Решение № 1971 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4146/2018 г.

Решение № 1971 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4146/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Т. против Решение № 430 от 26.02.2018 г., постановено по адм. дело № 3066/17 г. по описа на Административен съд П.. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. трето АПК. По подробно изложени от страната съображения моли съдът да реши въпроса по същество, като отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отмени незаконосъобразния административен акт. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - П. депозира писмено становище, с което оспорва касационната жалба и моли същата да се отхвърли, както и съдът да присъди юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С обжалваното Решение № 430 от 26.02.2018 г., постановено по адм. дело № 3066/17 г. по описа на Административен съд П. е отхвърлена жалбата на Д. Т., срещу Решение № 2153-15- 222/20.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него Разпореждане №[ЕГН] /протокол № 2113-15-633/01.09.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при Териториално поделение на Национален осигурителен институт – П., с което на основание чл. 68, ал. 1 – ал. 3 КСО на лицето е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ПОСВ). На основание доказаните по делото факти съдът е формирал извод за неоснователност на подаденото от Д. Т. заявление вх. № 2113-15-633/07.03.2017 г. Приел е, че на лицето не следва да бъде признат и зачетен за действителен осигурителен стаж времето от м. август 1967 г. до м. юни 1968 г. и от м. октомври 1968 г. до м. април 1969 г., поради липса на редовно оформени документи, в случая УП - 30 от дата 20.04.1984 година. Последното е издадено от осигурителя Хранително - вкусов комбинат "Съгласие" гр. Ч.. Позовал се е на Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж (ДВ, бр. 20/12.03.1968 г.), според която последният се установява с осигурителни, трудови или занаятчийско-ученически книжки, с удостоверения УП-30 и УП-72, със справки. Заключил е, че доколкото в УП - 30 няма изходящ номер от деловодната система на осигурителя, е опровергана материалната доказателствена сила на документа. Поради това не е кредитирал удостоверението по смисъла на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. От развилото се пред административния орган пенсионно производство е видно, че жалбоподателят не отговаря на материалните изисквания по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), за да му се признае субективното право на пенсия. В разглеждания случай Д. Т. през 2017 г. е навършил [възраст], но няма придобит осигурителен стаж от 38 години и четири месеца. Според текста на чл. 68, ал. 3 КСО, ако лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Административният орган неправилно не е зачел материалната доказателствена сила на процесното УП – 30. Пенсионният орган в лицето на служител на Териториалното поделение на НОИ извършва проверка на редовността на заявлението и подадените към него писмени документи (арг. от чл. 5, ал. 1 НПОС). Необходимите доказателства за правото и размера на пенсията са официални свидетелстващи документи, тъй като производството по отпускане на пенсия е основано на писмено начало. На осн. чл. 40, ал. 1 НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, а именно с трудови, осигурителни книжки, с документ по определен образец и др. С определение от 20.12.2017 г. съдът е допуснал оспорване на съдържанието на документа, като на осн. чл. 193, ал. 3 ГПК е възложил в тежест на ответната страна доказване неистинността на УП - 30. До приключване на устните състезания по делото пред административния съд, страната не е доказала това обстоятелство. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 13952 от 19.12.2016 г. по адм. д. № 390/2016 г., по описа на ВАС, шесто отделение, Решение № 1611 от 06.02.2018 г. по адм. д. № 13681/2016 г., VІ отд. на ВАС. Н. уредба регламентираща документите, с които се установява трудов стаж и реда за тяхното издаване за спорните периоди от време, включва като приложимо материално право Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудовия стаж (обн. ДВ, бр. 20 от 12.03.1968 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48/1975 г.). В случая при преценката на доказателствената сила на удостоверението, първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че съдържанието му противоречи на предвидените в Инструкцията изисквания. Видно от заглавната страница на процесното УПИ-30 (лист 28 – лист 30 от първоинстанционното дело) действително не фигурира изходящ номер от Хранително – вкусовия комбинат "Съгласие" гр. Ч.. Независимо от тази констатация съдържанието на удостоверението съответства на Инструкцията. Правилно в графа 2 от Удостоверение УП – 30 е попълнена длъжността, която е заемало лицето – шлосер, в графа 3 е посочена датата (ден, месец и година), на която лицето е постъпило на работа, а в графа 4, когато е напуснало работа, т. е. от м. VIII. 1967 г. до м. VI 1968 г. В графа 5 е вписан трудовият стаж за времето, посочено в графи 3 и 4, изчислен по начина указан в § 97 и 98 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите(сега отм.). За това време е записано, че лицето е работило 10 месеца на заеманата длъжност "шлосер". По същия начин е процедирано с обозначението на заеманата от лицето длъжност за периода от м. X 1968 г. до м. IV 1969 г., през който Танев е работил съответно 5 месеца и 10 дни в предприятието. Видно от съдържанието на удостоверението същото носи подписа на длъжностно лице, направило справката от архива на ХВК "Съгласие", на главния счетоводител и на ръководителя на предприятието, върху който има положен печат. След като не е оборена материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ, същата обвързва съда, като фактите, предмет на удостоверителното волеизявление са такива, каквито се твърдят в документа. Изложеното обосновава извод за основателност на касационните доводи в жалбата, които са свързани с наличие на основанието по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. При изложените по- горе съображения към изчисления действителен осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд - 13 години, 10 месеца и 3 дни по Разпореждане №[ЕГН] /протокол № 2113-15-633/01.09.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при Териториално поделение на Национален осигурителен институт – П., следва да се прибави и времето от 1 година, 3 месеца и 10 дни, съгласно УП-30 от 20.04.1984 г., издадено от ХВК "Съгласие" гр. Ч.. Първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение, с което да се отмени по жалбата на Д. Т., Решение № 2153-15- 222/20.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него Разпореждане №[ЕГН] /протокол № 2113-15-633/01.09.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при Териториално поделение на Национален осигурителен институт – П. и делото да се върне на административния орган за ново произнасяне по същество, съгласно мотивите на настоящото решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,