Решение № 5504 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2181/2014 г.

Решение № 5504 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2181/2014 г., II о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Лиляна Петрова Ташкова и Славка Ангелова Каменова срещу решение № 2818/12.12.2013 г. на АС гр. Пловдив по адм. д. № 1803/2012 г. Претендира се неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Излагат се подробни съображения, които касаят незаконосъобразност на обжалваната заповед на кмета на община Пловдив, като основно се твърди, че одобреното изменение на ПУП ПРЗ и РУП узаконява незаконни строежи. Ответниците, кметът на община Пловдив и "Пирс-Д Сити" ЕООД вземат писмени становища за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховна административна прокуратура е за правилност на решението на АС гр. Пловдив. Върховен административен съд /ВАС/, второ отделение, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от активно процесуално легитимирани страни, срещу решение, което подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд. При извършена служебна проверка за допустимост на обжалваното решение, ВАС приема следното: Правилно АС е приел, че при проверка допустимостта на оспорването следва да се приложи разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ. Прилагането на тази норма обосновава извод за допустимост на жалбата на Лиляна Ташкова /съсобственик в УПИ XVIII - 530.1815/ на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ в частта относно собствен имот УПИ XVIII - 530.1815, който е предмет на плана. С нарочно уточнение от 1.06.2010 г. жалбоподателката конкретизира, че обжалва заповедта освен в частта касаеща нейния имот и в частта за УПИ XIX - 1814, както и в тази за УПИ XX - 1811 в част ПРЗ и РУП. Съдът е пренебрегнал това уточнение, като е разгледал жалбата и за части от плана, които са извън жалбата. От така заявения предмет на жалбата допустимостта на същата на основание чл. 131, ал. 2, т. 2 е само в частта по отношение на УПИ XIX - 1814, съседен имот при свързано застрояване с имота на жалбоподателката УПИ XVIII - 530.1815. По отношение на УПИ XX - 1811, същият не се явява съседен по отношение на този на жалбоподателката и не е налице изискването на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Оттук касационната инстанция прави извод за допустимост на жалбата на Лиляна Ташкова само в частта относно част ПРЗ и РУП в УПИ XVIII - 530.1815 на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и в частта относно УПИ XIX - 1814 на основание чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В останалата част решението на АС е недопустимо и следва да се обезсили. По отношение на жалбоподателката Славка Каменова - със същото уточнение от 1.06.2010 г. тя заявява, че оспорва заповедта в частта относно собствения си УПИ II - 1812, който е предмет на плана и тя има правен интерес на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. По отношение на другите заявени в молбата имоти - УПИ XX - 1811, УПИ XIX - 1814 и XVIII - 1815 не е налице никоя от хипотезите на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, която да обосновава правен интерес от оспорване. В тази насока касационната инстанция приема, че решението на АС по жалба на Славка Каменова следва да се обсили в частта за останалите имоти извън ПРИ и РУП за УПИ II - 1812. Предвид горното, касационната инстанция уточнява, че предмет на съдебен контрол в производството е заповед № 10 - ОА - 129 от 26.01.2010 г. на кмета на община Пловдив в частта ПРЗ и РУП единствено по отношение на жалбата на Лиляна Ташкова - в частта относно УПИ XVIII - 530.1815 на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и в частта относно УПИ XIX - 1814 на основание чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ; а по отношение на жалбата на Славка Каменова - в частта относно УПИ II - 1812. По отношение на останалата част, заповедта е влязла в сила, като Славка Каменова и Лиляна Ташкова нямат правен интерес от оспорване, а и предвид направеното от тях уточнение в нарочна молба, е била извън предмета на контрол. В касационната жалба се правят възражения за допуснати от АС съществени процесуални нарушения, като при извършена проверка ВАС не констатира пороци на производството, основание за отмяна на обжалваното решение в допустимата част. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: С обжалваното решение, Административен съд гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на Лиляна Петрова Ташкова и Славка Ангелова Каменова срещу заповед № 10 ОА - 129 от 26.01.2010 г. на кмета на община Пловдив . За имотите, по отношение на които жалбоподателите имат правен интерес да оспорват одобрения ПУП и за които са оспорвали заповедта, не се доказва незаконно строителство, чието узаконяване да се цели с обжалваната заповед. Твърдяните от жалбоподателите престъпни бездействия на административни органи да установят незаконността на посочени от тях строежи не са предмет на контрол в настоящото производство. По делото са събрани доказателства в насока, че в УПИ XIX - 1814 е реализиран строеж, като в хода на производството са представени строителни книжа за същия. В действителност, събрани са доказателства за прогласяване на нищожност на заповед № ОА - 645/18.04.1995 г. на заместник кмета на община Пловдив, с която е одобрен проект за изменение на ЗРП вкл. и за част от сградата в УПИ XIX - 1814. Съгласно чл. 125, ал. 4 от ЗУТ / ред. ДВ бр. 19/09 г. действаща към датата на издаване на оспорената заповед/ в проекта за подробен устройствен план се отразяват разрешените по предходен устройствен план строежи, за които разрешенията за строеж не са загубили правно действие като промяна в предвиденото застрояване е допустима само със съгласието на възложителя на строежа. Целта на закона е съобразяване с разрешени строежи, доразвита в разпоредбата на § 21 от ЗРЗУТ, съгласно която, когато във връзка с устройството на територията се държи сметка за заварени строежи се имат предвид законните такива. Според касационната инстанция в конкретната хипотеза не се доказва, че разрешенията за строеж в УПИ XIX - 1814 са загубили правното си действие; липсват актове за незаконност на строежа, като правилно предвижданията в плана от 2010 г. са съобразени с реализираните на място строежи в този УПИ съгласно издадени разрешения за строеж. Претенцията на жалбоподателите за незаконосъобразност на издадените разрешения за строеж може да се реализира в друго производство. Не са налице основания за прогласяване на обжалваната заповед за нищожна. Действаща към датата на одобряване на ПРЗ и РУП от 2010 г. регулация е тази одобрена със заповедта от 1993 г., която е приложена, като при изработване на плана от 2010 г. са съобразени и съществуващи на място строежи, изградени въз основа на строителни книжа, които не са отменени по надлежен ред и за които строежи няма данни да са признати за незаконни. В настоящото производство не може да се реализира инцидентен контрол върху законосъобразност на издадените разрешения, както и относно законността на строежите. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд приема, че обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив в допустимата част е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, на кмета на община Пловдив се дължи присъждане на разноски пред касационната инстанция в размер на 150 лв юрисконсултско възнаграждение, а на "Пирс-Д Сити" ЕООД - в размер на 450 лв заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК