Решение № 3867 от 24.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1004/2009 г.

Решение № 3867 от 24.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1004/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Христо Маринов Христов против решение № 11328/29.10.2008 г. по адм. д. № 3124/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К-8283 от 28.12.2007 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му и отмяна на заповедта на министъра. Ответната страна - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител - юрк. Пиперкова оспорва жалбата като неоснователна. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата тричленният състав на Върховния административен съд, след като е обсъдил всички писмени доказателства, приложени към административната преписка и приети по делото е приел, че заповедта е валиден акт като издаден от компетентен орган и в предписаната форма, както и при спазване на материалния и процесуалния закон. При издаването й не е допуснато съществено нарушение на дисциплинарните правила, което да налага нейната отмяна, като в тази част съдът е изложил подробен анализ на всички етапи от развитието на дисциплинарното производство, които е приел, че са извършени в съответствие и при спазване разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи и Правилника за приложението му. Решението е правилно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била заповед на министъра на вътрешните работи, с която на Христо Маринов Христов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 230, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР и е прекратено служебното правоотношение като дознател в РПУ - гр. Севлиево към Областна дирекция "Полиция" - Габрово при Национална служба "Полиция" на осн. чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Фактическото основание за издаване на заповедта е за това, че през м. октомври 2007 г., по време на сезонно-техническо обслужване на служебното оръжие е установено, че липсват зачисленият му пистолет "Макаров" № АЕ 25 1459; 1 бр. пълнител с 8 бр. стоп-патрони и кобур. Прието е, че същото съставлява неизпълнение на разпоредбите за съхранение, опазване и използване на служебното оръжие, взривни вещества и боеприпаси. Образувано е дисциплинарно производство срещу лицето за извършено тежко дисциплинарно нарушение. Спазена е процедурата по лично уведомяване, назначаване на дисциплинарно-разследваща комисия, даване на писмени обяснения. Приложени са и са анализирани от съда писмените доказателства, относими към дисциплинарното производство, а именно: докладни записки, копие от партидната книга за зачислени на Христо Маринов Христов с дата 13.08.1990 г. пистолет "Макаров" 9 мм, два бр. пълнители за пистолета, калъфче за пълнител, а на 12.09.1998 г. - 8 бр. патрони о. с. 9х18 мм и 8 бр. стоп-патрони 9х18 мм, обяснения от колеги-дознатели, заповед рег. № К-2583 от 16.05.2007 г. за налагане на дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност за срок от една година", уведомление до Директора на ОДП гр. Габрово. Приложени са обобщена справка на комисията, в заключението на която е посочено, че Христов е нарушил разпоредите на чл. 6 и чл. 14 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и контрола над тях, приета с ПМС № 264 от 29.09.2004 г. (обн., ДВ., бр. 89 от 12.10.2004 г., изм. ДВ., бр. 62 от 13.07.2007 г.) и разпоредбите на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР вр. чл. 227, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР, за което е предвидено наказание "порицание". Мнението на ДРО е, че на Христов следва да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение" на осн. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 227, ал. 1, т. 2 и чл. 230, ал. 2, т. 2 от ППЗМВР и да се прекрати служебното му правоотношение на осн. чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, тъй като към момента на установяване на дисциплинарната простъпка се намира в срока на изтърпяване на друго дисциплинарно наказание - "понижаване в длъжност", наложено със заповед № К-2583 от 16.05.2007 г. Правното основание за издаване на заповедта на министъра на вътрешните работи е чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 2 ППЗМВР - наложено е дисциплинарно наказание "уволнение" за извършване на тежко дисциплинарно нарушение, което е несъвместимо с оставането на служба в МВР и е извършено в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност". Неоснователно касаторът се позовава на приключилото досъдебно производство, образувано пред Плевенската военноокръжна прокуратура. Представено е по делото постановление за прекратяване на наказателно производство поради липса на достатъчно и убедителни доказателства за осъществени от Христо Маринов Христов престъпления по чл. 395 и чл. 338, ал. 1 от Наказателния кодекс - "не е установено по безспорен начин същият да е изгубил зачисленото му служебно оръжие или да го е изоставил, както и да е съхранявал неправилно оръжието си, допускащо нерегламентиран достъп до същото". Недоказаното осъществяване на състава на престъпно деяние по отношение на липсващото оръжие не освобождава лицето от дисциплинарна отговорност за същото деяние. Съгласно чл. 224 от ЗМВР дисциплинарната отговорност обхваща нарушение на служебни задължения, неизпълнение на разпоредбите на този закон, издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповеди и разпореждания на ръководството (на МВР) и преки ръководители, неспазване на служебни правомощия. При безспорно установеният от извадката от дневника за предаване на служебното оръжие в "АДЧ" факт, че за периода от 20.08.2007 до 04.11.2007 г. жалбоподателят не е оставял на съхранение личното си оръжие при оперативния дежурен в РПУ - Севлиево, както и от обясненията му, че е оставял оръжието си както в метален шкаф, в който са се съхранявали веществените доказателства, така и в чекмедже на бюрото си, а също и обяснението му: "за последно съм виждал оръжието си на извършван строеви преглед най-вероятно през м. август 2007 г.", като "нямам ясен спомен след този преглед къде точно съм оставил оръжието си в сградата на управлението. . ." обосновава извод за допуснати от негова страна съществени нарушения във връзка с разпоредби от Наредбата за редът за съхранение на личното оръжие и боеприпаси, зачислени на служителите от МВР, довели до липса на оръжието. Отговорността за зачислено служебно оръжие на служител от системата на МВР е лична и същият следва да осъществява непрекъснат и ежедневен контрол над оръжието си. Това нарушение е осъществено в срока за изтърпяване на дисциплинарно наказание "Понижаване в длъжност за срок от една година", наложено със Заповед № К-2583 от 16.05.2007 г. на министъра на вътрешните работи, приложена по делото. В останалата част касационната жалба съдържа твърдения за умишлено планиран и осъществен акт от страна на длъжностни лица на МВР с цел отстраняването му от структурите на МВР. Твърди, че е с дългогодишен стаж - 19 години е работил в системата на МВР и не са му били налагани наказания, а в последната година са му наложени две наказания - "понижаване в длъжност", последвано от "дисциплинарно уволнение". Твърди, че той и семейството му с две големи деца са ощетени от морална и финансова гледна точка. Настоящата инстанция намира тези доводи освен за недоказани, но и за неотносими към законосъобразността на административния акт, предмет на съдебен контрол. По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, изр. последно от АПК Върховният административен съд,