Решение № 2471 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 673/2016 г.

Решение № 2471 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 673/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Йонкова Венцислав Георгиев Василев е направил искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК на влезлите в сила решения от 23.07.2014 г. по адм. д. № 5/2014 г. на Административен съд - Търговище и от 10.03.2015 г. по адм. д. № 12252/2014 г. на Върховен административен съд, VI отделение. В искането за отмяна се твърди, че решенията са неправилни, тъй като с оспореното пред тях от молителя разпореждане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст размерът на същата не е определен правилно. Ответникът по искането за отмяна директорът на ТП на НОИ Търговище не е взел становище по искането за отмяна. Върховният административен съд обсъди доводите и доказателствата по делото и установи следното: С решение от 23.07.2014 г. по адм. д. № 5/2014 г. Търговищкият административен съд е отхвърлил жалбата на Венцислав Георгиев Василев срещу решение № 91-РД-17/06.12.2013 г. на директора на ТП на НОИ РУ"СО" Търговище. С него е определена пенсия на молителя за осигурителен стаж и възраст в размер на 428,28 лв., считано от 28.12.2012 г. и в размер на 437,70 лв. от 01.04.2013 г. С решение от 10.03.2015 г. по адм. д. № 12252/2014 г. Върховният административен съд, VI отделение е оставил в сила решението на Търговищкия административен съд. В искането за отмяна като фактически основания са посочени незаконосъобразност и необоснованост на съдебните решения. Молителят представя справка за данни по ДЗПО за периода от 2000 до 2015 г. на негово име и препис разпореждане за изменение на пенсия от 23.10.2015 г. на името на молителя. Не се излагат фактически и правни съображения, поради които представените писмени доказателства имат характер на такива по чл. 239, т. 1 АПК. Върховният административен съд, петчленен състав, приема, че не са налице предпоставките за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК на посочените по - горе съдебни решения, влезли в сила. За да е налице хипотезата по чл. 239, т. 1 АПК е необходимо да са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му. Тези обстоятелства и доказателства следва да са съществували до приключването на устните състезания по делото, но да не са могли да бъдат установени от страната по независещи от нея причини. Представеният препис от справка за данни по ДЗПО е издадена по искане на молителя Василев на 18.02.2015 г. Не е била налице обективна пречка за него да поиска издаването на тази справка по време на разглеждане на делото в двете съдебни инстанци и да я представи като доказателство. Устните състезания по делото пред касационната инстанция са приключили на 23.02.2015 г. Към тази дата молителят вече е притежавал исканата справка и е могъл да я представи по делото. Независимо от изложеното, не е установена връзка между данните по посочената справка и размерът на отпуснатата лична пенсия на молителя за осигурителен стаж и възраст считано от 2012 г. и от април 2013 г., предмет на съдебните решения, за да се приеме, че тя е от съществено значение за делото. Разпореждане за изменение на пенсия № 12-2015/23.10.2015 г. е нов факт, настъпил след като решенията на двете инстанции са влезли в сила. То не представлява доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. С него е преизчислена личната пенсия на молителя Василев за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.11.2015 г. в размер, по-голям от отпуснатата му такава и оспорена от него пред съдебните инстанции. Новонастъпилите факти и обстоятелства могат да бъдат основание за отмяна само тогава, когато са съществували до приключване на делото, твърдяни са от страната, но поради обективни и независещи от нея причини не са могли да бъдат установени при разглеждане на делото. Тази хипотеза в случая не е налице. Не следва да се обсъждат твърденията в искането за отмяна за незаконосъобразност и необоснованост на съдебните решения, които са основания за отмяна на решения в инстанционното производство, но не и в извънредното производство по отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК. Искането за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244 АПК, петчленният състав на Върховния административен съд