Решение № 6299 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13210/2010 г.

Решение № 6299 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13210/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Димчо Славчев Славов, Димо Танев Колев и Ангел Славчев Славов, тримата от гр. Бургас, чрез процесуалния им представител адв. Д. Димова, против Решение № 898/20.07.2010 г., постановено по административно дело № 16/2010 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата им против Решение № 3870/10.12.2009 г. на Кмета на Община Бургас. С него е оставено без уважение тяхното искане за отмяна отчуждаването и възстановяване собствеността върху парцел IV с площ от 600 кв. м. в бивш кв. 36 по плана на гр. Бургас, кв. "Изгрев-север". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като съдът върне делото за ново разглеждане, или се произнесе по същество и уважи първоначалната жалба за отмяна на отчуждаването върху претендирания имот. Претендира разноски Ответникът - кметът на Община - Бургас не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че процесния имот е отчужден и отреден за изграждане на жилищен комплекс, като наследодателят Славов е обезщетен с апартамент в блок, построен в този жилищен комплекс, а видно от заключението на вещото лице, мероприятието, за което е бил отчужден имота е реализирано, а и не е налице възможност за образуване на самостоятелен парцел. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В производството пред Бургаския административен съд, настоящите касатори оспорили Решение № 3870/10.12.2009 г. на Кмета на Община Бургас, с което е оставено без уважение тяхното искане за отмяна на отчуждаването и възстановяване собствеността върху парцел IV, в бивш кв. 36 по плана на гр. Бургас, кв. "Изгрев-север" с площ от 600 кв. м. Жалбоподателите са твърдяли, че са налице всички основания по чл. 31 от ЗОС за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността върху посочения имот От доказателствата по делото, които подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че със Заповед № 98 от 1.06.1973 г. на Председателя на ИК на ГНС - Бургас на основание чл. 95 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) са отчуждени недвижимите имоти, заедно със сградите и подобренията, в квартали 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 28, 36, 39, 47 и 5 и същите са отредени за изграждане на жилищен комплекс "Изгрев - север". С тази Заповед бивш парцел VI, в бивш кв. 36 с площ от 600 кв. м. е отчужден от съсобствениците Димо Танев Колев - вторият жалбоподател, от Василка Димова Славова - наследодателка на останалите двама жалбоподатели, и от Николина Захариева Вангелова. Установил още, че Димо Танев Колев е обезщетен с едностайно жилище в бл. 48 в изградения комплекс "Изгрев - север", а наследодателката на другите двама жалбоподатели- с тристайно жилище в бл. 48 в същия комплекс С оспореното пред първоинстанционния съд решение кметът на общината отказал отмяна на отчуждаването с мотиви, че мероприятието, за което е отчужден имотът е реализирано - осъществена е улица, което го засяга и същият се ползва по предназначение, т. е. не са налице основанията на чл. 31 от ЗОС. С оглед факта, че с молба от 1.12.2009 г. до кмета на община Бургас /л. 5 от делото/, само Димчо Славчев Славов, Димо Танев Колев и Ангел Славчев Славов са поискали отмяна на отчуждаване на имота на основание чл. 31 от ЗОС, а от втория и наследодателката на другите двама са били отчуждени идеални части от недвижимия имот, без данни или твърдения другият отчужден собственик или неговите наследници да са поискали отмяна на отчуждаването на процесния имот, съдът приел, че липсва една от материалноправните предпоставки за отмяна на отчуждаването. Освен това, от заключението на назначената техническа експертиза съдът е приел за установено, че мероприятието по отчуждаването е осъществено - изграден е жилищния комплекс и улица, т. е. не е налице и другата материалноправна предпоставка за отмяна на отчуждаването. Въз основа на тези доводи съдът е извел правен извод, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 31, ал. 1 от ЗОС за отмяна на отчуждаването, и за законосъобразност на оспорения административен акт и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не е налице соченото отменително основание - нарушение на материалния закон. Съдът е събрал, съобразил и обсъдил всички релевантни за спора доказателства, като фактическата обстановка е правилно установена. Безспорно е, че жалбоподателите са съсобственици на отчуждения имот. Същият, видно от отчуждителната преписка, със Заповед № 98 от 1.06.1973 год/л. 17 от делото/ е отчужден от съсобствениците Димо Танев Колев, Василка Димова Славова, и от Николина Захариева Вангелова, за всеки съответна идеална част. При това положение напълно съобразен с данните по делото и практиката на ВАС е изводът на съда, че частична реституция е недопустима, поради невъзможност за връщане в цялост на полученото в обезщетение. Ирелевантни са доводите в касационната жалба, изведени от твърдяна последваща промяна в регулационния статут, тъй като тя не променя характера на отчуждения имот като съсобствен. Освен това, съобразен със заключението на съдебно - техническата експертизата и обоснован е изводът на съда, че отчуждителното мероприятие е реализирано. Отчужденият имот е групиран заедно с други отчуждени имоти и е отреден за жилищно строителство - жилищен комплекс "Изгрев-север", по действащия към момента на отчуждаването рег. план от 1972 г. Жилищният комплекс е изграден, като безспорно е установено, че мероприятието за което е бил отчужден имота, а именно изграждане на улица е реализирано, и няма възможност за образуване на самостоятелен парцел от незаетата част от бившия имот, тъй като незаета част няма. Следователно не е налице изискуемата в кумулация предпоставка на чл. 31, ал. 1 от ЗОС мероприятието да не е реализирано. Комплексът е изграден и имотът се ползва по предназначение. Напълно обосновани са изводите му, че комплексното жилищно строителство, за чиито цели са отчуждени голям брой парцели включва наред с построяването на жилищни сгради и създаване на съответната инфраструктура - алеи, паркинги, улици и зелени площи. Ирелевантни са последващите промени на плана, както и отрежданията за части от имота. Мероприятието по отчуждаването е осъществено, като последващите регулационни промени и тези в собствеността не са част от фактическия състав на нормата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Липсват основания за отмяна на отчуждаването, като съдът правилно е приложил материалния закон. Основната група доводи по същество представляват оспорване заключението на вещото лице, с твърдение, че не е отразило последващи планови предвиждания за отчуждения парцел, а съдът, като не допуснал допълнителна експертиза, нарушил съществено процесуални норми . Не е налице твърдяното нарушение, тъй като съдът е задължен да събира само относими доказателства, а същественото за спора е какви са обществените благоустройствени мероприятия, за които е извършено отчуждаването през 1973 г. и дали те са изпълнени. В тази насока експертизата е отговорила на поставените й въпроси и спорът е изяснен от фактическа страна. Не се е налагало събиране на нови доказателства/допълнителна експертиза, за която впрочем пълномощникът на оспорващите не посочил задачи, нито изискване на документи от Община-Бургас и разпит на двама свидетели. Този извод не се променя от приложеното към касационната жалба незаверено копие на скица. Отреждането на отчуждения парцел е за комплексно жилищно строителство и реализирането на инфраструктурни елементи върху него съставлява част от такова мероприятие. Като е приел липса на изискванията по чл. 31, ал. 1 ЗОС за отмяна на отчуждаването и е отхвърлил жалбата срещу отказа на кмета на община Бургас като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение. Спазил е материалния закон и не е нарушил съдопроизводствените правила. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касаторите за присъждане на разноски по делото, по арг. от чл. 143, ал. 1 АПК вр. с чл. 228 АПК е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,