Решение № 10710 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6589/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Производството е образувано по касационна жалба на „Биомаса Енерджи“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Кузманов, против Решение № 8050 от 26.02.2026г., постановено по дело № 1025/2023г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-22221921003346-091-001/17.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта, потвърдена с Решение № 1905/05.12.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, гр. София, с който на дружеството са установени допълнително задължения по реда на ЗДДС в общ размер на 50 572,65 лв. и са начислени лихви за забава общо в размер на 27 595,22 лв., за установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 09.2017 г. от м. 07.2018 г. до м. 09.2018 г., м. 11.2018 г., м. 12.2018 г., м. 02.2019 г., м. 10.2019 г., м. 05.2020 г., м. 06.2020 г. и м. 10.2020 г., ведно с начислените лихви за забава, както и в частта на допълнително определените лихви за забава за м. 04.2021 г. Касаторът инвокира оплаквания, че решението на АССГ е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че в полза на ревизираното дружество не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по получените доставки на услуги, съобразно тяхната реализация и документиране. Твърди се неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, основно свързани с това, че административният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява реалност на доставките на процесните доставчици. Счита, че съдът необосновано не е ценил заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Излага подробни доводи в подкрепа на твърденията си. Моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Арнаудова, в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Ревизионен акт № Р-22221921003346-091-001/17.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта, потвърдена с Решение № 1905/05.12.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, гр. София, с който на дружеството са установени допълнително задължения по реда на ЗДДС в общ размер на 50 572,65 лв. и са начислени лихви за забава общо в размер на 27 595,22 лв., за установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 09.2017 г. от м. 07.2018 г. до м. 09.2018 г., м. 11.2018 г., м. 12.2018 г., м. 02.2019 г., м. 10.2019 г., м. 05.2020 г., м. 06.2020 г. и м. 10.2020 г., ведно с начислените лихви за забава, както и в частта на допълнително определените лихви за забава за м. 04.2021г. В хода на ревизионното производство органите по приходите са отказали на „БИОМАСА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „КОЛОР-ТЕХ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, „ЙЕЛОУ СТОР“ ЕООД, „РЕНИ СЮ“ ЕООД и „МАРБОР МТ ЕКСПОРТ“ ЕООД, поради приетата липса на доказателства за реалното осъществяване на фактурираните доставки. По отношение на доставчика „КОЛОР-ТЕХ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е отказан данъчен кредит в размер на 11 919,46 лв. по три фактури за авансово плащане по договор и материали за данъчни периоди м. септември 2017 г., м. февруари 2019 г. и м. октомври 2019 г. При насрещната проверка доставчикът не е представил изисканите документи и обяснения. Установено е, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС поради обстоятелства по чл. 176, не е имало назначени лица по трудово правоотношение за периода на фактуриране и не е представило доказателства за предаването и транспорта на стоките. Ревизираното лице също не е ангажирало доказателства за реалността на доставките. За данъчни периоди м. май и м. юни 2020 г. е отказан данъчен кредит в размер на 11 200,55 лв. по две фактури, издадени от „ЙЕЛОУ СТОР“ ЕООД за материали и строително-монтажни работи. Доставчикът не е представил договори, приемо-предавателни протоколи, складови документи и доказателства за кадровата и техническата си обезпеченост. От страна на жалбоподателя са ангажирани единствено копия от фактурите и платежни нареждания, без данни за конкретните количества и стойности на материалите, характера на услугите, лицата, които са ги извършили, и предаването и транспортирането на стоките. Установени са и обстоятелства по дерегистрацията на доставчика по чл. 176 от ЗДДС. По отношение на „РЕНИ СЮ“ ЕООД е отказан данъчен кредит в размер на 27 452,61 лв. за данъчни периоди м. юли, август, септември, ноември и декември 2018 г. по дванадесет фактури за продажба на над 400 тона иглолистни пелети по идентинтични съображения. За данъчните периоди от м. септември до м. декември 2020 г. е отказан данъчен кредит в размер на 32 709,86 лв. по фактури, издадени от „МАРБОР МТ ЕКСПОРТ“ ЕООД за строително-монтажни работи и материали. За разлика от останалите доставчици, това дружество е представило фактури, актове образец 19, договор за СМР, счетоводни регистри, разчетно-платежни ведомости и фискални бонове. Независимо от това органите по приходите са приели, че доказателствата са недостатъчни за установяване на реалното изпълнение на доставките. Липсвали са данни за конкретните видове и количества на вложените материали, за лицата, извършили работите, и за тяхната квалификация, както и договореното приложение, в което следвало да бъдат определени стойността на услугите и вложените материали. Не са ангажирани достатъчно доказателства за транспорта и предаването на материалите, счетоводното отразяване на доставките и последващата им реализация. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на „Биомаса Енерджи“ ЕООД против атакувания ревизионен акт. Съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Счел е, че по отношение на спорните фактури, издадени от КОЛОР ТЕХ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, „ЙЕЛОУ СТОР“ ЕООД, „РЕНИ СЮ“ ЕООД, както и тези от „МАРБОР МТ ЕКСПОРТ“ ЕООД фактури №2000000028/28.10.2020г.;№2000000030/30.10.2020г.;№2000000031/31.10.2020г.;№2000000027/26.10.2020г.;№2000000032/31.10.2020 г.; №2000000025/20.10.2020 г. и №2000000024/14.10.2020 г. не са осъществени реални доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит за ревизираното дружество като получател по фактурите. Според решаващия състав липсват приемо-предавателни протоколи и съпътстващи документи относно транспортирането им, включително товарителници, пътни листове и транспортни заявки. Ангажираните копия от протоколи не съдържат конкретна индивидуализация на стоките, като в тях е посочено общо „материали“. При тези обстоятелства не може да се установи по несъмнен начин какви стоки са предадени, в какво количество и по какъв начин е осъществено фактическото им предаване на жалбоподателя. Съдът не е ценил заключението на вещото лице по съображения, че изводите направени в него са дадени най – общо, не е налице конкретика, а обстоятелството, че счетоводството на жалбоподателя и неговите основни доставчици е водено редовно и съгласно националните счетоводни стандарти не води до заключение че е налице реално извършване на доставките. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбите на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице е обусловено от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. На първо място, необходимо е лицето, което претендира право на данъчен кредит, да притежава данъчен документ, съдържащ всички изискуеми според чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС реквизити, съгласно чл. 71, ал. 1 от Закона, като в конкретния случай, както е посочил и административният съд, това обстоятелство не е спорно между страните. Наред с това е нужно ревизираното лице, което черпи благоприятни за себе си последици, да разполага с всички документи, относими към доказването на действително осъществена стопанска операция и с допустимите от закона средства да установи този релевантен факт. Доколкото става въпрос за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки е в негова тежест да установи тяхното реално изпълнение съгласно чл. 154 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не на последно място, за да възникне право на данъчен кредит, е необходимо стоките да бъдат придобити именно от сочения като доставчик във фактурите субект. Основният спорен въпрос по делото е относно реалността на фактурираните доставки на стоки и наличието на материалноправните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС това право предполага действително получени стоки или услуги по облагаеми доставки. Издаването на фактури, счетоводното отразяване на операциите и извършването на плащания сами по себе си не доказват реалното осъществяване на доставките, доколкото фактурата представлява частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в нея факти. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на АССГ, че не са събрани достатъчно доказателства за действителното предаване на фактурираните стоки, както и такива, установяващи реалното предаване на фактурираните стоки. Не са ангажирани приемо-предавателни протоколи и документи, удостоверяващи транспортирането им, като товарителници, пътни листове и транспортни заявки. Представените копия от протоколи не съдържат конкретни данни за вида и количеството на стоките, а единствено общото обозначение „материали“. Ето защо не може да се приеме за доказано по несъмнен начин какви стоки са доставени, в какво количество и дали действително са предадени на жалбоподателя. Неоснователен е и доводът на касатора, че съдът неправилно не е кредитирал заключението на съдебно-икономическата експертиза. Съгласно чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с доказателствата по делото. Обосновано е приетото от съда, че в изслушаната експертиза изводите на вещото лице са изложени общо, без конкретно проследяване на отделните фактурирани операции и без установяване на обстоятелствата по предаването на стоките и извършването на услугите. Основателно е прието, че експертизата не е надлежно мотивирана и, че констатацията за редовно водено счетоводство на жалбоподателя и неговите доставчици не обосновава сама по себе си извод за реално осъществени доставки. Вярно АССГ е формирал извод, че от доказателствата се установява, че през м. юли и м. август 2020 г. „БИОМАСА ЕНЕРЖИ“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по осем фактури, издадени от „МАРБОР МТ ЕКСПОРТ“ ЕООД, с което е намален декларираният резултат за внасяне. Впоследствие, през м. април 2021 г., ревизираното дружество е коригирало ползвания данъчен кредит, като е сторнирало процесните фактури и ги е отразило със знак минус в отчетните регистри по ЗДДС. При липсата на доказателства за реалността на доставките правилно е прието, че данъчният кредит е ползван неправомерно и че се дължи съответната лихва за периода от датата, на която данъкът е следвало да бъде внесен, до датата на възстановяване на дължимата сума в бюджета, доколкото това е установено по делото. Ето защо правилно приходните органи са отказали признаването на право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „КОЛОР ТЕХ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, „ЙЕЛОУ СТОР“ ЕООД и „РЕНИ СЮ“ ЕООД, както и по фактури № 2000000028/28.10.2020 г., № 2000000030/30.10.2020 г., № 2000000031/31.10.2020 г., № 2000000027/26.10.2020 г., № 2000000032/31.10.2020 г., № 2000000025/20.10.2020 г. и № 2000000024/14.10.2020 г., издадени от „МАРБОР МТ ЕКСПОРТ“ ЕООД. По горните съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на Административен съд-София-град е правилно и като такова следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в претендирания размер от 100 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,