Решение № 13393 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4980/2016 г.

Решение № 13393 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4980/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите - С. (РДГ-С.) против решение № 899/17.02.2016 г., постановено по адм. дело № 11984/2015 г. по описа на А. С. - С.- град (АССГ). В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване вместо него на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на Д. Д. Х. срещу заповед № 429/11.11.2015 г. на директора на РДГ- С., с която й е наложено дисциплинарно наказание "порицание", като алтернативно се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Наведено е и възражение срещу размера на присъдените с решението разноски, които РДГ-С. е осъдена да заплати на Д. Д. Х.. Заявено е искане за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - Д. Д. Х., чрез процесуален представител по делото адв. К., изразява становище за неоснователност на същата по съображения, изложени в съдебно заседание. Моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила като съобразено със закона и доказателствата по делото. По отношение присъдените в първата инстанция разноски, моли същите да бъдат потвърдени. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Върховният административен съд констатира, че в частта, с която се претендира изменение на присъдените с атакуваното решение на АССГ разноски, касационната жалба се явява процесуално недопустима за разглеждане в настоящото производство, тъй като заявената претенция има характера на искане за изменяне на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК компетентен да се произнесе по това искане е първоинстанционният съд по предвидения процесуален ред. Предвид горното, жалбата в посочената част следва да бъде оставена без разглеждане, касационното производство - частично прекратено, а делото - изпратено по подсъдност на АССГ за разглеждане и произнасяне по искането с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното от него решение № 899/17.02.2016 г. по адм. дело № 11984/2015 г. в частта му за разноските. В останалата част, касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на касационно оспорване по реда на чл. 208 - 228 АПК, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 429/11.11.2015 г. на директора на РДГ- С., с която на Д. Д. Х., заемаща длъжността "старши горски инспектор" в офис "Самоков" към Дирекция "Специализирана администрация" на РДГ-С., е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за допуснати нарушения на служебната дисциплина, квалифицирани по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), изразяващи с в действия по изготвяне на два броя доклади до директора на РДГ- С., в които на реквизита "запознат" е посочила зам. -директора вместо главния горски инспектор на офис "Самоков", както и в подписване от нея, вместо от главния горски инспектор, на два броя доклади до директора на РДГ- С., изготвени от служители на офиса. За да постанови този резултат, решаващият състав на АССГ е приел, че установената по делото фактическа обстановка на база ангажираните от страните доказателства не обосновава извод за доказаност на описаните в заповедта състави на дисциплинарни нарушения, обусловили налагане на наказанието "порицание". При анализа на представените доказателства съдът е констатирал, че липсва писмен акт, нормативен или вътрешноведомствен, в който ясно да е предвидено като служебно задължение онова действие, чието неизпълнение в конкретния случая е послужило като фактическо основание за издаване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, а именно - задължение за служителката да запознава и съгласува съдържанието на всеки доклад и документ, съставен от служител на офис "Самоков", със заемащия длъжността "главен горски инспектор" в офиса. По тези съображения, съдът е счел заповедта за незаконосъобразна като издадена при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Приел е също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на съществени административнопроизводствени правила и при неизпълнение на изискването за мотивираност - нарушения, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на заповедта съгласно чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира така постановеното съдебно решение за правилно. Като е установил правнорелевантните за спора факти в съответствие с представените по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, съдът е извел правилен и обоснован извод, че не се доказва, описаното то фактическа страна в заповедта поведение на наказаното лице да съставлява нарушение на служебно задължение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗДСл, нито нарушение на някое от правилата, закрепени в Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Правилна е преценката на съда, че за да е налице дисциплинарно нарушение с посоченото съдържание, е необходимо обективираното от служителя поведение да противоречи на установено в нормативен или вътрешноведомствен акт правило за поведение. В процесния случай, за посочените деяния на старши горски инспектор Х., изразяващи се в изготвяне и подписване на доклади до директора на РДГ- С. без одобряване на същите от главния горски инспектор на офис "Самоков", не може да се установи, какво вменено от закона, от вътрешните организационни правила и длъжностната характеристика конкретно задължение е нарушила Д. Д. Х.. В заповедта липсва конкретно посочване на относимата правна норма, закрепваща съответното служебно задължение. Съществуването на такава не е установено и след направения от съда анализ на доказателствата по делото, включително представените длъжностни характеристики за длъжностите "главен горски инспектор" и "старши горски инспектор" в Дирекция "Специализирана администрация" на РДГ- С.. От същите е видно и безспорно установено, че длъжността "старши горски инспектор" действително се намира в организационно-функционална йерархична подчиненост спрямо длъжността "главен горски инспектор". Установява се също така, че именно на главния горски инспектор са възложени правомощията на оценяващ и контролиращ ръководител на служителите в офиса съгласно заповед № 79/17.03.2014 г. на директора на РДГ- С., както и правомощия по организиране и направляване цялостната дейност на офис "Самоков" съгласно длъжностната характеристика. Анализът на съдържанието на двете длъжностни характеристики и цитираната заповед № 79/17.03.2014 г. обаче не може да обуслови извод за наличие на причинно-следствената връзка, на която касаторът се позовава в подкрепа на своето становище, а именно, че визираното в заповедта задължение на старшия горски инспектор (да запознава, съгласува с главния горски инспектор всеки един документ, съставен от всеки един служител в офис "Самоков") произтичало пряко и непосредствено от обстоятелството, че главният горски инспектор заема ръководна спрямо останалите служители в офиса длъжност, както и от самото естество на работата и структурирането на офисите. Ръководните функции, вменени за изпълнение от дадена длъжност, следва да бъдат тълкувани и прилагани в съответствие и съобразно предвидените за тази длъжност в нормативен, вътрешноведомствен акт и утвърдена длъжностна характеристика конкретни правомощия, изисквания и задължения. Респективно, дисциплинарната отговорност на държавен служител би могла да бъде ангажирана по реда на ЗДСл единствено и само когато бъде установено негово поведение, влизащо в противоречие с конкретни преки задължения, вменени на служителя и произтичащи от длъжностната му характеристика, от друг акт на органа по назначаването, с който служителят е бил запознат, и/или пряко от закона, като задължението следва да са бъде виновно нарушено. Като е съобразил, че доказателствата по делото и приложимата нормативна уредба не съдържат изрично изискване за служителя на длъжност "старши горски инспектор" да запознава главния горски инспектор със своите и изготвените от останалите служители в офиса документи и доклади, административният съд е мотивирал законосъобразен правен извод за недоказаност на твърдените в оспорената заповед дисциплинарни нарушения. По тези съображения, заповедта като издадена при неосъществяване на материалноправните предпоставки на основанието по чл. 89, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 ЗДСл за ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя, се явява незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 АПК. Същевременно, непосочването като задължителен реквизит в текста на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на конкретните служебни задължения, които са били виновно нарушени (чл. 97, ал. 1, т. 5 ЗДСл), представлява съществен порок във формата на административния акт, препятстващ законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно накърняващ правото на защита на наказваното лице. Този порок съставлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. Предвид така установената от първоинстанционния съд и потвърдена от настоящата инстанция липса на фактически и правни основания за прилагане нормите на чл. 89 и сл. ЗДСл спрямо служителя Д. Д. Х. за визираното в заповедта деяние, безпредметно се явява обсъждането на съображенията, дадени в мотивите на първоинстанционното решение, относно спазване задължението на административния орган да определи дисциплинарното наказание в съответствие с критериите, предвидени в чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Тези съображения биха имали значение в хипотезата на установени от доказателствата по делото конкретни състави на дисциплинарни нарушения. Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав на Върховния административен съд приема, че като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с материалния закон и съществен порок във формата, и я е отменил, административният съд е постановил правилен съдебен акт. Крайният извод на съда съответства на установените по делото факти и приложимата нормативна уредба. Неоснователно е релевираното от касатора оплакване за неправилно възприета от съда фактическа обстановка, което е довело до формирането на погрешни правни изводи. Приетото от съдебния състав за установено по отношение предмета на спора се подкрепя изцяло от събраните по делото относими доказателства, обсъдени и преценени в съответствие с правилото на чл. 12 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Не се доказва и наведеният в касационната жалба довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на оспореното съдебно решение. Още повече, касаторът не излага конкретни съображения и възражения в тази насока, които да бъдат взети предвид при дължимата от касационната инстанция проверка съгласно чл. 218, ал. 1 АПК. С оглед всичко гореизложено, спрямо атакуваното решение, постановено от Административен съд - С.- град, не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,