Решение № 1593 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5579/2019 г.

Решение № 1593 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5579/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, срещу Решение № 367 от 14.01.2019 г., постановено по адм. дело № 8537/2017 г. по описа на Административния съд - София - град, с което е отменен Ревизионен акт № BG005800-PK5-PA3 от 5.04.2017 г., издаден от митнически органи в Митница, в частта, потвърдена с Решение № Р-478/32-179726/30.06.2017 г на Директора на Агенция "Митници", с която е отказано възстановяване на акциз по подадените от "Нестле България" АД искания на основание чл. 22, ал. 4, т. 4 и чл. 22, ал. З и ал. 5 ЗАДС. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че съдът е неправилно е приложил разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС спрямо исканията за възстановяване на акциз на етилов алкохол, използван за дезинфекция на поточните линии в производствената база в гр. София за хранителни продукти. Счита, че спрямо тях е приложим е чл. 22, ал. 3, т. 4 от ЗАДС, като мотивира тезата си с превод от заклет преводач на нормата на чл. 27, § 1, буква е) от Директива 92/83 ЕИО на Съвета от 19.10.1992 год. за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки, както и със съображение № 18 от Решението на СЕС по дело С- 306/14. Защитава разбирането, че при приложимост на чл. 27, § 1, б. "е" от Директива 92/83 следва да се съобрази регламентираното количествено ограничение при използването на етилов алкохол при производството на хранителни продукти, както и необходимостта платеният акциз да се възстановява след тяхната реализация. Сочи, че не е доказана реализацията на хранителните продукти, поради което подадените искания са преждевременно предявени. Не е установено и, че хранителните продукти не съдържат в състави си алкохол, което необосновано съдът е приел за безспорно между страните. Подчертава, че неправилно е констатирано, че всички хранителни продукти на "Нестле България" АД не съдържат алкохол, като този извод се опровергава от произвежданите от тях шоколадови бонбони "Нестле пияни вишни" и "Нестле таралежки", в които се влага продукта "Вишни в спирт". Акцентира върху тезата, че за да се определи размера на подлежащия на възстановяване акциз следва количеството използван алкохол да се приравни на чист алкохол при 20 градуса. Излага подробни доводи за необоснованост на основното и допълнително заключението на вещото лице по проведената СИЕ. Относно исканията за възстановяване на акциз на основание чл. 22, ал. 3, т. 4 ЗАДС за етилов алкохол, вложен в производството на сладоледи в производствената база гр. Варна поддържа, че съдът не е изследвал факта съдържат ли произвежданите от "Нестле България" АД сладоледи като съставка алкохол и дали тези сладоледи са реализирани. Намира за установено, че претендираният за възстановяване акциз е включен в продажната цена на сладоледа и по този начин тежестта на данъчното облагане е прехвърлена на трети лица. В тази връзка се позовава на приетото от СЕС в решенията по дело С- 192/95, С- 217/95, С- 218/95 и с- 398/09, с които е разяснено, че държава - членка може да откаже възстановяването на недължимо платен данък на търговец- данъчно задължено лице в случаите, при които тежестта от данъчното облагане е била прехвърлена съответно понесена от трети лица и възстановяването на данъка на търговеца би довело до неговото неоснователно обогатяване. В тази връзка подчертава необосноваността на относимите отговори на експерта по СИЕ, като излага подробни доводи срещу констатациите му. Предявява искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на чл. 27, § 1, б " е" от Директива 92/83 с формулираните в нарочна молба въпроси, като по същество претендира отмяна на обжалваното първоинстанционно решение, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Нестле България" АД, гр. София, чрез процесуалeн представител, с писмен отговор и в о. с. з оспорва нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на Ревизионен акт № BG005800-PK5-PA3 от 5.04.2017 г., издаден от митнически органи в Митница Столична, в частта, потвърдена с Решение № Р-478/32-179726/30.06.2017 г. на Директора на Агенция "Митници", с която на "Нестле България" АД е отказано възстановяване на акциз по подадените искания на основание чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС и по чл. 22, ал. З и ал. 5 ЗАДС / в приложимата по време редакция/. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизионното производство е образувано след извършена проверка на "Нестле България" АД по повод на подадено от дружеството искане с вх. № 32-159551/29.12.2014 г. за възстановяване на акциз в размер на 94 615,40 лв. Ревизията е с обхват задълженията за акциз за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2014 г. В срока на ревизията дружеството е подало 5 броя искания за възстановяване на акциз на основание чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС за етилов алкохол, използван за дезинфекция на поточните линии при производство на хранителни продукти във фабриката на дружеството в гр. София, както и 2 броя искания за възстановяване акциз на основание чл. 22, ал. З и ал. 5 от ЗАДС за етилов алкохол, използван при производството на сладолед във фабриката в гр. Варна. Към исканията за възстановяване са приложени копия на фактури за покупка на етилов алкохол с размер на акциз, посочен на отделен ред; информация за разходната норма на използвания етилов алкохол съгласно технологични инструкции по производствени линии и по дейности; документи, удостоверяващи правото на дружеството за извършване на производство на хранителни продукти; извадки от SAP системата, отразяваща хронология на движението на етилов алкохол, извършените производства по отделните линии и отделните почиствания. Със Заповед BG005800-PK5-3 C23/27.07.2015 г., издадена от органа, възложил ревизията, производството е спряно до влизането в сила на решението по адм. д. № 8525/2014 г. по описа на АССГ, потвърдено с Решение № 7064/2016 г. на ВАС по адм. д. № 14282/2015 г. В хода на съдебното производство са проведени СТЕ и СИЕ, заключенията по която са оспорени от процесуалния представител на Директора на Дирекция "Митници", но са кредитирани от съда като обективно и компетентни дадени. Вещото лице по СТЕ е посочило, че дезинфекцията на производствените мощности е задължително изискване и неделима част от процеса на производство на произвежданите от "Нестле България" АД хранителни продукти. Дружеството използва 75% етилов алкохол като дезинфектант под формата на готов продукт Alcodes, който е най-подходящият вариант за дезинфекция на технологичното оборудване. За всички производствени линии има разписани и онагледени инструкции за процеса по почистване и дезинфекция, в които е посочена концентрацията на дезинфекциращия материал - 75% етилов алкохол, като към инструкциите има приложена таблица с разходни норми, в която за всяка производствена линия са конкретизирани количествата на етиловия алкохол и вода, които трябва да бъдат смесени за дезинфекцията. Експертът по СИЕ е посочил, че по данни от фактури, счетоводна и материална отчетност в система SAP на дружеството в периода 2009 г. - 2014 г. за фабриката във Варна е закупен етилов алкохол в размер на 21139, 76 л., изписан за влагане в производството на сладолед на база разходни норми в SAP - 15919,34 кг, конвертиран в литри 19800, 18 л., сведени до 19136, 02 л. при елиминиране на остатък от предходен период. Етиловият алкохол в периода 2009-2014 г., който се следва за влагане на база реализирана продукция (сладолед) и разходни норми 14783, 58 кг., конвертиран в литри е в размер на 18387,55 л. Стойността на акциза, която съответства на етиловия алкохол, който се следва за влагане на база реализирана продукция (сладолед) и разходни норми от 18387, 55 л. е 202263, 05 лв., при ставка 1100 лв. за 1 хектолитър чист алкохол (11 лв/л). Количеството етилов алкохол в периода 2009-2013 г., закупен за фабриката в София за почистване (дезинфекция) е 77533,54 л. (текущ разход в счетоводната отчетност в SAP), а изписан за почистване е 80906 л. Стойността на акциза за закупения от "Нестле" АД за дезинфекция 77 533,54 л. етилов алкохол е 852 868, 98 лв., при ставка 1100 лв. за 1 хектолитър чист алкохол. Етиловият алкохол е бил отчитан в една синтетична сметка, но по два отделни аналитични кода за Варна и за София, като е видима и аналитичност в SAP по предназначение - спирт, предназначен за производство, отчитан с аналитичен код 41212144 (завод Варна) и за почистване с аналитичен код 101497168 (завод София), а в завод Варна спиртът, използван за производство на сладолед, е отчитан по допълнителен аналитичен код. Спиртът за дезинфекция е отчитан по код "друг разход". В система SAP е заложена съответната счетоводна и материална отчетност, касаещи дейности по закупуване и влагане на алкохол в производство на готова продукция (сладолед) и употреба на алкохол за почистване (дезинфекция) на повърхности. Закупеният етилов алкохол, предназначен за производство на сладолед, е заприхождаван в материална счетоводна сметка с неговата фактурна стойност плюс стойността на фактурирания акциз и по този начин с акциза практически е увеличавана доставната (покупната) стойност на етиловия алкохол, т. е. неговата себестойност, като в себестойността, върху която се образува готовият продукт - сладолед, за 1 брой акцизът като елемент на разходите има незначителен дял. Акцизът не е отразяван в разчетна сметка за акциз. Съгласно допълнителното заключение по СИЕ, според счетоводната и материална отчетност в SAP количеството чист етилов алкохол в литри при температура 20° С, използвано в реализираните партиди сладолед от 2009 г. до 2014 г., е общо 18959 литра. Количеството чист етилов алкохол в литри при температура 20°С, използвано по разходни норми в реализираните партиди сладолед от 2009 г. до 2014 г., е 17465.11 литра. Размерът на акциза за установените количества чист етилов алкохол, като се приложи ставка 1100 лв. на хектолитър, е 208 549 лв. за количеството от 18 959 литра и 192 116. 21 лв. за количеството от 17 465.11 литра. Количеството чист етилов алкохол в литри при температура 20° С, използвано за задължителна дезинфекция на производствено оборудване, е 78 266.07 литра, като размерът на акциза за установените количества чист етилов алкохол, като се приложи ставка 1100 лв. на хектолитър, е 860 926.77 лв. за използваните на база счетоводната/материалната отчетност количества от 78 266.07 литра, съответно 837 015.85 лв. на база закупени количества от 76 092.35 литра. При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че дезинфекцията на производствените мощности е задължително изискване и неделима част от процеса на производство на произвежданите от "Нестле България" АД хранителни продукти. Като вътрешно присъщ процес на производство на храни, дезинфекцията и използваният за тази цел етилов алкохол трябва да се считат за използвани в производствения процес по смисъла на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС. Подчертал е, че възстановяването на акциза по чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС не изисква и не предполага влагане в продукта, а използване на алкохола в производствения процес по друг начин, различен от пряко влагане. Съобразил е, че разглежданата разпоредба изцяло възпроизвежда текста на чл. 27, § 2, б. "г" от Директива 92/83 ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки ("Директива 92/83)., както и тълкувателно приложимото решението по дело С-306/14 на СЕС. Преценил е, че мотивите на този съдебен акт досежно освобождаването от акциз на алкохолните продукти, използвани за производство на лекарства, в пълна степен могат да се отнесат и за другите случаи на използване на етиловия алкохол за дезинфекция, когато това е необходим и задължителен етап в производствения процес на съответните продукти. АССГ не е споделил доводите на ответника, че приложението на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС се дерогира от чл. 22, ал. 3, т. 4 ЗАДС. Уточнил е, че възстановяването по чл. 22, ал. 3, т. 4 ЗАДС предпоставя алкохолът и алкохолните напитки да са вложени пряко или като съставка в полуготови продукти, а по делото е безспорно установен начинът на използване на алкохола в производствения процес като средство за дезинфекция. Решаващият състав е подчертал, че процесният РА не е съобразен с решение № 6521 от 27.10.2015 г. на АССГ, постановено по адм. д. № 8525/2014 г., и с решение № 7064 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14282/2015 г., които са възприети като преюдициални от митническите органи поради сходство във фактическия състав. С посочените решения съдът е приел, че за алкохола, използван за дезинфекция в производствения процес на храни и хранителни продукти, възниква право на възстановяване на платен акциз по чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС. Въз основа на заключението по СИЕ, АССГ е достигнал до извода, че подлежащ на възстановяване на основание чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС е акциз в размер, изчислен не въз основа на изписаните за периода, а на закупените за периода количества в размер на 837 015. 85 лв. Относно подадените две искания за възстановяване на акциз на основание чл. 22, ал. З и ал. 5 от ЗАДС за вложен в производството на сладолед етилов алкохол решаващият състав е приел, че между страните не е спорно, че претендираният за възстановяване акциз е платен от лицето, както и че продуктите, в които е вложен алкохолът, за който е платен акцизът, отговарят на законовите изисквания по отношение на алкохолното съдържание. Не е спорна и реализацията на съответните сладоледи, а спорът се концентрира върху влагането на закупения през процесиите периоди алкохол в произведените от дружеството продукти и върху въпроса следва ли да се откаже възстановяването на акциз поради липсата на водена сметка за разчети на акциз и поради включването на акциза в себестойността на продукта и заплащането му от крайните потребители. В този контекст решаващият състав е съобразил разпоредбата на чл. 8 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове (ППЗАДС) и заключението на вещото лице по СИЕ, в резултат на което е приел, че липсва нормативно изискване лицето да поддържа и да представи счетоводна сметка за разчет с акциза, както и, че е установено влагането в производството на закупения от дружеството етилов алкохол. Въз основа на обстойно изследване на данните от счетоводната и материална отчетност на дружеството вещото лице е констатирало на база разходни норми, че за периода 2009-2014 г. количеството чист етилов алкохол, който се следва за влагане в реализирания сладолед, в литри при температура 20°С, приравнено към 100% концентрация, е 17465. 11 литра и именно това количество на вложения алкохол е релевантно за целите на изчисляване на акциза, който възлиза общо на 192 116, 21 лв. В обобщение първоинстанционният съд е заключил, че с оспорения РА митническите органи незаконосъобразно са отказали да възстановят на "Нестле България" АД акциз по подадените от него искания за възстановяване на основание чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС и чл. 22, ал. З и ал. 5 ЗАДС, поради което издаденият PA в оспорената му част е материално незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са установени релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които са формирани логически кореспондиращи и обосновани фактически и правни изводи. По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: По аргумент от чл. 628 във вр. с чл. 633 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, в случаите, при които български съд установи, че тълкуването на общностна норма или валидността на акт на органите на ЕС са от значение за правилното решаване на повдигнатия пред него спор, той следва да отправи запитване до Съда на Европейския съюз, чието решение ще е задължително за всички национални съдилища и учреждения. Нормата на чл. 267 от Договора за функционирането на ЕС, както и практиката на СЕС, свързват преценката за необходимостта от преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на общностното право при постановяване на решението по конкретен правен спор. СЕС многократно е подчертавал, че най-висшата съдебна инстанция в държава - членка не е длъжна да отправи преюдициално запитване, когато въпросът е ирелевантен или е идентичен с предишно запитване по подобно дело, както и, че общностният съд не е компетентен да се произнася по фактите, а със своите решения предоставя единствено критерии за тълкуване на европейското право, като изяснява и уточнява значението на конкретни негови разпоредби, с цел да осигури еднообразното му прилагане. /С 238/81, С -188/91, С-438/92 и С-55/94/. Съгласно чл. 288 от ДФЕС, директивите са актове, които обвързват своите адресати - съответните държави - членки, но тази тяхна специфика не изключва възможността засегнатите лица, в защита на свои права, да се позовават на директния ефект на съдържащи се в тях правни норми. Тази възможност обаче е предпоставена от установяването на неизпълнение на задължението на държавите - членки за пълно и точно транспониране на съответната директива, чиито общностноправни разпоредби също подлежат на тълкуване от СЕС при спазване на принципите за ясната правна норма и съблюдаване на наличието на отговори по преюдициални запитвания по идентични въпроси. В случая, искането за преюдициално запитване е свързано с тълкуване на разпоредбата на член 27, параграф 1, б. "е" от Директива 92/83 ЕИО от 19.10.1992 г. за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки, но не е обосновано с твърдения за наличие на несъответствие на визираните норми с национални такива. Искането не е и аргументирано с конкретни доводи за неговата необходимост, нито е свързано с тълкуване на неясни разпоредби или понятия от правото на ЕС, тъй като тяхното значение е изяснено от СЕС в Решенията по дела С -306/14, С- 313/14, С-458/06, С-63/06, С-163/09. Обективираното в тях тълкуване, наред с липсата на останалите предпоставки, визирани в хипотезата на чл. 628 от ГПК, сочат, че искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно и следва да се остави без уважение. Искането на ответника в касационното производство за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е предявено в условията на евентуалност от отправянето на искане до СЕС с въпросите на касатора, поради което и предвид несбъдването на условието, при което е предявено, същото не следва да се разглежда. По касационните основания: Разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС предвижда възстановяване на платения акциз за алкохола и алкохолните напитки, когато те са използвани в производствен процес, при условие, че крайният продукт не съдържа алкохол. Съгласно чл. 22, ал. 7 ЗАДС, в сила от 17.07.2012 г., за целите на прилагане на ал. 4, т. 4 не се смятат за вложени или използвани в производствен процес алкохол и алкохолни напитки, използвани като средство за почистване. С решение по дело С – 306/14 г. по преюдициално запитване от ВАС, СЕС е посочил, че "целта, която се преследва с освобождаванията, предвидени от Директива 92/83, е неутрализиране на влиянието на акцизите върху алкохола, използван като междинен продукт в състава на други търговски или промишлени стоки. Това обаче не е единствената цел, преследвана от посочените освобождавания, при положение че някои от тях, като предвидените в член 27, параграф 1, букви a) и б) от директивата, отнасящи се до алкохол, който е бил напълно денатуриран в съответствие с изискванията на дадена държава членка, и до денатуриран по този начин алкохол, който е бил използван за производството на какъвто и да е продукт, непредназначен за потребление от хора, алкохолът се освобождава от облагане с хармонизирания акциз, дори когато не е бил използван като междинен продукт, влизащ в състава на други продукти. Такъв е и случаят с освобождаването, предвидено в член 27, параграф 1, буква г) от Директива 92/83, което има за цел да неутрализира влиянието на хармонизирания акциз върху алкохола, използван за производството на лекарства, независимо дали този алкохол влиза в състава на лекарствата или само е необходим за производството им, без при това да влиза в техния състав. " Съдът е уточнил още, че "дезинфекцията на оборудването, съоръженията и помещенията, използвани за производството на лекарства, представлява необходим етап от процеса на производство на последните и че използването на етилов алкохол е абсолютно необходимо за извършването на тази дезинфекция. В това отношение лекарствата имат тази особеност в сравнение с останалите продукти, че производственият им процес е подчинен на спазването на много строги санитарни изисквания. Действително, както отбелязва запитващата юрисдикция, разглежданата в главното производство дезинфекция цели по-специално унищожаване на патогенните микроорганизми, отсъствието на които е задължително съгласно нормите за микробиално съдържание в лекарствата. От това следва, че доколкото дезинфекцията е вътрешно присъща на процеса на производство на лекарства, използваният за тази цел етилов алкохол трябва да се счита използван "за производството на лекарства", по смисъла на член 27, параграф 1, буква г) от Директива 92/83. В резултат на това, съгласно посочената разпоредба този алкохол трябва да бъде освободен от облагане с хармонизирания акциз при условията, определени от съответната държава членка с цел да се осигури точното и опростено прилагане на това освобождаване и да се предотврати всяко отклонение от акцизно облагане, избягване на акцизи или злоупотреба. При тези обстоятелства член 27, параграф 1, буква г) от Директива 92/83 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение за освобождаване от акциз се прилага за етиловия алкохол, използван за почистване и/или дезинфекция на оборудване и помещения, служещи за производството на лекарства. " Така очертания нормативен регламент и разясненията на СЕС в цитираното решение сочат, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приложил материалноправната разпоредба на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС спрямо исканията за възстановяване на акциз на етилов алкохол, използван за дезинфекция на поточните линии в производствената база в гр. София за хранителни продукти. Същият обосновано е преценил, че използването на алкохола за дезинфекция на машините за производство на хранителни продукти попада в приложното поле на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС. Друг извод не следва от соченото съображение на СЕС по т. 18 от Решението по дело С-306/14, което не следва да се възприема изолирано, а в контекста на цялото изложение. С тази част от мотивите на посочения съдебен акт, СЕС не отрича приложимостта на чл. 27, § 2, б. "г" от Директива 92/83 ЕИО, нито коментира дерогирането му от чл. 27, § 1, буква "г". Разпоредбата на чл. 27, § 2, б. "г" от Директива 92/83 ЕИО е транспонирана в националното законодателство с чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, който регламентира възстановяването на акциз за вложен алкохол в производствен процес, при условие че крайният продукт не съдържа алкохол. За разлика от хипотезата на чл. 22, ал. З от ЗАДС, която предвижда условието алкохолът да е вложен в производството като съставна част на произвежданите продукти, то възстановяването на акциза по чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС не изисква влагане в продукта, а използване на алкохола в производствения процес, при условие, че крайният продукт не съдържа алкохол. В този контекст несподелима е тезата на касатора, че съдът необосновано е приел за безспорно между страните, че крайният продукт от производствения процес не съдържа алкохол. Нито в РА, нито в потвърждаващото го решение на Директора на Агенции "Митници" не се отрича липсата на алкохол в крайните продукти, нито пък възстановяване на акциза е отказано на това основание. Следва да се посочи, че въвеждането на нови фактически основания за отказ за възстановяване на акциз едва в съдебното производство е недопустимо, тъй като пряко накърнява правото на защита на дружеството. Както правилно е приел първоинстанционният съд спорът между страните не е за липсата на алкохол в крайните продукти, а доколко дезинфекцията на машините е самостоятелен процес, който не попада в обхвата на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС. Съобразявайки разпоредбите на Регламент (ЕО) № 852/2004 г. относно хигиената на храните от 16.02.2005 г. и Регламент (ЕО) № 1441/2007 г. от 5.12.2007 г. относно микробиологичните критерии за храните, произвеждани в Европейския съюз, регламентиращи и процесът на дезинфекция на всички производствени мощности, които влизат в контакт с хранителни субстанции решаващият състав обосновано е счел, че дезинфекцията е вътрешно присъща на процеса на производство на храни и използваният за тази цел етилов алкохол трябва да се счита за използван в производствения процес по смисъла на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС. Настоящата инстанция напълно споделя разбирането, че изложените от СЕС в решението по дело С -306/14 мотиви досежно освобождаването от акциз на алкохолните продукти, използвани за производство на лекарства, са напълно относими и за другите случаи на използване на етиловия алкохол за дезинфекция, когато това е необходим и задължителен етап в производствения процес на съответните продукти. След като използването на етиловия алкохол за дезинфекцията на машините при производството на лекарства, без същият да бъде влаган пряко или като съставна част в самите лекарства, е част от производствения процес, то липсва каквото и да е основание да се приеме, че при използването му за дезинфекция на машините и съоръженията за производство на хранителни продукти, по отношение на които също съществуват строги хигиенни изисквания и са предназначени за директна човешка консумация, дезинфекцията не е част от производствения процес и не попада в приложното поле на чл. 27, § 2, б. "г" от Директива 92/83. Алкохолът е използван за дезинфекция, която е вътрешно присъщ процес и необходим етап от процеса на производство на крайния продукт, поради което той е използван в производството по смисъла на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС. Същият краен извод е формиран и в решение № 7064 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14282/2015 г., с което е оставено в сила решение № 6521 от 27.10.2015 г. на АССГ по адм. д. № 8525/2014 г. До влизането в сила на последния посочен съдебен акт процесното ревизионно производство е било спряно поради значението на съдебното производство за изхода му, но независимо от това митническите органи не са се съобразили с мотивите на съда относно искания за възстановяване на акциз от същото дружество, при същия фактически състав, но за друг период. Неоснователно е оплакването на касатора, че само по себе си производството на шоколадовите бонбони "Нестле пияни вишни" и "Нестле таралежки" установява, че крайните продукти, произвеждани от дружеството, съдържат алкохол. Релевираните в тази връзка доводи не са съобразени с констатациите в РА, които разграничават използваните от дружеството и закупени от Кооперация "Бул Чери" "вишни в спирт" за производството на шоколадовите бонбони "Нестле пияни вишни" и "Нестле таралежки" от крайните продукти в производствения процес, в който е използван алкохол за дезинфекция, възстановяването на платения акциз за който е предмет на процесните искания. В частта, касаеща закупените " вишни в спирт" и установеното задължение за акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 ЗАДС, РА е отменен от горестоящия орган и не е предмет на настоящото производство. Несподелима е тезата в касационната жалба, че първоинстанционният съд необосновано е кредитирал основното и допълнително заключение на вещото лице по приетата СИЕ. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК вр. с чл. 144 АПК, решаващият състав е обсъдил заключението заедно с другите доказателства по делото, в резултат на което правилно е преценил отговорите на експерта като подробни, логични и убедителни. След като касаторът е имал толкова обстойни възражения срещу констатациите на експерта, пред него е била открита възможността не само да оспори заключението, но и да поиска допълнителна или повторна експертиза. Тъй като това не е сторено, то в касационното производство релевираните в тази връзка оплаквания не следва да се обсъждат. Въз основа на водената от "Нестле България" АД счетоводна отчетност, включително внедрен бизнес софтуер SAP за управление, вещото лице е проследило надлежното и проследяемо осчетоводяване на алкохола. Установило е, че количеството закупен етилов алкохол, приравнен към 100 % при температура 20°С, използван за дезинфекция при 37°С, е 76 092. 35 литра, като акцизът за алкохола, ползван за дезинфекция, на база закупени количества етилов алкохол, приравнени към температура 20°С, възлиза на 837 015. 85 лв. Именно закупените през процесния период, а не по- големите изписани количества са определящи за размера на подлежащия на възстановяване акциз, с оглед на което правилно първоинстанционният съд е приел, че с РА незаконосъобразно е отказано възстановяване на акциза по подадените от дружеството искания на основание чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС. Несподелими са аргументите на касатора и относно исканията за възстановяване на акциз на основание чл. 22, ал. 3, т. 4 ЗАДС за етилов алкохол, вложен в производството на сладоледи в производствената база в гр. Варна. Спрямо същите отново следва да се посочи, че е недопустимо в съдебното производство да се въвеждат нови фактически основания, които не са релевирани в административното производство, както и да се променя обхвата на спора между страните. Митническите органи са приели, че не следва да бъде възстановен акцизът, заплатен за етилов алкохол, използван за производство на сладоледи, тъй като ревизираното дружество е водило счетоводна отчетност и е приключвало отчетни периоди без сметка за разчети с акциз. Счели са още, че след като в сметка "разчети за акциз" жалбоподателят не е отразявал данни за размера на акциз, подлежащ на възстановяване и че лицето е включило размера на акциза в себестойността на стоките, то данъкът е заплатен от крайните потребители. При така очертаните параметри на спора, правилно първоинстанционният съд е приел за безспорно, че претендираният за възстановяване акциз е платен от лицето, че продуктите, в които е вложен алкохолът, за който е платен акцизът, отговарят на законовите изисквания по отношение на алкохолното съдържание, както и, че дружеството влага етилов алкохол в производството на съответните сладоледи и е реализирало същите. По аргумент от чл. 8 ППЗАДС решаващият състав е достигнал до законосъобразния извод, че за целите на възстановяването на акциза липсва нормативно изискване лицето да поддържа и да представи счетоводна сметка за разчет с акциза. При констатациите на експерта, че за периода 2009-2014 г. количеството чист етилов алкохол, който се следва за влагане в реализирания сладолед в литри при температура 20°С, приравнено към 100 % концентрация, е 17465. 11 литра, акцизът за който възлиза на 192 116,21 лв., законосъобразно първостепенният съд е приел, че и в тази му част РА е незаконосъобразен.. Друг извод не следва от соченото от касатора включване на акциза в себестойността на продукта и прехвърляне на данъчното облагане на трети лица. Приетото в цитираните решения по дела С- 192/95, С- 217/95, С- 218-95 и С- 398/09 не е тълкувателно приложимо поради липса на сходство във фактическия състав и не обуславя отказ за възстановяване на акциза по предявените искания на основание чл. 22, ал. 3 и ал. 5 ЗАДС. Като и достигнал до същото крайно заключение и е отменил обжалвания РА в оспорената му част АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, състав на Първо отделение