Решение № 4162 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 840/2022 г.

Решение № 4162 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 840/2022 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез процесуалния представител гл. юрк. Тодоров, срещу решение № 7061 от 29.11.2021 г., постановено по административно дело № 8181/2021 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е: 1) изменена по жалба на "Диагностично-консултативен център ХХІІ – София" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н "Слатина", ул. "Николай Коперник" № 9, представлявано от д-р Л. И., заповед за налагане на санкции № РД-253С-259/03.08.2021 г. на управителя на НЗОК, общо в размер на 1550 лв., като е намален размера на всяка от наложените в т. 1 до т. 13 от заповедта санкции до минималния установен от закона размер от 50 лв. (или общо до 650 лв.); 2) отхвърлена жалбата в останалата й част; 3) осъдена НЗОК да заплати на "Диагностично-консултативен център ХХІІ – София" ЕООД сумата 218. 18 лв. разноски по делото, съответно на основателната част от жалбата. По съображения, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да се отмени като неправилно и да се потвърди издадения индивидуален административен акт (ИАА), като законосъобразен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че изводът в обжалваното решение относно липсата на мотиви за размера на наложените на изпълнителя на специализирана извънболнична медицинска помощ санкции е изведен при вътрешно противоречие във волята на първостепенния съд. Ответникът по касация – "Диагностично-консултативен център ХХІІ – София" ЕООД ("ДКЦ ХХІІ – София" ЕООД), действащ чрез процесуалния представител адв. Илиева, моли жалбата на управителя на НЗОК да бъде оставена без уважение като неоснователна и да се потвърди решението на АССГ като правилно. Възвежда и претенция за присъждане на направените разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея първоинстанционен съдебен акт, поради което предлага съдебното решение да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед от 03.08.2021 г. на управителя на НЗОК, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство, на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 412, ал. 1, т. 1, чл. 412, ал. 2, чл. 413, чл. 422, ал. 1, чл. 414, ал. 1 и чл. 416, ал. 1 от Националния рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020–2022 г. (НРДМД 2020–2022), за общо 13 установени нарушения, извършени за първи път (някои от тях на чл. 158, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 и приложение 13 към него и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, други - на чл. 218, ал. 2, ІБ, т. 1 и чл. 219, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 и приложение № 2 към него и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, а едно – на чл. 217 и чл. 218, ал. 2, Х от НРДМД 2020-2022 и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО), по точка 1 до точка 13 вкл. от заповедта са наложени санкции "финансова неустойка" в общ размер 1550 лева, от които по точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 9 и 10 за всяко нарушение по 100 лв., а по точки 7, 8, 11, 12 и 13 за всяко нарушение по 150 лв. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила и отчасти на приложимите материалноправни норми касателно правната квалификация на извършените общо 13 нарушения от шестима лекари, работещи в лечебното заведение, но е материално незаконосъобразен досежно размера на наложените санкции, понеже липсват мотиви по чл. 413 от НРДМД 2020-2022, защо размерът в 5 от случаите е определен в максималния предвиден размер, а в 8 от тях – над средния размер. Съдът е съобразил, че и двете разпоредби, въз основа на които са наложени санкции, предвиждат налагане на такива в диапазона от 50 до 150 лева за извършено нарушение, а административният орган не е изложил мотиви защо налага санкции над предвидения минимален размер. Липсата на мотиви за индивидуализиране на всички наложени санкции е съпоставена с наличието на едно, но изключително смекчаващо отговорността обстоятелство – сложната епидемична обстановка в страната, натоварваща извънредно тежко здравната система, и лекарите, които трябва да поемат не само болните от КОВИД-19, но и всички останали заболявания, е мотивирала съда да измени оспорената заповед, като намали размера на наложените с нея санкции до минималния нормативно установен размер от 50 лв. Атакуваният съдебен акт е валиден и допустим. Решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното решение е и правилно, като не страда от пороци, които биха обусловили отмяната му. По делото пред настоящата инстанция не се спори относно приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и безспорността на установените нарушения. Спорен е въпросът относно намаляването на санкциите за посочените нарушения до предвидения минимален размер. Противно на твърдяното от касаторовия повереник, решението на АССГ е постановено при правилно прилагане на закона. Правилно административният съд е преценил, че санкциите за посочените нарушения следва да бъдат намалени, тъй като в заповедта на управителя на НЗОК липсват мотиви относно налагането на неустойки за всяко едно от нарушенията в размер над минималния, а за някои от тях даже в максимален размер. Според предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 413 от НРДМД 2020–2022, видът и размерът на санкцията следва да се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, съобразно критериите в тази норма, а именно в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броят на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с такова. В настоящия случай административният орган не е извършил такава преценка, като се има предвид, че са констатирани три вида нарушения, извършени от общо шестима лекари. Не е коментирано и обстоятелството, дали от цялостната проверка на извънболничното лечебно заведение се формира извод за системност на допуснатите нарушения за проверявания период или се касае до единични пропуски в обработването на медицинската документация от отделни лекари. Бланкетното отразяване, че размерът на наложената санкция "финансова неустойка" по т. 1 до т. 13 е съобразен с тежестта на деянието, представляващо нарушение, което от своя страна обуславя и налагането на по-голяма санкция, не представлява мотиви за налагане на 13 броя санкции над минималния размер. След като липсва преценката по чл. 413 от НРДМД 2020–2022, то наложените санкции в по-голям размер от минималния са необосновани. Липсата на мотиви в административния акт относно размера на наложената санкция, ограничава правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебната преценка за неговата законосъобразност. Не са основателни и останалите възражения в касационната жалба. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел, че наложените на лечебното заведение санкции за завишени, поради което ги е изменил, занижавайки ги до минималния предвиден размер. Предвид гореизложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и цялостна законосъобразност на изменената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Достигайки до краен извод за частична основателност на сезиралата го жалба, респ. частична незаконосъобразност на оспорения с нея административен акт, и като е изменил заповедта в частта за размера на наложените с нея санкции и е присъдил разноски съразмерно с уважената част от жалбата, Софийският градски административен съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните касаторови искания акцесорната им претенция за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение също се явява неоснователна и не следва да се уважи. На свой ред, с оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените за настоящото съдебно производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,