Решение № 5683 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4747/2012 г.

Решение № 5683 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4747/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Стоян Жеков, в качеството му на процесуален представител на Владимир Рангелов Лазов, в качеството му на управител на "Билд Инженеринг - В. В. Р." ООД, срещу решение № 826 от 20.02.2012 г. по адм. дело № 4359 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 2141002786 от 11.08.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, изменен с решение № 555 от 30.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София относно определено задължение за ДДС данъчни периоди м. 02 и м. 03.2007 г. и съответната на него лихва за забава, и е потвърден в останалата обжалвана част. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на направените съдебни разноски за двете инстанции. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Магдалена Соколова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е бил ревизионен акт № 2141002786 от 11.08.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, изменен с решение № 555 от 30.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София относно определено задължение за ДДС в размер на 7 191.74 лв. и съответната на него лихва за забава за данъчен период м. 02.2007 г. и в размер на 3 106.47 лв. и съответната на него лихва за забава за данъчен период м. 03.2007 г. и е потвърден в останалата оспорвана част. В първоинстанционната жалба изрично е посочено, че се обжалва ревизионния акт само в потвърдителната част, като ревизията е била по прилагането на ЗДДС (отм.) и ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. С него е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 127 206.57 лв. и е начислена съответната на нея лихва за забава по доставки, за които са издадени фактури от "Изо стил ел" ЕООД, от "Томил вест" ЕООД, от "Брокерска къща" ЕАД, от "Ита стил" ЕООД, от "Ади ком - 21" ЕООД, от "Папи бул" ЕООД, от ЕТ "Астра - 74 - Александър Николов", от "Делта - ДГ" ЕООД, от ЕТ "Роялс - Румен Асенов", от "Арт медия" ЕООД, от СД "Юки Сашов и сие" и от "Атан трейдинг" ЕООД. Ревизираните периоди са данъчни периоди от м. 04 до м. 12.2003 г.; м. 01, м. 02, м. 04, м. 11, м. 12.2004 г.; м. 04, м. 05, м. 08, м. 11.2005 г., м. 08, м. 12.2006 г. и м. 02, м. 03.2007 г. Основната дейност на ревизираното дружество е строително-ремонтни дейности, като предмет на доставките са СМР-ти, материали и стоки. В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата страна по спора и е направен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Обсъдени са двете основни възражения, а именно относно спазването на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за образуване на ревизионно производство и относно реализиране на данъчния състав на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.), за да се откаже правото на данъчен кредит. По делото са изслушани две съдебни експертизи - техническа и счетоводна, които не са оспорени по делото и чрез които се установява конкретно по отношение на всеки от преките доставчици реализирането на спорните моменти относно начисляването на данъка и действителното осъществяване на доставките. По повод първия спорен момент, който е въведен и който е първото касационно възражение, относно прилагането на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, т. е. за срока за образуване на ревизионно производство, то същото е неоснователно. По делото не се спори, че процесният ревизионен акт е втори, след като първият по време ревизионен акт е отменен с решение № 1759 от 11.12.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София. Правилно е прието, че ревизионното производство е започнало със заповедта за възлагане от 29.09.2008 г., а именно от датата на първата издадена заповед за възлагане на ревизия и е висящо до влизане в сила на издадения ревизионен акт. Втората заповед за възлагане на ревизия, тази от 22.12.2009 г. не променя факта, че производството е висящо. По повод прилагането на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, съдът е изложил правилни съображения. Съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК, ревизионно производство за установяване на задължения за данъци не се образува, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. В съответствие с разпоредбата на чл. 100, ал. 3 от ЗДДС (отм.), в приложимата редакция (ДВ, бр. 103 от 1999 г.) за всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде справката-декларация в съответната териториална данъчна дирекция до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. По делото не се спори, че за данъчния период м. 04.2003 г. е подадена справка-декларация. Срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече от първи януари на следващата година или от 1.01.2004 г. и би следвало да изтече на 1.01.2009 г. Ревизията е възложена със ЗВР от 29.09.2008 г., т. е. преди изтичането на този срок. По изложените съображения обжалваното решение се явява правилно постановено в тази му част. По повод втория спорен момент относно отказаното право на данъчен кредит и обсъждането на материалноправните предпоставки за признаването му по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и на препятстващите обстоятелства по чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.), съдът е изложил общи изводи, без да се конкретизира и да обсъди конкретно двете съдебни експертизи. По делото по категоричен начин се установява, че органът по приходите конкретно се е позовал на чл. 65, ал. 4, т. 2 от ЗДДС (отм.), според която норма доставчикът не е начислил ДДС в определения срок, както и на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), според норма ревизираното дружество не е представило доказателства относно реалното осъществяване на доставките, относно тяхното счетоводно отразяване при доставчика или при предходни доставчици. Още в ревизионното производство е било установено по отношение на посочените търговски дружества, които са преки доставчици и за които са издадени ИПДПОЗЛ, че данъкът добавена стойност е начислен, съгласно изискванията на чл. 55 от ЗДДС (отм.), като това обстоятелство не се установява по отношение на предходните доставчици. От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не се оспорва, по категоричен начин се констатира, че за доставките са издадени фактури от "Томил вест" ЕООД, от "Брокерска къща" ЕАД, от "Папи бул" ЕООД, от ЕТ "Астра - 74 - Александър Николов", от "Делта - ДГ" ЕООД, от ЕТ "Роялс-Румен Асенов", от "Арт медия" ЕООД и те са за материали и стоки, а фактурите, издадени от "Изо стил ел" ЕООД, от "Ита стил" ЕООД, от "Ади ком - 21" ЕООД, от ЕТ "Роялс - Румен Асенов", от "Арт медия" ЕООД и от СД "Юки Сашов и сие" са за строително-монтажни работи. По повод на доставките е осъществено плащане, като при ревизираното дружество е направена проверка относно отразяване на разходите във връзка с тях и експертът е направил извод за редовно водено счетоводство на същото. От заключението по съдебно- техническата експертиза се установява, че основните обекти, във връзка с които са осъществявани процесните доставки са МБАЛ "Св. Анна" АД, Военномедицинска академия, обект "Уинслоу Дивелъпмънтс Банско", СОУ "Христо Смирненски", гр. Хисаря, СБАЛО ЕАД и обект "Офис" на ревизираното дружество в ж.к. "Мотописта", бл. 11е. Експертът изключително подробно в табличен вид е посочил конкретния обект от посочените обекти, подобектите в тях, извършените СМР - с конкретно цитиран акт обр. 19. По всеки обект, респ. подобект са посочени преките доставчици, чиито материали са вложени, респ. са били подизпълнители на СМР с цитиране на конкретните фактури, издадени от тях, съответно данъчната основа и начисления данък. Експертизата е изготвена след преглед на обектите, строителните книжа, протоколи и сметки, като експертът е направил и конкретизация на подобектите чрез описание на вида им и вложените материали, и е посочил, че осъществяването на процесните СМР е невъзможно без тях от технологична гледна точка. Заключението не е оспорено по делото. Следва да се има предвид, че при осъществяване на съпоставка между двете експертизи се установява, че процесните СМР са действително осъществени и са вложени материали, доставени от посочените доставчици, като по повод на преките доставчици са събрани исканите доказателства относно правнорелевантните факти още в административното производство. Непризнаването на правото на данъчен кредит поради ненамирането на предходните доставчици, респ. непредставянето на искани от тях доказателства и писмени обяснения, както и установяване на произхода на стоките, предмет на доставките, не може да бъде споделено, след като при преките доставчици процесните факти се установяват и доказват, още повече, че данъчнозадълженото лице не може да бъде санкционирано поради поведение свързано със счетоводни нарушения при предходни доставчици или недоказване на нереалност на доставки по отношение на техните преки доставчици. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да се отмени и понеже спорът е изяснен се постанови решение по съществото му. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 795.00 лв., представляващи такива за държавна такса и за възнаграждение на две вещи лица, като по делото няма данни за платени адвокатски възнаграждения. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,