Решение № 11184 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14709/2012 г.

Решение № 11184 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14709/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба инж. Емил Емилов Йончев, в качеството му на управител на "Коловаг" ЕООД срещу решение № 2206 от 19.10.2012 г. по адм. дело № 1137 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 131104047 от 23.12.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 280 от 13.03.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит в размер на 80 850.10 лв. и начислена лихва за забава. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив) не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 131104047 от 23.12.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 280 от 13.03.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС и е повторна, в изпълнение на решение № 737 от 3.08.2011 г. на зам. директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив. С него на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 80 850.10 лв. и е начислена лихва за забава, на основание чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. В хода на ревизионното производство е установено, че на ревизираното дружество са издадени три броя фактури от "Вагоноремонтен завод 99" АД за данъчни периоди м. 07, м. 08 и м. 10.2009 г. с предмет 48 броя и 24 броя колооси и 1 бр. електрически грайфер - магнитна шайба за козлови кран. Административният съд точно е установил фактическата обстановка по повод доставките и конкретно, че от доставчика са изискани документи и обяснения по повод прехвърлянето на правото на собственост на процесните стоки. Представени са фактурите, нареждане за експедиция на материални запаси, банкови извлечения по повод плащане по доставките, обяснения относно предаването на стоките след производството и транспортирането им, списък на подкранови работници и такива управлявали мотокари, поименен график на работници, извлечение от инвентарна книга за налични мотокари, договори за доставка и изработка между страните по доставките, както и анекс от 28.09.2010 г. към договора, договор за наем от 5.01.2009 г., фактура за наем за 2009 г. и за 2010 г. Административният орган е констатира разминаване на сумите по представените банкови извлечения със стойността по фактурите и платежните документи, като не е правено отбелязване по коя фактура се отнасят. Освен това представеният договор за изработка и доставка, както и анекса са от 2010 г., предмета на първия е изработка и доставка на колоси - машинни части за ж. п. транспорт за периода 8.02.-30.09.2010 г., а процесните фактури са от 2009 г., като същите не са за авансово плащане. По повод договора за наем е направена съпоставка между договора, размера на предоставената за ползване площ и наемната цена и фактурата за платения наем за 2009 г. и 2010 г. като е констатирана разлика в пъти относно размера на наемната цена, поради което доказателството не е ценено. По повод представените складови разписки за приемане на материални запаси се установява, че те са подписани от служител на ревизираното дружество, но не документират мястото на приемане и складиране на стоките, както и транспортирането им. Направен е извод, че няма помещение, в което да се съхраняват процесните стоки закупени през 2009 г. до продажбата им през 2010 г. и налични към момента на ревизията. Административният орган, а и съдът са направили извод, че не се доказва прехвърлянето на правото на собственост върху стоките, предмет на доставките, а по повод транспортирането им се установява също разминаване. То се изразява в обстоятелството, че в част от документите за това като предал стоката за транспортиране стои доставчика, а за друга част ревизираното дружество. Прието е, че не се доказва реалността на процесните доставки. В съдебното производство други доказателства не са ангажирани, освен такива с молба от страна на управителя на ревизираното дружество - жалбоподател, чрез които не се доказва спорния факт по повод тези доставки. По повод втория спорен момент, а именно упражнено право на данъчен кредит в размер на 1 760.01 лв. по фактура № 60210 от 1.09.2010 г., издадена от същия доставчик, се констатира, че тя е с предмет на доставката префактуриране на транспортни разходи по 8 броя фактури, издадени от "Лоджитрейд" ЕООД на "Вагоноремонтен завод 99" АД. Като е прието, че доставките по посочените по-горе фактури не са реални, е направен извод, че ревизираното лице не е собственик на стоките към момента на транспортирането ми, поради което част от тях правилно са фактурирани на "Вагоноремонтен завод 99" АД, и понеже ревизираното дружество не е получател на услугата за него не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Административният орган и съдът са приели, че след като ревизираното лице не е получател по процесните услуги, те правилно са фактурирани на "Вагоноремонтен завод 99" АД, като липсва основание за извършване на префактурирането, не е налице данъчно събитие, респ. не може да възникне право на данъчен кредит и упражненото такова е неправомерно. Доказателства не са ангажирани в съдебното производство. По повод третия спорен момент относно отказано право на данъчен кредит в размер на 1 820.00 лв. по фактури, издадени от "Лоджитрейд" ЕООД през данъчни периоди м. 05, м. 06, м. 07 и м. 09.2010 г., след изпълнение на дадените указания в отменителното решение № 737 от 3.08.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив са изискани от ревизираното лице международни транспортни документи в превод. От представените такива се установено, че те не доказват ревизираното дружество да е получател на посочените в тях услуги, понеже не е установена връзката между спедиторските услуги, посочени във фактурите и извършваната от него дейност, не се свързват с посочената фактура за доставката им или в транспортния документ е посочен друг получател. Доказателства не са ангажирани. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото е установена фактическата обстановка по спора, като от страна на жалбоподателя и сега касатор не са представени доказателства. Касационното възражение е насочено към втория и третия спорен момент относно транспортни услуги, предмет на префактуриране, като в жалбата заявява, че действително транспортните документи за някои от тях търпят корекция. С оглед на процесуалното поведение на лицето и неустановяване на правнорелевантния факт, че той е получател по тези доставки именно с оглед на тези документи, правилно е прието, че той е упражнил правото на данъчен кредит по тях без основание. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение