Решение № 14161 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10618/2016 г.

Решение № 14161 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10618/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208, и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - Л., със седалище и адрес на управление в гр. Л., подадена чрез упълномощен юрисконсулт Л. Христова, против решение № 78 от 8.08.2016 г., постановено от Административен съд - Л., втори административен състав, по адм. д. № 142/2016 г. С жалбата и с писмено становище се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован. Оспорва изводите на първоинстанционния съд и развива доводи, че относно японската дюля няма официални данни за сортоизпитване за биологични и стопански качества, няма производствено значение, няма стопанско и икономическо значение за страната и не е вписана в официалната сортова листа на Р. Б., поради което следва да се отнесе в код 3095 - други /угари и др./ М. В. административен съд да отмени изцяло обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът - П. Д. К. от с. К., община Т., оспорва касационната жалба с писмен отговор, представен чрез упълномощени адв. Георгиева и адв. Лозанова, с писмени бележки и в съдебно заседание лично и с адв. Лозанова, която пледира за отхвърляне на жалбата, тъй като от многобройните събрани доказателства, включително научни такива, гласни и писмени се установява по безспорен начин, че културата, която отглежда земеделският производител е овощна, а не декоративна, и правилно първоинстанционният съд е дал указания по приложението на закона в кой код тя да бъде включена. Заявява искане за присъждане на направените разноски в касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото изводите на съда логически съответстват на установеното посредством събраните по делото доказателства, като обосновано първоинстанционният съд е констатирал допуснати от страна на административния орган нарушения на административнопроизводствените правила, който не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на основния спорен въпрос има ли стопанска приложимост японската дюля и нейните плодове и предлагат ли се в търговската мрежа продукти от посоченото растение, възприемайки единствено становището на МЗХ по този въпрос, без да вземе предвид и да обсъди изпратеното от ДФ "Земеделие" становище на Селскостопанска академия - ИПЖЗ Т.. Според участващия по делото прокурор административният орган е допуснал нарушение и на задължението си по чл. 36 от АПК да събере, провери и прецени доказателства за това какъв точно вид са насажденията от японска дюля, има ли промишлена реализация продукцията от плодовете на растението и какви продукти се произвеждат от тези плодове. Неправилно причислявайки японската дюля в код 3095 - други (угари/други) с показател за СПО "0", административният орган необосновано е определил началния икономически размер на стопанството на ответника в настоящото производство за сумата от 14 052,83 лева, т. е под посочената граница и незаконосъобразно е приел заявлението му като недопустимо за подпомагане. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Л. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 78 от 8.08.2016 г. е отменена като незаконосъобразна заповед (за отказ) № 03-110-РД/39 от 22.04.2016 г. на директора на ОД на Д. фонд "Земеделие" гр. Л.; преписката е върната на директора на Областна дирекция към Д. фонд "Земеделие" гр. Л. за ново произнасяне по заявление с ИД № 11/06/1/0/01255 на П. Д. К. в едномесечен срок при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението; Областна дирекция към Д. фонд Земеделие гр. Л. е осъдена да заплати в полза на П. Д. К. направените по делото и доказани разноски в размер на 1060 (хиляда и шестдесет) лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Л. е приел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентния за това административен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, мотивиран е с излагане на фактически и правни основания, но е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Първостепенният съд е преценил, че в случая са нарушени изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК и на чл. 24, § 1, б. "б" от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че условията и редът за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. са регламентирани в Наредба № 14/28.05.2015 г., в която като условие за допустимост на кандидатите за подпомагане е да имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем/СПО/ в границите между левовата равностойност на 8000 евро и 16 000 евро вкл., съобразно чл. 5, ал. 2, т. 3 от визираната Наредба. Икономическият размер на стопанството в СПО се изчислява съгласно приложение № 1 към наредбата, като в конкретния случай в заявлението за естествените ливади с код 3041 показателят за СПО е 35 лв./дка, за семкови овощни видове (ябълка) с код 3074 и 3075 е 989 лв./дка, за костилкови овощни видове (сливи) с кодове от 3068 до 3072 е 1417 лв./дка, а за други овощни видове с код 3179, в който код е заявена японската дюля, показателят за СПО е 944 лв./дка. Изчислен по този начин и съгласно изискванията на наредбата, началният икономически размер на стопанството на земеделският производител измерен в СПО възлиза на 19 754,59 лева = 10 100,36 евро, тоест съответства на изискването на чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14/28.05.2015 г. Издателят на процесната заповед е счел обаче, че японската дюля следва да бъде включена в код 3095 - други (угари/други) с показател за СПО "0" и началният икономически размер на стопанството на оспорващия възлиза на 14 052,83 лева, с оглед на което заявлението не е допустимо за подпомагане. При това положение първоинстанционният съд е приел, че основният спорен въпрос между страните е към кой вид следва да бъде причислена японската дюля (планински лимон, Chaenomeles) - към "други овощни видове" или към други (угари/други). Решаващият съдебен състав се е позовал на приета по делото съдебно - агрономическа експертиза, както и на събрани по делото писмени и гласни доказателства, от които е извел заключение, че растението японска дюля (планински лимон, хеномелес) е овощна култура и при обработката на заявлението на земеделския производител това растение следва да се включи в раздел "Растениевъдство" с код 3179 - други овощни видове, с което ще бъдат изпълнени изискванията за допустимост по чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14/28.05.2015 г. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото в хода на първоинстанционното производство точно е констатирано, че атакуваната заповед е мотивирана само с писмо изх. № 13-3981 от 28.03.2016 г. на МЗХ, в което е вписано, че японската дюля не е позната като културно растение и се отглежда основно като декоративен храст за озеленяване на паркове и градини, за укрепване на терени и изграждане на живи плетове и огради, както и, че на този етап няма официални данни за сортоизпитване за биологични и стопански качества, няма производствено значение и няма стопанско и икономическо значение за страната. Първоинстанционният съд е установил, че преди датата на издаване на процесния административен акт при ответника е постъпило писмо изх. № 02-110-6500/3270 от 11.12.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което той е изпратил становище на директора на Институтът по планинско животновъдство и земеделие /ИПЖЗ/ в гр. Т. към Селскостопанска академия, в което изрично е отразено, че японската дюля (сhaenomeles) е многогодишен храст, който се отглежда като овощен вид в редица европейски страни, Украйна, Русия, а първото насаждение в ИПЖЗ е от 1982 г. и нови насаждения са направени през последните 20 години. В същото становище е посочено, че хеномелесът е овощна култура, която е привлекателна с високото съдържание на аскорбинова киселина, органични киселини, пектин и др. в плодовете и с добра адаптивност към почвено-климатичните условия на Троянския регион. Приложено е и писмо от г-н В. О. - създател на Отдела за плодово-лекарствени растения в ИПЖЗ - Т., в което е вписано, че той е разработил и внедрил хеномелеса в Отдела за плодово-лекарствени растения в ИПЖЗ - Т. като стопанска и овощна култура още в края на миналия век. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че в случая е нарушено изискването на чл. 35 от АПК, защото издателят на процесната заповед не е изпълнил задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на спора, с който е сезиран, и конкретно не е изследвал има ли стопанска приложимост японската дюля и нейните плодове, предлагат ли се в търговската мрежа продукти от това растение, а е възприел единствено становището на МЗХ. В конкретната хипотеза не са взети предвид, а и не са обсъждани подадените от заявителя документи и изпратеното от ДФ "Земеделие" становище на Селскостопанска академия - ИПЖЗ, гр. Т., въпреки изричното посочване, че това становище касае допълнителна информация по заявлението за подпомагане. Както правилно е установил първостепенният съд, в случая е нарушена и нормата на чл. 36 от АПК, доколкото административният орган не е изпълнил задължението си да събере, провери и прецени доказателства за да установи вида на насажденията от японска дюля, заявени от земеделския производител - плододайни или декоративни са те, има ли промишлена реализация продукцията от плодове на растението и какви продукти се произвеждат от тези плодове. Гореописаните нарушения законосъобразно са счетени за съществени, защото ако не бяха допуснати, при събраните по делото доказателства за това, че процесното растение е овощен вид, плододава и плодовете му се реализират на пазара във вид на сокове, дресинг, резанки и др., административният акт можеше да бъде издаден с положителен резултат за заявителя. Посочените нарушения на административнопроизводствените правила безспорно са се отразили на правилното прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд точно е констатирал, че в издадена от министъра на земеделието и храните Наредба № 5/27.02.1996 г. е прието, че японската дюля е овощна култура, защото в т. 9 в Приложението към наредбата: Списък на основните растения - гостоприемници на болестта огнен пригор по овощните култури, е записано растението Chaenomeles - японска дюля. Това означава, че в нормативен акт, издаден от министъра на земеделието и храните, същият е счел японската дюля за овощна култура, а становището на МЗХ, както и мотивите на оспорената заповед, са в пряко противоречие с посочения нормативен акт. От определящо значение за изхода на спора е и приетата по делото съдебно-агротехническа експертиза, представляваща подробно изследване на въпроса за стопанската (промишлената) приложимост на японската дюля. В заключението на вещото лице е посочено, че плодовете на растението японска дюля (планински лимон, сhaenomeles) се използват в хранително-вкусовата промишленост за направа на сокове, екстракти, резанки, студен конфитюр, дресинг и др., които се произвеждат от фирма "А. А. А." ЕООД и се реализират на българския пазар, като полученият натурален сок от планински лимон с успех се прилага при лекуването на грипни заболявания, висока температура, жълтеница, сърдечни и други заболявания, тъй като е богат на кварцетин, проявяващ антивъзпалително, антиоксидантно и каталитично действие. Според изслушания експерт японската дюля (планински лимон) е плодово лечебно растение и овощен вид, а плодовете му се използват като лечебно средство благодарение на високото съдържание на органични киселини, пектинови вещества, витамини С и Р, а корените му имат противотуморно действие. Растението се отглежда като овощен вид в редица европейски държави - Украйна, Швеция, Норвегия, Латвия, Литва, Беларус, Русия, както и в Япония, Корея, Китай, Канада, Молдова, Крим, Кавказ и Австралия, а в средна Европа се култивира от средата на 18 век. Вещото лице е посочило, че в България планинският лимон като плодоволекарствен вид е пренесен преди 40 години от агронома В. О.. Акцентирано е на факта, че най-голямо значение за хранителната промишленост имат органичните киселини, които се съдържат в свежи и сушени плодове на японската дюля и се използват за производство на сокове, чай, оцет, вина и други алкохолни и безалкохолни напитки. Обърнато е внимание на обстоятелството, че високото съдържание на пектин в плодовете ги прави ценна суровина едновременно за хранителната и фармацевтичната промишленост и в експертизата е описано подробно приложението на плодовете за производство на различни лекарствени продукти и какви болести може да се лекуват с тях. Експертът е дал заключение, че японската дюля (планински лимон, сhaenomeles) е овощна култура и следва да се включи в раздел Растениевъдство с код 3179 - други овощни видове. Гореописаната експертиза е приета от страните по делото и правилно е кредитирана от първоинстанционния съд като компетентно и професионално изготвена и съответстваща на другите събрани по делото доказателства. В мотивите на обжалваното решение са обсъдени и приетите писмени доказателства: договор за покупко-продажба между земеделския производител и "А. А. А." ЕООД, Т. от 1.08.2015 г., с който дружеството се задължава да изкупува от земеделския производител реколтата от плодове на планински лимон, ябълки и сливи; приемо-предавателен протокол от 12.10.2015 г. по описания договор за предаване на 580 кг. плодове от планински лимон - хеномелес от П. Д. К. на "А. А. А." ЕООД Т.; предварителен договор за закупуване на посадъчен материал от хеномелес; 8 броя договори за доставка, сключени между "А. А. А." ЕООД, Т. и фирми от цяла България, като един от продуктите по договора е сок от планински лимон (хеномелес) - разфасовка 0,250 мл.; фактури за продажба на сокове, включително от планински лимон; ценова листа на продукцията на "А. А. А." ЕООД, Т.; документи за собственост и регистрация на обект за производство за бутилиране на храни и плодове, стопанисван от "А. А. А." ЕООД, Т.. В подкрепа на приетата по делото експертиза и на събраните писмени доказателства са и показанията на разпитани четирима свидетели: собственичката на цеха за преработка на плодовете, научен работник от ИПЖЗ Т., г-н Орешков - създателят на насажденията от планински лимон в института и бившият кмет на с. К.. От показанията им е видно, че насажденията от японска дюля, засадени от заявителя са овощна плододаваща култура, а не декоративни храсти, разсадът е закупен от Селскостопанска академия - ИПЖЗ Т. след повече от 10 години селекция на видовете, този вид е изключително подходящ за биотехнологии, тъй като не предполага употребата на пестициди, устойчива земеделска култура е, плодовете му имат огромно приложение за хранително-вкусовата промишленост, добивът от декар е около 250-350 кг. и П. Д. К. има договор за изкупуването на цялата реколта от плодове на планински лимон. Разпитаните свидетели дават информация и относно личните си впечатления от лечебните свойства на сока от планински лимон (хеномелес). Всички гореописани приети доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност оборват извода на административния орган, че японската дюля не е овощна култура и е включена в код 3095 - други (угари/други) с показател за СПО "0". Настоящият съдебен състав счита, че в хода на съдебното производство е опровергано и заключението на издателя на процесната заповед, че японската дюля няма производствено - стопанско и икономическо значение. В Решение на Комисията от 8.05.1996 г. относно съставяне на списък и обща номенклатура на съставките, използвани в козметичните продукти (96/335/ЕО), е приет списъкът на съставките, използвани в козметичните продукти, предвиден в чл. 5а от Директива 76/768/ЕИО и възпроизведен в приложението към решението. В този списък сред веществата, които се добавят към козметичните продукти, за да се увеличи или намали вискозитетът на козметичния продукт, е и CHAENOMELES JAPONICA EXTRACT, като в описанието му пише: "C. J. E. е екстракт от семената на растение от вида Japanese quince, Chaenomeles japonica, Rosaceae". От тук първостепенният съд е извел обоснован извод, че японската дюля има промишлена приложимост в Европейския съюз, конкретно в козметичната промишленост съгласно цитираното решение на Комисията. Относно твърдението в касационната жалба, че относно японската дюля няма официално данни за сортоизпитване за биологични и стопански качества, настоящият съдебен състав счита, че е без правно основание. Преди всичко следва да се има предвид, че по делото е безспорно установено, че през последните 20 години в Института по планинско животновъдство и земеделие в гр. Т. е проучван химическия състав на плодовете на японската дюля, изпитани са методи за преработката им с проследяване качествата на получените производи, като са отбрани генотипове с ценни стопански качества, и че планинският лимон като овощна култура е привлекателна с високото съдържание на аскорбинова киселина, органични киселини, пектин и др. в плодовете и с добра адаптивност към почвено-климатичните условия на Троянския регион. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, визираният институт е част от структурата на Селскостопанската академия, създаден е с решение № 6/17.01.1978 г. на МС и е единственото звено в системата на Селскостопанската академия, оторизирано за комплексно решаване на въпросите, касаещи селското стопанство в планинските и предпланински райони на страната. В този институт и в Експерименталната база към него се извършва научно-изследователска, консултантско-внедрителска и производствена дейност в областта на животновъдството, овощарството и фуражното производство. При това положение в мотивите на първоинстанционното съдебно решение законосъобразно и обосновано е преценено, че съществуват официални данни за сортоизпитване за биологични и стопански качества на японската дюля, и то в научноизследователска структура, която пряко се финансира от МЗХ и през последните 20 години е изследвала и проучвала плодовете на японската дюля - техният химически състав, методите за преработката им с проследяване качествата на получените производи, като са отбрани генотипове с ценни стопански качества. В този смисъл са представеното писмено становище от директора на ИПЖЗ - Т., заключението на вещото лице и събраните свидетелски показания от всички свидетели, вкл. свидетелката М.-Ч. - научен работник в ИПЖЗ Т., която е потвърдила, че е защитила дисертация за планинския лимон, която е плод на 10-годишни проучвания за неговата стопанска приложимост и култивираните сортове са овощни, а не декоративни, плодовете им имат редица полезни свойства (лечебни и хранително-вкусови) и растението е изключително подходящо за биотехнология. Във връзка с тезата на касатора, че овощната култура японска дюля не е вписана в официалната сортова листа на Р. Б., касационният съдебен състав намира, че също е неоснователна, тъй като липсва регламентирано изискване за включване в официалната сортова листа, както и в списъка с култури и видове животни в обхвата на приоритетните сектори по ПРСР 2014 - 2020 г. Следва да се има предвид, че такива изисквания няма и в приложимата в Наредба № 14/28.05.2015 г. за условията и реда за прилагане на подмярка 6.1 и поради това представените в касационното производство от страна на касационния жалбоподател доказателства са неотносими към настоящия правен спор и не опровергават законосъобразните изводи на първоинстанционния съд. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основния по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение, се оставя без уважение. Касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба своевременно претендираните от него разноски, представляващи договорено и внесено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1122 лв., съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на размера на възнаграждението, направено по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, защото в конкретния случай размерът на претендираното и доказано адвокатско възнаграждение изцяло съответства на действителната фактическа и правна сложност на правния спор. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,