Решение № 10637 от 17.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1725/2010 г.

Решение № 10637 от 17.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1725/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Стефка Димитрова Янкова и Стоян Тимев Манов, чрез пълномощника им адв. Манова, против решение № 404 от 16.12.2009 г., постановено по адм. дело № 301/2009 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което са отменени като незаконосъобразни заповеди № 617 от 07.08.2007 г. и № 739 от 15.08.2007 г. на кмета на община Кюстендил, с които на основание § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ са признати права на касаторите да придобият собствеността върху имотите, описаните в заповедите, находящи се в землището на с. Грамаждано м. "Гола Велика", предоставени им за ползване. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъдат потвърдени заповедите на кмета като законосъобразни. Ответникът - кметът на община Кюстендил не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - Виктор Стойнев Стойков, Василка Владимирова Стойкова, Мариола Богомилова Атанасова, Камелия Богомилова Янева, чрез пълномощника си адв. Ганчо Димитров, в писмено възражение, оспорват касационната жалба и молят да бъде отхвърлена като неоснователна. Поддържа становището си и в открито съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че не са налице предпоставките на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което е установено от назначената експертиза. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Кюстендил се е развило по жалби, подадени от настоящите ответници по касация - физически лица, против заповед № 739 от 15.08.2007 г. на кмета на община Кюстендил, с която на основание § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и протокол от 07.07.2005 г. на комисията по § 62 от ППЗСПЗЗ е признато правото на Стоян Тимев Манов да придобие собствеността върху имот от 700 кв. м, представляващ парцел VII-63а, находящ се в землището на с. Грамаждано, община Кюстендил, м. "Гола Велика" при описани граници и съседи и заповед № 617 от 07.08.2007 г., също на кмета на община Кюстендил, с която на основание § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и протокол от 07.07.2005 г. на комисията по § 62 от ППЗСПЗЗ е признато правото на Стефка Димитрова Янкова да придобие собствеността върху имот от 700 кв. м, представляващ парцел VII-71, находящ се в землището на с. Грамаждано, община Кюстендил, м. "Гола Великар" при описани граници и съседи. Ползувателските имоти са посочени в заповедите като овощни градини. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като е събрал относимите за спора доказателства, в това число е назначил техническа експертиза и е разпитал свидетели, посочени от жалбоподателите и конституираните като заинтересовани страни лица, които са облагоприятствани от оспорените актове. Съдът изключително подробно е обсъдил доказателствата и е приел от фактическа страна, че административното производство е започнало по молба - вх. № 94-С-57 от 16.01.1998 г., подадена от Стоян Манов и молба - вх. № 94-С-71, подадена от Стефка Янкова на 21.01.1998 г., в качеството им на ползуватели, с които са поискали да придобият предоставените им за ползване имоти в землището на с. Грамаждано. Заявителите се легитимират съответно с удостоверение № 2037 от 08.12.1980 г. и удостоверение № 2036/276 от 08.12.1980 г., като ползуватели на описаните имоти от по 700 кв. м, предоставени по реда на ПМС № 21/1963 г. и решение № 13 от 30.11.1968 г. на ИК на ОНС, представляващи овощни градини. По молбите, нарочно назначената от кмета на общината комисия по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, се е произнесла през 2005 г. - протокол от 07.07.2005 г. като е приела, че по отношение лицата, включени в приложената към протокола таблица - неразделна негова част, в която заявителката Стефка Янкова фигурира под № 4, а Стоян Тимев под № 385, са налице основанията за придобиване на правото на собственост, тъй като имотите представляват овощни градини, които са надлежно предоставени за ползване. Въз основа на цитирания протокол, кметът на община Кюстендил е издал оспорените заповеди, с които е признал правото на трансформация на правото на ползване в право на собственост, като в мотивите изрично е посочено, че имотите са предоставени по силата на актове, включени в приложното поле на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответното заявление е подадено в законния срок, като имотите представляват овощни градини. По отношение жалбоподателите съдът е установил, че се легитимират като наследници на Стойне Кирилов Стойнов, като с решение № 12-9 от 26.11.1992 г. на ПК Кюстендил им е признато право на възстановяване на собствеността върху имот от 5 дка в местността "Данчово", с. Грамаждано, който се намира в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което собствеността не е реално възстановена. От показанията на разпитаните свидетели, съдът е приел, че наследниците на бившия собственик, чрез Виктор Стойков, са завладели спорните имоти още през 1994 г., като са отстранили ползувателите от тях. Имотите са раздадени за ползване като овощни градини, но не може с категоричност да се установи дали към 1992 г. - влизане в сила на ЗСПЗЗ, същите са били засадени с достатъчен брой овощни дървета, т. е. да отговарят на изискванията за овощна градина. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че заповедите са валидни, издадени от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, т. е. са действителни и формално и процесуално законосъобразни, тъй като са издадени в производство по реда на § 61 и § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, по своевременно подадени заявления от лица, имащи качеството на ползуватели, с надлежно предоставено право на ползване. Компетентният орган - кметът на общината е назначил изискуемата комисия, която е разгледала постъпилите заявления и е дала положително писмено становище, въз основа на което са издадени и процесните заповеди. Съдът е обсъдил и с точни и законосъобразни мотиви е отхвърлил възраженията относно произнасянето на органа след изтичане на визирания в закона едномесечен срок, правилно приемайки, че същият е инструктивен, както и възраженията относно формирането на комисията по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ по отношение персоналния й състав, за който категорично от установено от събраните доказателства, че е надлежен - в състава на комисията са включени лицата по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Правилно липсата на представител на собствениците и ползувателите е прието, че не съставлява нарушение, тъй като участието му е пожелателно (факултативно), а не задължително (императивно). Подробните мотиви на съда в тази част напълно се споделят от настоящата инстанция. Правилни и в съответствие със закона са и изводите на съда, че не е налице незаконосъобразност на оспорените заповеди, поради това, че е допусната неточност при посочване на правното основание за признаване на правото на трансформация на правото на ползване в право на собственост, тъй като в административното производство е установено фактическото основание по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. От друга страна, по отношение материалната законосъобразност на издадените заповеди, съдът е приел, че същите са незаконосъобразни, тъй като както от показанията на разпитаните свидетели, така и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза не може да се установи с абсолютна категоричност, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, процесните имоти са представлявали овощни градини, поради което не е налице основанието по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване на права на ползувателите. Експертизата е констатирала, че понастоящем в имотите са налице малък брой овощни дървета от подробно посочените видове (по 5-6 дървета във всеки имот), който брой не отговаря на нормативните изисквания (65% от терена да е зает с трайни насаждения, или за около 700 кв. м дърветата следва да са около 18 броя), за да се приеме наличие на овощна градина. По тези съображения съдът е приел, че не са налице предпоставките на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и оспорените заповеди са незаконосъобразни, поради което ги е отменил. Настоящата инстанция не споделя последния извод на Кюстендилския административен съд. Безспорно е от показанията на всички разпитани свидетели, дори и от тези посочени от жалбоподателите, например свид. Кирил Иванов, Иван Петров, както и от посоченото в констативната част на заключението на назначената комплексна експертиза, което не е оспорено и е възприето от съда, че към момента на предоставяне на имотите за ползване същите са били овощни градини. Също така показанията установяват поддържане и ползване на имотите от ползувателите, в това число и към правилно приетия от съда за релевантен момент - 1992 г. - влизане на ЗСПЗЗ в сила. Посоченото включва и засаждане на нови дървета. В тази насока назначената експертиза е констатирала и понастоящем наличие на дървета на възраст около и над 20 години, което установява поддържане на овощната градина - заменяне на старите, намиращи се към момента на предоставяне на имотите за ползване дървесни видове с нови. Категорични са и данните, (и съдът също е приел за установено обстоятелството), че имотите са владени от ползувателите до 1994 г. В тази насока са признанията на ползувателите, разпитани по реда на чл. 176 от ГПК, както и показанията на разпитаните свидетели, особено тези на жалбоподателите, категорично установили, че от 1994 г. до настоящия момент двата спорни имота се владеят от жалбоподателите. При тези данни, не може да се сподели изводът, че независимо от безспорно установеното върху имотите въздействие от страна на жалбоподателите (обстоятелство, прието и от съда), че не се установява с категоричност наличието на овощна градина към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и към последващия момент - 1998 г., към който са подадени исканията за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Жалбоподателите, понастоящем ответници по касация, неправомерно са заели имотите (за същите липсва довършена процедура по реституция на същите, тъй като се намират в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в който случай при наличие на предвидените в закона условия с предимство за придобиване на правото на собственост се ползват ползувателите на имотите и едва след това се възстановява собствеността на бившите собственици), поради което не може същите да се позовават на настъпилите в резултат на собственото си неправомерно поведение последици - намаление на овощните дървета в имотите, съответно несъответствието им на нормативните изисквания за признаване на наличието на овощна градина. В съответствие с изискванията на чл. 170 от АПК, административният орган, чрез данните в преписката, и чрез констатациите на назначения помощен орган - комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е установил наличието на фактическото основание по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, към релевантния момент 1992 г. В съдебното производство също така е установено, че към посочения момент имотите са били овощни градини, с достатъчно на брой дървета, отговарящи на нормативните изисквания за определянето им като овощни градини. Състоянието на имотите след 1994 г. става ирелевантно поради неправомерното им завземане от наследниците на бившия собственик. При така установеното от фактическа страна същите не могат да се позовават на благоприятни последици, възникнали от собственото им неправомерно поведение. Съмнението следва да се тълкува в полза на лишените от ползване ползуватели, като се приеме, че не са опровергани сочените в заповедта фактически основания за признаване на право да се придобие собствеността върху имотите по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Оттук следва неправилност и на изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорените актове. Административният орган е постановил обосновани и законосъобразни актове. Приемайки обратното съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящият състав след отмяната на решението следва да се произнесе по същество, тъй като спорът е изяснен от факктическа страна, като по изложените вече съображения постанови отхвърляне на жалбите против заповедите на кмета на община Кюстендил, предмет на производството. С оглед изхода на делото на касаторите следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и направени по делото разноски, възлизащи на 250 лв., в това число 150 лв., действително внесена сума за адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие серия А, № 0048587 от 13.07.2009 г., 90 лв. внесени за назначената експертиза и 10 лв. държавна такса за касационното производство, която сума следва да им бъде заплатена от ответниците по касация. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,