Решение № 7955 от 20.9.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба на ЛЕСПРОМ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Айтос, представлявано от управителя И. Щерионов, чрез процесуален представител, против решение 1262/06.08.2021 г., постановено по адм. дело 855/2019 г. по описа на Административен съд Бургас (АС Бургас). Твърди се неправилност на оспорвания акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочва, че съдът не е установил правилно и напълно фактическата обстановка по делото, поради и което е извел неправилни и незаконосъобразни изводи. Излага се, че ако ответната страна е била провела законосъобразен конкурс, то ищецът би спечелил същия, поради и което безспорно се доказва настъпилата за дружеството вреда от отменената Заповед РД-05-770/29.12.2014 г., издадена от директора на ДГС Айтос. Излага се, че неправилно съдът не е кредитирал заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Оспорва се и решението в частта му, с която ЛЕСПРОМ ЕООД е осъдено да заплати разноски по делото в общ размер на 8018,08 лева. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. В съдебно заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател редовно призован, се представлява от адв. Антонова. Ответникът по касационната жалба "Югоизточно държавно предприятие" ДП, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, чрез адв. М. Павлова, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендира разноски. Не се представлява в съдебно заседание. По делото са подадени и две частни жалби от "Югоизточно държавно предприятие" ДП, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, чрез адв. М. Павлова, против определение 1903/28.09.2021 г. и определение 2429/13.12.2021 г., постановени по адм. дело 855/2019 г. по описа на АС Бургас, с които са оставени без уважение молбите на "Югоизточно държавно предприятие" ДП и Държавно горско стопанство Айтос, териториално поделение на "Югоизточно държавно предприятие" ДП за изменение на решение 1262/06.08.2021 г., постановено по адм. дело 855/2019 г. по описа на АС Бургас в частта му за разноските. Посочено е, че оспорваните определения са неправилни, поради и което се иска се отмяна им и присъждане на пълния размер на заплатения от съответните ответници адвокатски хонорар. Ответникът по частните жалби ЛЕСПРОМ ЕООД, чрез адв. Н. Антонова, с писмени становища оспорва частните жалби и моли за тяхното отхвърляне. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност както на касационната жалба, така и на двете частни жалби. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АС Бургас е образувано по исковата молба на ЛЕСПРОМ ЕООД против Държавно горско стопанство Айтос, териториално поделение на "Югоизточно държавно предприятие" ДП, с която са предявени обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на 147 903,96 лв., от които главница в размер на 113 552,05 лв., без ДДС, мораторна лихва върху главницата в размер на 34 351,91 лв., без ДДС, считано от 15.04.2016 г. до датата на подаване на исковата молба - 15.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Сумите се претендират като причинена имуществена вреда от отменената по съдебен ред Заповед РД-05-0770/29.12.2014 г. на директора на ДГС Айтос, с която дружеството е класирано на второ място в проведен конкурс по реда на НУРВИДГТДОСПДНГ с предмет ползване на дървесина и изпълнение на дейности в горски територии, попадащи в териториалния обхват на ДГС Айтос. Със заповедта, от която се претендират причинените вреди, е обявено класираното на кандидатите в проведения конкурс. На първо място е класирана офертата на кандидат 2 Деркос ЕООД и на второ място офертата на Леспром ЕООД. Заповед РД-05-770/29.12.2014 г. на директора на ДГС Айтос, ТП, е оспорена пред АС Бургас, който я отменил с решение 1150/29.06.2015 г., постановено по адм. дело 260/2015 г. Решението на административния съд е оставено в сила с решение 4520/15.04.2016 г., постановено по адм. дело 12860/2015г. по описа на ВАС. Първоначално производството по делото е било прекратено от АС Бургас поради това, че исковата молба е била насочена против ненадлежен ответник - Държавно горско стопанство Айтос, териториално поделение на "Югоизточно държавно предприятие" ДП, в полза на който при прекратяване на производството са били присъдени и разноски в размер на 4009,04 лв., но състав на ВАС отменил изцяло прекратителното определение и върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия с дадени задължителни указания, по повод на които съдът е оставил без движение исковата молба на ЛЕСПРОМ ЕООД с указания за посочване на ответник в съответствие с изискванията на чл. 205, ал. 1 ГПК. Във връзка с горното, ищецът конкретизирал, че исковата му молба е насочена против Югоизточно държавно предприятие ДП, а в последното съдебно заседание по делото на АС Бургас, проведено на 09.06.2021 г., ЛЕСПРОМ ЕООД направило и изменение на исковата си молба, като посочило, че размерът на претендираната главница е 110 760,88 лв., без ДДС, а този на мораторната лихва 33 723 лв., без ДДС. От фактическа страна по делото административният съд установил, че със заповед РД-05-730/02.12.2014 г. на директора на ДГС Айтос, ТП, бил открит конкурс по реда на НУРВИДГТДОСПДНГ с предмет ползване на дървесина и изпълнение на дейности в горски територии, попадащи в териториалния обхват на ДГС Айтос, като конкурсът бил проведен на 18.12.2014 г., а офертите на кандидатите били разгледани, оценени и класирани от комисията по чл. 60 Наредбата съобразно критерия икономически най-изгодна оферта. На първо място била класирана офертата на кандидат 2 Деркос ЕООД, а на второ място офертата на Леспром ЕООД. Със заповед РД-05-770/29.12.2014 г. на директора на ДГС Айтос било обявено класирането на кандидатите, като както бе посочено по горе заповедта била оспорена от ЛЕСПРОМ ЕООД пред АС Бургас и отменена от съда. Съдът посочил, че ЛЕСПРОМ ЕООД основава исковата си молба на това, че офертата му отговаряла както на законовите изисквания, така и на тези, посочени в заповедта за откриване на конкурса. Дружеството било предложило най-високата цена за продаването на стояща дървесина, поради и което претърпяло имуществени вреди под формата на пропуснати ползи - нереализирана печалба, която би получил, ако е било класирано на първо място. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани както писмени, така и гласни доказателства, като също така по искане на ищеца е била допусната и съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е приел, че така предявената искова молба е недоказана по основание и размер. Изложил е подробни мотиви, че в процесния случай е налице само първата предпоставка на исковата претенция по ЗОДОВ отменен незаконосъобразен акт, но ищецът не е успял да установи останалите предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на исковата си претенция и съответно за ангажиране на отговорността на "Югоизточно държавно предприятие" ДП за вреди. Прието е, че по делото не е доказано причинена вреда, която да е в пряка причинна връзка от отменения акт. Съдът посочил, че Заповед РД-05-770/29.12.2014г., издадена от директора на ДГС Айтос, е отменена, тъй като е издадена в противоречие с материалния закон, поради и което ЛЕСПРОМ ЕООД не би могло да очаква, че ще реализира печалба, първо защото преписката не е върната на органа, но и защото не е възможно участник да бъде определен за изпълнител само за посочената дейност, независимо, че е налице законово основание за осъществяването й чрез конкурс - чл. 49, ал. 1, т. 3 от Наредбата., който текст е посочен в решението на ВАС, във връзка с оспорване на заповедта. Прието е, че липсват доказателства, от които да се направи заключението, че дружеството действително е претърпяло определени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, които да са в пряка причинна връзка с отменената заповед. По отношение на събраните гласни доказателства административният съд приел, че същите не са годно доказателство за установяване на пропусната полза, а относно заключението на вещото лице, съдът посочил че експертът е работил по документи, които са му били предоставени от ищеца, без същите да са били представени по делото от страната, и съответно ответникът не е имал възможност да се запознае с тях и да изрази становище. С подробни допълнителни разсъждения първоинстанционният съд посочил, че не цени заключението на вещото лице. В заключение е прието, че по делото не са били представени годни доказателства, че сочените пропуснати ползи ще се дължат единствено и само на отмяна на Заповедта РД-05-770 от 29.12.2014 г. на Директора на ДГС Айтос. Въз основа на така посоченото исковата претенция на ЛЕСПРОМ ЕООД била отхвърлена. По отношение на претендираните от страните разноски съдът приел, че първоначално конституирания ответникът претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 7 200 лева, което обаче се явява прекомерно, поради което в полза на първоначалния ответник ДГС-Айтос, ТП ЮИДП, следва да се присъди възнаграждение за един адвокат в размер на 4 009,04 лева. За прекомерно било прието и искането на "Югоизточно държавно предприятие" ДП за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв., поради и което същото било уважено в размер от 4 009,04 лева. Във връзка с така приетото от съда, първоначалният и настоящият ответник подали молби по реда на чл. 248 ГПК за допълване на решение 1262/06.08.2021 г., постановено по адм. дело 855/2019 г. по описа на Административен съд Бургас в частта за разноските, но молбите били отхвърлени с определение 1903/28.09.2021 г. и определение 2429/13.12.2021 г., постановени по адм. дело 855/2019 г. по описа на АС Бургас, поради това, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, поради което възражението на ищеца за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е било основателно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. "Югоизточно държавно предприятие" ДП. В случая, както правилно е приел решаващият съд, по делото е установено само наличието на отменен административен акт, но не е доказана причинно-следствена връзка между отменената Заповед РД-05-770/29.12.2014г., издадена от директора на ДГС Айтос и твърдяната от дружеството вреда, като също така не е установено и настъпването на вреда въобще. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Отделно от горното, в конкретния случай се претендират пропуснати ползи, които не следва да се предполагат, а следва да бъде доказано тяхното сигурно настъпване, ако не е бил издаден съответният незаконосъобразен административен акт. Правилно административният съд е приел, че оценката за крайното класиране по отношение на заявилите участие кандидати се осъществява по формула с две величини, поради и което оценка само на единия от зададените показатели не е комплексна, следователно, не може да се приеме, че твърдените от ЛЕСПРОМ ЕООД вреди под формата на пропуснати ползи се дължат само и единствено на отменената като незаконосъобразна Заповедта РД-05-770 от 29.12.2014 г. на Директора на ДГС Айтос. Бъдещата печалба за дружеството при сключване на договор съгласно Заповед РД-05-770/29.12.2014г., издадена от директора на ДГС Айтос, е несигурно събитие, което не може да бъде в пряка причинно-следствена връзка от незаконосъобразността на проведената процедура. За да се реализира отговорността на държавата по ЗОДОВ не е достатъчно наличието на отменен административен акт. Субективното право на обезщетение възниква само, ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган. Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е отхвърлил иска за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу "Югоизточно държавно предприятие" ДП. Съдебното решение, като правилно, следва да се остави в сила. Правилни са и определение 1903/28.09.2021 г. и определение 2429/13.12.2021 г., постановени по адм. дело 855/2019 г. по описа на АС Бургас, с които са оставени без уважение молбите на "Югоизточно държавно предприятие" ДП и Държавно горско стопанство Айтос, териториално поделение на "Югоизточно държавно предприятие" ДП за изменение на решение 1262/06.08.2021 г., постановено по адм. дело 855/2019 г. по описа на АС Бургас в частта му за разноските. Настоящият състав напълно споделя изводите на съда както в основното решение, така и в двете определения, поради и което не счита за нужно да ги преповтаря. Съдебните определения, като правилни, следва да се оставят в сила. С оглед изхода на делото, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Такива не се дължат и на ответната страна, която въпреки че е заявила присъждането на такива, не е представила нито доказателства за сторени такива, нито списък по чл. 80 ГПК. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, състав на Трето отделение,