Решение № 2710 от 15.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община срещу решение 3234/12.05.2022г., постановено по адм. дело 2100/2021г. на Административен съд София град, с което е отменена Заповед РА50-894 от 20.11.2020г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135 ал. 5 е допълнена Заповед РА50-689/1.09.2020г., като е наредено служебно изработване на ПУП-ИПРЗ за създаване на нов урегулиран поземлен имот за ОДЗ, като в териториалния обхват на разработката се включват УПИ ІV-110 за КОО, УПИ VІІ-663,667,668, УПИ VІІІ-110,664,749 за КОО, кв.11 и ИПР на УПИ VІ-5794, кв.11, м.ж.к.Младост 2, район Младост, Столична община. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска обжалваното решение да бъде отменено, като оспорването срещу посочената заповед бъде отхвърлено. Моли да бъдат присъдени направените деловодни разноски за производството. Ответниците Д. Гунделов, Г. Георгиев, Зигурат ЕООД и Лолтон ЕООД в писмен отговор, чрез упълномощен процесуален представител, оспорват касационната жалба. Излагат доводи в подкрепа на обжалваното решение. Претендират присъждане на разноски за касационното производство. Ответникът Столична община не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. С атакуваното решение Административен съд София град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, но при неспазване на законоустановената форма и при допуснати множество нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Обосновал е извод за липса на преценка от страна на органа по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, както и за нарушаване на принципите за разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на правомощията му по чл. 6 АПК. Така постановеното решение е правилно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка. С вх. САГ20-ГР00-1643/18.08.2020г. в Направление Архитектура и градоустройство на Столична община е постъпило заявление от кмета район Младост, Столична община, с искане да се възложи изработването на ПУП изменение на план за регулация и застрояване (ИПРЗ) за УПИ V-110 (общинска собственост) за образуване на нов УПИ V-110 за паркинг, кв. 11, местност ж.к. Младост 2, район Младост, и изменение на план за застрояване (ИПЗ) за имота на жалбоподателя Д. Гунделов УПИ VI-5794. Със заповед РА50-689 от 01.09.2020 г. на главен архитект на СО е наредено да се изработи служебно проект за ПУП ИПРЗ в териториален обхват УПИ V-110 (ПИ с идентификатор по КККР 68134.4091.696) и ИПЗ за УПИ VI-5794, кв. 11, м. ж.к. Младост 2, район Младост. След издаването на тази заповед в Направление Архитектура и градоустройство на СО е постъпило ново заявление от кмета район Младост, Столична община, с вх. САГ20-ГР00-1643/1/24.09.2020г., с мотивирано предложение за изменение на плана за регулация и застрояване на имотите на жалбоподателите, като те се обединят в един общ нов УПИ ІV за ОДЗ, поради промяна на инвестиционните намерения на Столична община и възникнала обществена необходимост от изграждане на нова детска градина. Новото мотивирано предложение е разгледано самостоятелно, но по него не е образувано отделно производство, а е прието да се допълни издадената предходна заповед. Така се е стигнало до издаване на заповедта, предмет на съдебен контрол в производството, приключило с атакуваното пред настоящата инстанция решение на АССГ. Оспорената заповед на главния архитект на Столична община, обосновано е преценена като незаконосъобразна. Правилен е изводът на съда, че заповедта е издадена при неспазване на законоустановената форма. Към същата липсва графична част, от която да се установява какво е съдържанието на проекта за изменение на ПУП, изработването на който се разрешава със заповедта и в какво ще се изразява изменението на действащия план. Съгласно чл. 135, ал. 2 ЗУТ, когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. Изпълнението на това законово задължение, от страна вносителя на искането, не замества изпълнението на задължението на административния орган при издаване на заповед, с която се разрешава изработването на исканото изменение в ПУП, същата да съдържа графична част, от която да се установи съдържанието на проекта и в какво ще се изразява изменението на ПУП. Предвид факта, че такава графична част липсва, не може да бъде извършена преценка за съответствието на предложението с нормите по устройство на територията и с предвижданията на ОУП. Правилен е и извода на съда, че главният архитект на Столична община не се е произнесъл по реда и условията на чл. 135, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ, а е наредил служебно да се изработи проект за изменение на ПУП съгласно чл. 135, ал. 5 ЗУТ. Безспорно, в случая исканото изменение на плана е направено от заинтересовано лице по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ - кмета на район Младост, но с това изменение се засягат и имоти на ответниците в настоящото производство, които не са отправили искане по чл. 135, ал. 1 ЗУТ. Административният орган е бил длъжен да уведоми засегнатите собственици за постъпилото от страна на кмета на район Младост заявление и мотивирано предложение и да бъде поискано тяхното съгласие за продължаване на процедурата по смисъла на чл. 135, ал. 3, във вр. с ал. 1 ЗУТ, в качеството им на собственици на имоти, засегнати от бъдещия проект за изменение на ПУП. В разпоредбата на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, законодателят изчерпателно посочва кръга от субектите, които имат качеството на заинтересовани страни в производството по одобряване на подробни устройствени планове и техните изменения, като в настоящия случай, при липсата на предпоставките чл. 131, ал. 1 и ал. 2, актът, с който се възлага изработването на проект за изменение на влязъл в сила ПУП е незаконосъобразен. Преценката за законосъобразност и икономичност на плана, изискуема по чл.108 ал.5 ЗУТ, следва да се извърши при баланс между цялостното устройствено решение и правата и интересите на всеки отделен адресат на тези предвиждания. В този смисъл, правилно първоинстанционния съд е мотивирал отменителния си акт. Предвижданията за имотите на ответниците засягат правата и интересите им в степен по-голяма от необходимата за постигане целите на закона. В случая, видно от експертното заключение е, че са възможни и други градоустройствени решения без да се засягат имоти, собственост на частноправни субекти. Изрично вещото лице е посочило, че е възможно изграждането на ОДЗ да бъде осъществено изцяло в имоти, които са общинска собственост. Казано е в заключението, че съседният УПИ І-110 за жилищно строителство, е също общинска частна собственост и е с площ 5 057 кв.м., като в графичната част на експертизата е се съдържа предложение /развито е възможно решение/ за разполагане на детска градина с по-голям капацитет изцяло в имоти общинска собственост този, който е предмет на оспорената заповед и съседния УПИ І-110 за жилищно строителство. Правилен е и извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед и нейното изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава чл.6, ал.2 от АПК. При евентуално влизане на оспорената заповед в сила и процедиране на допуснатото изменение имотите на жалбоподателите трябва да бъдат отчуждени, за да се изгради детска градина с капацитет за 72 деца това е непропорционална мярка, тъй като неблагоприятното засягането на частния интерес е значително по-голямо от преследвания обществен интерес, който както бе посочено по-горе би могъл да бъде удовлетворен и с друго градоустройствено решение. Като е отменил обжалваната пред него заповед на главния архитект на Столична община, Административен съд София град е постановил правилен валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответниците за присъждане на деловодни разходи, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, която следва да бъде уважена в претендирания и доказан размер по 1080,- лева за всеки един от тях. Заплатеното адвокатско възнаграждение от всеки от ответниците, е в размер по-нисък от минималния такъв по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следователно не е прекомерен По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,