м. от парцелната граница спрямо УПИ I-360, за която е издадено друго удостоверение - № 12, също с отказ по § 16, което обаче е извън предмета на настоящия спор. В конкретния случай решението следва да бъде отменено и вместо това настоящата инстанция постанови друго, по съществото на спора, с което се отмени процесния отказ. На съда следва да се обърне внимание, че указания към страните за липса на доказателства следва да се отправят преди приключване на съдебното дирене, както и че неправилно в списъка като ответник е вписан Главният архитект, а не общината - чл. 215, ал. 4 ЗУТ. В случая е налице процесуално нарушение, но същото не следва да се приема като съществено, тъй като адв. Станева е била упълномощена и от Главния архитект и от Кмета на общината, поради което правото на защита на ответната община не е било нарушено. Воден от така изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 222 АПК,