Решение № 382 от 11.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1242/2014 г.

Решение № 382 от 11.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1242/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров В срок е постъпило искане от страна на осъдения И. В. за възобновяване на ВНОХД № 221/14 г. по описа на Бургаски окръжен съд, отмяна на постановеното по него и неподлежащо на касационна проверка решение № 97 от 28.04.14 г. и оправдаване на В. на осн. чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК. С решението е потвърдена присъда № 36 от 11.02.14 г., постановена по НОХД № 4487/13 г. по описа на Бургаския районен съд, с която В. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. В искането е посочено основанието по чл. 422, ал. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК. Искането се поддържа в съдебно заседание от упълномощен защитник. Осъденият не се явява, редовно призован, по здравословни причини, но е изразил предварително становище, да се гледа делото в негово отсъствие. Прокурорът счита искането за неоснователно. Пледира да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилото искане, посочените основание и доводи и становището на страните, намира следното: Производството е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК. С цитираната присъда В. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, за периода 17.09.12 г. - 26.09.12 г., в [населено място], чрез използване на неистински частни документи - нареждане-разписки за плащане суми в брой, получил 29 165.02 лв. и направил опит да получи 10 000.00 лв. без правно основание или общо 39 165.02 лв. - големи размери, собственост на [фирма], с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на ДВЕ години и ОСЕМ месеца лишаване от свобода, с условно изтърпяване за срок от пет години на осн. чл. 66, ал. 1 НК. Съдът е постановил на осн. чл. 212, ал. 7 НК конфискация в полза на държавата на * от имуществото на В., подробно описано в съдебния акт. Лишил е осъдения на осн. чл. 212, ал. 7, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК от право да упражнява дейност, свързана с управление и пазене на пари и стоково-материални ценности за срок от три години. Произнесъл се е по разноските и веществените доказателства. С атакуваното решение присъдата е потвърдена. В искането като съществено процесуално нарушение се сочи, че съдът незаконосъобразно е разгледал делото по реда на чл. 371, т. 2 НПК, вместо поискания процес по чл. 371, т. 1 НПК. При това не е събрал доказателства, оневиняващи В., който не се е признал за виновен. Настоящият състав на ВКС не споделя направения довод. В действителност в проведеното на 04.12.13 г. заседание по НОХД № 4487/13 г. /л. 38/ В. е направил изявление, че не се признава за виновен и иска делото да се разгледа по реда на чл. 371, т. 1 НПК, но признава всички факти, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт, като не е пожелал, да се събират доказателства за тях. Това съдържание на изявлението изцяло покрива смисъла на разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК, която не изисква признаване на вината. При това, не може да се възприеме, че е нарушено съществено правото му на защита, доколкото съдът е определил наказанието му при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, като е намалил определената му санкция с една трета. От друга страна, първоинстанционният съд не само е събрал поисканите доказателства, свързани с намерението за своене, като елемент от състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК, но при постановяване на присъдата задълбочено е преценил тяхното значение за отговорността на осъдения /л. 152 от делото/. Такава преценка е направила и въззивната инстанция /л. 5 от решението/. Като е разбрал за наличието на банкова сметка в [фирма] на името на починалия С. С. и използвайки личната му карта, която е следвало да предаде при издаването на акта за смърт на общинските власти, В. на четири пъти е попълнил инкриминираните нареждане-разписки за плащане суми в брой, представил ги е на съответните служители на банката, ведно с личната карта на починалия и е получил, а в последния случай направил опит да получи, посочената в присъдата обща сума. При тези признати факти осъденият не само е получил без правно основание инкриминираната сума, собственост на банката, но това е сторено с пряк умисъл и користна цел - тяхното присвояване. Приетите по делото доказателства за евентуално задължение на починалия С. към земеделската кооперация "име" - [населено място], чийто управител е бил осъдения, са неотносими към извършеното престъпление, доколкото тяхната достоверност и доказаността и основателността на вземането е следвало да се установи чрез съответен иск по реда на ГПК, а не чрез неправомерно посегателство върху собствеността на банката. Приетите, признати от В. и доказани в производството факти, които настоящата инстанция не може да промени или допълни с нови, водят до законосъобразния извод, възприет от контролираните инстанции, за извършено от осъдения престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което е неприложимо правомощието на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. В този смисъл искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,