Решение № 10657 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7198/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. А. Б., гражданин на Сирия, с [ЛНЧ], чрез служебно назначения адв. М. Недков, срещу Решение 12323 от 09.04.2025 г., постановено по адм. д. 12288 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2024 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение 11710 от 11.11.2024 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България, с което на Б. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Релевирано е оплакване за порок на обжалвания съдебен акт на основание с чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като изложените от съда мотиви се базирали само на част от установените по делото обстоятелства и на фрагментарна преценка на национални и международни правни норми и положения. Касационният жалбоподател поддържа становище, че изводите на съда относно липсата на предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут били формирани без да са разгледани по същество нито един от елементите от бежанската му история. Анализът на ситуацията в Сирия бил едностранчив и основан единствено на представени от администрацията доказателства. Възприетите от съда факти на основание обсъдената справка за положението в държавата по произход на чужденеца от 14.03.2025 г., представлявала малка част от информация за Сирийската арабска република. Като отрича материалната доказателствена сила на справките от Дирекция Международна дейност (Д МД ) към ДАБ при МС, касационният жалбоподател поддържа становище, че съдът следвало да извърши допълнителна преценка, за да се увери, че информацията в тях е достатъчна и точно представена. По така изложените съображения касационният жалбоподател моли за отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на такова по същество на спора, с което да бъде отменено спорното административно решение и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от процесуалния представител адв. Недков, който поддържа подадената касационна жалба, излага доводи по съществото на спора и моли за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касация председателят на ДАБ при МС не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощения юрисконсулт Кръстева, която от негово име оспорва касационната жалба, а по същество на спора моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на направените фактически установявания при съобразяване на приобщените по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд направил извод от правна страна, че спорното административно решение било издадено от компетентен орган - председателя на ДАБ при МС съобразно правомощията му по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), в производство по общия ред по глава шеста, раздел ІІІ ЗУБ, в писмена форма и е мотивирано с фактическите и правни основания за отхвърляне на молбата след обсъждане на личното положение на кандидата за международна закрила и ситуацията в държавата му по произход. По материалната законосъобразност на спорния административен акт съдът счел, че чужденецът не отговаря на законовите условия за признаване на статут на бежанец поради това, че декларираните от него при регистрацията по чл. 61, ал. 2 ЗУБ и по време на интервюто факти нито пряко, нито косвено били свързани с държавата му по произход - чл. 4, ал. 3, б. а от Директива 2011/95/ЕС от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС), или с осъществено, или осъществимо спрямо него преследване - чл. 4, ал. 3, б. б от същата директива. Изявленията на молителя в производството във връзка с индивидуалното му положение и лични обстоятелства нито поотделно, нито заедно, сочели да е напуснал Сирия, защото е бил преследван, в това число поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения - чл. 4, ал. 3, б. в от Директива 2011/95/ЕС. Не били посочени и последващи напускането му събития или негови действия, които да пораждат у него опасения от преследване при завръщане, и да сочат на нужда от международна закрила. Кандидатът твърдял, че не е имал проблеми с официалните власти, армията и полицията в Сирия, не бил задържан арестуван, съден, не бил заплашван лично, не му е оказвано физическо и/или психическо насилие. Не заявил и преследване от посочените в чл. 8, ал. 4 ЗУБ субекти, които да са квалифицират като преследване. Съдът определил като обоснована и правилна преценката на административния орган, че причините на молителя да напусне страната си по произход били от личен, социално-икономически характер, ерго - извън обхвата на ЗУБ. По отношение предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, съдът направил подробно изследване на приложимите правни основания по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУБ във връзка с условията за предоставяне на субсидиарна закрила по чл. 2, б. е , във вр. с чл. 15, б. а , б и в от Директива 2011/95/ЕС и тълкуването на термините реална опасност и тежки посегателства в юриспруденцията на Съда на Европейския съюз (СЕС). Съставът на АССГ съобразил, че преценката на административния орган за ситуацията в Сирия се основава на наличната по преписката Справка ЦУ-1624 от 12.07.2024г. на Д МД при ДАБ, като възприел отразените в нея данни за страната и конкретно за провинция Дейр ал Зор. Констатирал данни за наличие на инциденти с цивилни лица, които обаче определил като спорадични актове на насилие и като такива не следвало да се оценяват като въоръжен конфликт. Отрекъл съществуването на основанията по чл. 8, ал. 8 ЗУБ и чл. 9, ал. 5 ЗУБ, като приел, че в родната област на чужденеца - Дейр ал Зор за него не се констатират основания, които да породят страх от преследване, нито реален риск да понесе тежки посегателства, поради което той можел безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там. Съдът се позовал на Решение от 30.01.2014 г. на СЕС по дело С-285/2012 г. относно тълкуването на член 15, б. в от Директива 2004/83, във вр. с член 2, б. д от същата по отношение тълкуване на понятието въоръжен конфликт . Счел, че издателят на спорния административен акт обсъдил всички релевантни за конкретния случай обективни данни, както и твърденията на търсещия закрила, като споделил неговия извод, че молителят не се явява принуден да остане извън държавата си по произход с аргументи от справката, която обсъдил в качеството й на официален свидетелстващ документ. Коментирал обстоятелството, че търсещият закрила преминал през Република Турция без да предприеме действия в посока придобиване на закрила в тази държава, макар там да съществувала адекватна защита на сирийските бежанци. По тези причини приел, че лицето не търси защита по ЗУБ, а е икономически мигрант. Обсъдил приобщената в хода на първоинстанционното производство справка и съдържащите се в нея данни за промяна на ситуацията в Сирия след падането на режима на Б. А., в това число цитирана информация от Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) за голям брой бежанци и вътрешно разселени лица завърнали се в страната и регионите си по произход, както и политически събития и действия на новата власт. Счел, че е настъпила пълна промяна на политическата ситуация в Сирия и възможност за установяване на нов публичен ред и конституция, която да защитава всички малцинствени групи в страната. Приел, че административният орган изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 ЗУБ - при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход. По така изложените съображения формирал извод за неоснователност на оспорването и отхвърлил жалбата на Б. срещу оспореното решение на председателя на ДАБ при МС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е заявеното общо оплакване в касационната жалба за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неспазване на изискването на разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, в които е посочил становищата на страните, установените факти по делото и правните си изводи. При това, правилно е възприел отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на Б. на основание чл. 8, ал. 1 ЗУБ, във вр. с чл. 8, ал. 4 ЗУБ, както и на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Настоящата касационна инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд съображения в тази връзка, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение в тази им част. Без основание са и отправените в касационната жалба упреци срещу познавателната дейност на състава на АССГ, които макар да са формулирани общо във връзка с преценката на доказателствата, по същество касаят единствено онези от тях, послужили за формиране на такава за отсъствие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Противно на схващането на касационния жалбоподател, справките на Д МД към ДАБ при МС имат качеството на официални свидетелстващи документи, поради което несъмнено притежават предвидената в чл. 179, ал. 1 ГПК материална доказателствена сила за извършените от издателя им действия. Те са съставени в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (АЕСУ) за изготвяне на информация за страните по произход и съдържащите се в тях факти, с изключение на неоспоримите и ноторните, са проверени от няколко източника, както е посочено в самите документи. Те представляват годни и относими към спора доказателства, които съдът правилно е ценил при липсата на ангажирани други информационни източници с доказателствена стойност, които да разколебаят формираните от административния орган изводи. Направеното в касационната жалба позоваване на извършените през месец март 2025 г. посегателства срещу цивилни лица правилно не е било съобразено от първоинстанционния съд като значимо за спора обстоятелство, тъй като се явява неотносимо към конкретния случай. По данните от наличната по делото справка от 14.03.2025 г. атаките са били насочени към лица от алауитското религиозно малцинство в Сирия, към което молителят не се числи, тъй като е [вероизповедание]. При това в актуалните справки, приобщени в касационното производство, отсъстват данни за продължаващо насилие към посочената малцинствена група. Неоснователно е и общо формулираното касационно оплакване, че съдът не съобразил всички данни по делото за обстановката в Сирия не са посочени конкретни факти или обстоятелства, които да са игнорирани от състава на АССГ. Неотносима понастоящем е и цитираната в касационната жалба позиция на ВКБООН за отправяне на препоръки във връзка със сирийските бежанци, доколкото тя е формирана към 16.12.2024 г., тоест непосредствено след свалянето на режима на А., когато ситуацията все още е била несигурна и не е било ясно какъв курс ще поеме страната. Правилни са изложените от първоинстанционния съд изводи за ситуацията в страната по произход на Б., свързани с основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Обосновано на съвкупността от приобщените по делото информационни източници е заключението на съда, че след падането на режима на президента А. сигурността в Сирия се е подобрила и не е налице ситуация на безогледно насилие в резултат на въоръжен конфликт по дефиницията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Основателно, в подкрепа на тезата си, съставът на АССГ е акцентирал върху показателното за сравнително спокойната обстановка в страната обстоятелство, че голям брой бежанци и вътрешно разселени лица са се завърнали в Сирия или в районите си по произход. В приобщената пред касационната инстанция актуална справка от Д МД към ДАБ от м. 09.2025 г. се констатира затвърждаване на тази тенденция, като по данни на ВКБООН към 25.09.2025 г. броят на прибралите се в страната сирийски граждани, считано от 08.12.2024 г. е достигнал 1027887 души преминали обратно в Сирия от съседни страни, а броят на вътрешно разселените лица, които са се завърнали по домовете си съответно е достигнал 1863863 души. Наред с това се установява продължаващо усилие от страна на ВКБООН за улесняване на безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони като осигурява транспорт, друга логистична подкрепа, а и парична помощ. В допълнение се констатира, че подкрепата на ВКБООН за властите и за бежанците за доброволно завръщане продължава в рамките на финансиран от ЕС проект. В справката се сочи, че основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. С оглед всичко изложено, при правилно установена фактическа обстановка, обоснован и съответен на материалния закон е решаващият извод на съда, че не са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС за предоставяне на хуманитарен статут, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от СЕС в неговото Решение по дело С-465/2007 г. няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Наред с горното, по делото не се установяват елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила. Отсъстват данни Б. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, както и самият той е заявил в хода на административното производство, видно от казаното от него по време на проведеното интервю. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение