Решение № 6182 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15377/2011 г.

Решение № 6182 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15377/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството по делото е образувано по касационна жалба на областния управител на Кюстендилска област срещу решение № 136 от 26.09.2011 г., по адм. д. № 111/2011 г. на Административен съд гр. Кюстендил, с което е отменен раздел III, т. 4 от заповед № 101 от 28.03.2011 г. на областния управител за определяне на режийни разноски относно осъществена доставка на стоки съгласно чл. 45а от ЗДС. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на решението и се иска отменяването му и отхвърляне на жалбата. Ответната страна-Борис Александров Лазарков от гр. София, чрез процесуалният си представител адв. Юлияна Рангелова от АК гр. Пловдив, в представено писмено становище намира жалбата за неоснователна. Претендира разноски за касационното производство. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба да допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил раздел III, т. 4 от заповед № 101 от 28.03.2011 г. на областния управител за определяне на режийни разноски относно осъществена доставка на стоки съгласно чл. 45а от ЗДС. Съдът е приел, че заповедта, в отменения раздел, е незаконосъобразна защото е немотивирана в частта, с която са определени дължимите от Лазарков режийни разноски по сделка за ликвидиране на съсобствеността на недвижим имот. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не е спорна установената по делото фактическа обстановка. Оспорваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, на основание чл. 32 от Закона за собствеността, чл. 45а от ЗДС и чл. 61 и 66 от ППЗДС при определяне на дължимите режийни разноски във връзка с прекратяване на съсобствеността върху недвижим имот на държавата и физическото лице-ответник в настоящето производство. В изпълнение на правомощието си по чл. 61, ал. 8, т. 4 от ППЗДС (отм.) касаторът е определил размера на режийните разноски, държавната такса и дължимите данъци. Това свое правомощие Областният управител е упражнил в условията на оперативна самостоятелност, определяйки сделката за облагаема по смисъла на чл. 45, ал. 7, във вр. ал. 3 от ЗДДС, начислявайки съответния данък, но решението си не е мотивирал и правилно съдът е приел незаконосъобразност на заповедта в тази част, тъй като по този начин е лишил жалбоподателя от възможност да защити своите законни права и интереси. Не е основателно касационното възражение, че акта, в тази част представлява само гражданско-правна сделка. Както многократно ВАС е сочил, действията по замяна и продажба на държавна собственост представляват сложен фактически състав. Разпореждането с държавна собственост, включително и определянето на дължимия данък, представлява част от функциите по властническите правомощия, упражнявани от административния орган. Няма спор върху правото на доставчика, в случая държавата, да определи сделката като облагаема или не по ЗДДС, но мотивите за което следва да се съдържат в самия акт, а не в касационната жалба. Претенцията на ответната страна за заплащане на разноски за касационното производство не следва да бъде уважавана, тъй като не е доказано плащане на договореното адвокатско възнаграждение посочено в представеното по делото пълномощно. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение