Решение № 1829 от 17.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Фатхала, гражданка на Ирак, подадена чрез пълномощника адвокат Д. Гитева. Жалбата е против решение 5458 от 19.09.2022г., постановено по адм. дело 7098/2022г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на всички касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК- противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се съдът да отмени обжалваното решение. Ответникът - зам. -председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димитрова, в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на решението на Административен съд София-град. Предлага решението на първоинстанционния съд като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл.85 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отхвърлил жалбата на К. Фатхала, гражданка на Ирак, против решение 9802/11.07.2022г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/. С него на основание чл.75, ал.1, т.2 във връзка с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4 във връзка с чл.9 от ЗУБ на К. Фатхала е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Административният съд е приел, че изложените от жалбоподателката факти и обстоятелства не съставляват материалноправно основание за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съдът е счел, че от изявленията на жалбоподателката е видно, че същата не е била лично преследвана в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Освен това от приобщените по делото писмени доказателства във връзка с проведените предходни процедури по молби на К.Фатхала за предоставяне на международна закрила е установил, че чужденката има още три деца, родени преди двете й малолетни дъщери, като същите пребивават в Ирак. Съдът е приел, че отправените заплахи в сервиза на съпруга й да били предмет на предходно производство пред административния орган, както и че са били обсъдени и от съда при извършения съдебен контрол по отношение на постановени административни актове на ДАБ МС по молбите й за закрила, поради което същите не са ново обстоятелство. Административният съд е заключил, че спрямо жалбоподателката не се установят и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като същата не е била принудена да напусне държавата си по произход поради реална опасност от тежки посегателства или унизително отнасяне или наказание, по отношение на нея нямало опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Този извод е направил като е обсъдил и представената от административния орган справка за актуалното положение в Ислямска република Ирак, поради което е приел, че общата обстановка в страната не сочи за наличието на вътрешен или международен въоръжен конфликт, независимо от това, че е налице въоръжени сблъсъци и инциденти със сигурността. Приел е, че в конкретния случай не съществуват сериозни и потвърдени основания за наличието на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността на жалбоподателката.На следващо място съдът е приел, че административния орган е извършил правилна преценка на доводите за заплаха с оглед разпоредбата на чл.9, ал.1 , т.3 от ЗУБ, тъй като същите не представляват тежко посегателство, а същите имат криминален характер, произхождат от физически лица и няма информация държавата по произход да е в невъзможност да им противодейства. На последно място административния съд е приел, че не се установяват обстоятелства при проведеното административно производство, водещи до нарушаване и несъобразяване с висшите интереси на малолетните ѝ две дъщери. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на производството. Въз основа на установената фактическа обстановка е извел своите правни изводи, които надлежно е мотивирал. Правилно Административен съд София - град, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на молителката. Няма данни и липсват твърдения за проявен спрямо непълнолетното лице акт на преследване от страна на официалните власти в Ирак. По отношение на твърдението на чужденката за отправени заплахи в сервиз за телефони, правилно е прието от административния съд, че не представлява ново обстоятелство. При установената по делото много подробна фактическа обстановка, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл.8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденката за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че липсват доказателства жалбоподателката да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От бежанската история на чужденката се установява, че същата не е била арестувана и осъждана в държавата си по произход, както и че не се установява тя да е била обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗУБ. Единствено е налице твърдение за заплаха за живота и сигурността й, но същите правилно са преценени от първоинстанционния съд като противоречиви. На база тези данни съдът обосновано е заключил, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл.15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в Ирак, съпоставена с личната бежанска история на молителката, при което правилно е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в страната по произход, поради което е правилен изводът на първоинстанционния съд, че чужденката, връщайки се в Ирак би могла да води нормален живот, тъй като е останало недоказано обстоятелството за реална опасност от тежки посегателства. На следващо място правилно административния съд е приел, че не е установено нарушение на административнопроизводствените правила относно преценката на висшия интерес на непълнолетните и дъщери. Правилно административния съд е приел, че висшия интерес на детето е същите да продължат да живеят в семейна среда заедно с техните родители в държавата им на произход. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че административния орган не се е съобразил със съдебно решение 7409 от 08.12.2021г. на АССГ и не се е произнесъл обстойно по молба за закрила с рег. УП-18324 от 13.08.2021г., а е решил да започне ново производство като е подадена нова молба. Доводът е неоснователен, защото видно от доказателствата по делото, с молба УП 18324/21.12.2021г. чужденката е регистрирана в ДАБ МС, а административния орган се е съобразил с изложените обстоятелства в молба за закрила с рег. УП-18324 от 13.08.2021г. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение