Решение № 8863 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 997/2016 г.

Решение № 8863 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 997/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Щ. Д. К., гр. Поморие, против решение № 1610/03.11.2015 г., постановено по адм. д. № 747/2015 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Щ. Д. К. против заповед № РД-16-259/27.03.2015 г., издадена от кмета на община Поморие, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Едноетажна масивна постройка за складови нужди", находящ се в южната част на УПИ I-596, кв. 11, по ЗРП на гр. Поморие, с административен адрес: ул. "Велико Търново" № 21 и ул. "Цар Симеон" № 2. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Процесният строеж е едноетажна масивна постройка от допълващото застрояване в имота на жалбоподателката, с установени размери, разположен на регулационната граница със съседен имот и на отстояние от 1.70 м от съществуващата двуетажна сграда от южна страна. Макар и процесният строеж да фигурира в плана на населеното място от 1968 г., за изграждането му и неговото местоположение спрямо сгради в съседни имоти не са издавани строителни книжа, което го определя като незаконен. По делото не е установено, нито е твърдяно от оспорващата, че са предприети действия за последващото му узаконяване по реда на § 184 от ЗУТ, респ. по § 127 от същия закон. В тази връзка съдът е изследвал и наличие на предпоставките за търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, отчитайки и отрицателното становище на главния архитект. Правилно е прието, че процесното допълващо застрояване не отговаря на строителните правила и нормативи съгласно приложимата правна уредба по време на изграждането му по ЗТСУ и съответните подзаконови актове, така и според понастоящем действащия ЗУТ предвид наличното противоречие с нормата на чл. 42, ал. 2 ЗУТ, поради неспазване на изискуемото отстояние до разположената в съседство жилищна сграда. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав