Решение № 4905 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15597/2008 г.

Решение № 4905 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15597/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Райна Божинова Иванова от гр. Плевен, чрез пълномощника и-адв. Камелия Донкова - Пл. АК, срещу решение № 453/08.10.2008 г., постановено от Плевенския административен съд, II състав, по адм. д. № 249/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Райна Божинова Иванова от гр. Плевен, против Заповед № РД-12-422/11.02.2008 г. на Кмета на Община-Плевен, с която е одобрена оценката на предоставена за ползване на Яна Василева Братухчева зем. земя от 600 кв. м., в местността "Стража", в землището на гр. Плевен. За да постанови решението си съдът е приел следното:Предмет на производството по настоящото дело е заповед по чл. 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. на кмета на община Плевен, с която се одобрява оценката на предоставения за ползване на Яна Братухчева имот. Ползвателката е заявила искането си за придобиване правото на ползване върху имота в срока по § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при изпълнението на условията по § 4а, както и извършването на оценка. Извършила е в срок всички изискващи се от нея действия по придобиването на собствеността. Със Заповед № РД-15-47000/05.08.1998 г. и е признато правото за придобиване на собствеността върху него. Съдът намира, че не следва да обсъжда оплакванията на жалбоподателката Райна Божинова Иванова (на която с решение № 67/19.05.1992 г. на ПК-Плевен е признато правото за обезщетяване за земи по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ от 6 дкр. в м. "Стража"), тъй като те представляват оплаквания относно законосъобразността на заповедта, с която е признато на ползувателката правото да придобие собствеността върху имота. Тези оплаквания са извън предмета на настоящия спор, тъй като с оспорваната в производството заповед е определена само цената на предоставения за ползване имот, а признаването на правото на ползувателя е вече установено с друг административен акт, законосъобразността на който не може да се оспорва в настоящото производство. Относно оплакването, че в т. 5 на оспорваната заповед като собственици на имота, които следва да получат обезщетението са посочени наследници на Райна Божинова Иванова, вместо само Райна Божинова Иванова, съдът намира, че се касае до фактическа грешка, която не е съществен порок на заповедта, който да е основание за отменяването и. Лицето, което следва да получи обезщетението е индивидуализирано, включително с приложеното писмо изх. № ПНО-11-51-34/09.04.2008 г. на ЕСГРАОН при община Плевен и правото на жалбоподателката да получи полагаемото и се обезщетение не е ограничено. Съдът е намерил и че оплакването в жалбата за просроченост на обжалваната заповед поради неспазване на тримесечния срок по § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ е неоснователно. Законодателят е дал възможност в рамките на три месеца от влизане в сила на ПНИ общините да организират дейността си и да изготвят оценките за имотите, но съдът намира, че дадения срок е инструктивен, а не преклузивен. Между страните не съществува спор относно размера на утвърдената оценка. Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентния орган, в рамките на правомощията му, при спазване на предвидената в закона форма, при спазване на процесуалните правила при издаването и и правилно приложение на материалния закон. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановени при допуснати нарушения на процесуалния закон и в противоречие с материалните разпоредби. Твърди се, че при постановяването на решението си съдът не е изследвал правно релевантни факти-не е установил наличието или липсата на законните предпоставки по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на ползвателя и цялостна оценка на събраните в производството доказателства. Съдът е изложил мотиви по отношение на заповед, която не е оспорвана, а в диспозитива е отхвърлил жалбата срещу заповед № РД-12-422/11.02.2008 г. Решението е незаконосъобразно, тъй като в обжалваната заповед като основание за издаването и е посочена разпоредбата на § 31 от ПМС 234/99 г., макар че с обжалваната заповед се довършва процедурата по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Процедурите по § 62 и по § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не бива да се смесват, тъй като касаят различни фактически състави. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК правното основание е съществен реквизит от съдържанието на писмения административен акт, който е относим към преценката за законосъобразност на акта. Отделно от изложеното, съдът е потвърдил заповед с адресати за получаване на обезщетението различни от титуляра-вместо да посочи, че такъв е бившия собственик Райна Божинова Иванова, в заповедта е отразено, че това са наследниците на същото лице. Това ще доведе до резултат тя да бъде поставена в положение да доказва отрицателен факт, че самата тя не е починала. Неправилен е извода на съда, че се касае до фактическа грешка. Налице е административен акт, който е издаден в нарушение на изискванията за съдържание на акта по чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК. Ответната страна-Кметът на община Плевен, с писмена защита, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита решението за правилно. Съдът не е бил длъжен да изследва наличието на предпоставките по § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които са предмет на друго производство. Оспорване на заповедта от 1998 г. за признаване на правото на ползувателя за придобиване на собствеността върху имота не е обжалвана, влязла е в сила и към момента на издаване на обжалваната заповед е стабилен административен акт. С издаване на обжалваната заповед кметът на общината е довършил фактическия състав по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, приет с ПМС № 456/1997 г. (ДВ бр. 122/1997 г.) за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. От значение за издаване на оспорената заповед е, че ползувателят е извършил в срок изискващите се действия съгласно § 61 и 62 от ППЗСПЗЗ, поради което грешката в правната квалификация с посочване на § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ като основание за издаване на заповедта не опорочава дотолкова акт, че да се налага отмяната му, щом той не противоречи на материалния закон. Заинтересованата страна Виолета Братухчева Николова, чрез особения си представител -адв. Павлина Александрова, с писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна, като счита постановеното съдебно решение за правилно. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния орган, в рамките на неговите правомощия, като са спазени предвидената от закона форма и процесуалните правила при издаването и. Обосновано е прието, че в това производство не може да се пререшава въпросът с признаване на правото на ползувателката Яна Братухчева, за което е бил издаден друг административен акт. Неоснователни са и оплакванията за неправилно правно основание за издаването на заповедта с посочване като такова § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Редът за изготвянето на оценка по § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е приложим след влизане в сила на ПНИ по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заповед № РД-13-53/03.05.2007 г. на Областния управител, с която е одобрен ПНИ, е обнародвана в ДВ бр. 41/22.05.2007 г. и срещу нея не са постъпвали жалби от заинтересовани лица по отношение на процесния имот, поради което по отношение на тях същата е влязла в сила. В този смисъл правното основание за издаването на заповедта е § 31 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което същата е законосъобразна. Законосъобразен е и изводът на съда, че посочването в обжалваната заповед като бивш собственик на процесния имот наследниците на Райна Божинова Иванова вместо само Райна Божинова Иванова не е съществен порок, който да е основание за отмяната и. С тази фактическа грешка не се ограничава правото на жалбоподателката да предяви претенциите си и да получи полагаемото и се обезщетение. Наведеното оплакване, че в абзац пети от мотивите на решението си съдът е посочил друга заповед (№ РД-15-70/12.10.2007 г.) също е неоснователно. Не се касае до необоснованост на решението, а до фактическа грешка, която не би могла да обоснове отмяна на решението. Заинтересованите страни:Илияна Марчева Петкова и Венцислав Марчев Братухчев редовно призовани, не са се явили и не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Решението на Административния съд Плевен е правилно и законосъобразно. Правилно е приел съдът, че предмет на настоящото производство е оценката на процесния имот по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. Между страните не е съществувал спор, относно размера на утвърдената с оспорваната заповед оценка, тъй като процесуалния представител на жалбоподателя изрично е заявил, че не възразява срещу определената в заповедта цена от 426 лв. Оспорената заповед е законосъобразна. Издадена е от компетентен орган, при спазване на законните изисквания и необходима форма. Поради гореизложеното, считам, че следва да се отхвърли касационната жалба. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът не е преценил правилно данните по делото и направените от него изводи противоречат на установената фактическа обстановка и на закона. Обоснован е изводът на съда, че в настоящото производство предмет на спора е оценката на процесния зем. имот и че в същото не може да се преценява законосъобразността на издадената от кмета заповед № РД-15-47000/05.08.1998 г., с която на основание протокол от 23.02.1998 г. на комисията, назначена със заповед № РД-15-116/28.01.1998 г. и § 61, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, е признато правото на ползувателя Яна Василева Братухчева за придобиване на собствеността върху предоставения и за ползване имот от 600 кв. м., по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, като разликата до фактически ползваната земя (предоставена в размер на 800 кв. м.), се възстановява на собственика на земята-Райна Божинова Иванова. С т. 3 от тази заповед е разпоредено извършването на оценка на имота от 600 кв. м. Обаче оценката на имота не е била извършена и одобрена в продължение на 10 години, тъй като обжалваната заповед № РД-12-422 на кмета на общината, с която е одобрена оценката, е от 11.02.2008 г. През този период от време е починала ползувателката Янка Василева Братухчева-на 15.04.2002 г. , видно от у-ние за наследници № 090421/07.04.2008 г. на Община-Плевен и е оставила за свои законни наследници Виолета Братухчева Николова, Венцислав Марчев Братухчев и Илияна Марчева Петкова-конституирани като заинтересовани страни по делото. Вярно е също така, че в производството по оспорване на оценката не се разглежда наличието на основанията по § 4а или 4б за признаване на ползувателя на правото за придобиване собствеността върху имота, те са предмет на друго производство-това по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Заповедта на кмета на общината за признаване правото на ползувателя да придобие предоставения му за ползване имот се съобщава на собствениците на земите и на ползувателите, които могат да я обжалват по реда на ЗАП (отм.). Определената въз основа на признатото право на придобиване на собствеността от ползувателя оценка подлежи на обжалване на основание § 62, ал. 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, но тя подлежи на обжалване не само относно размера на оценката, но и относно наличието на основание за нейното определяне, т. е. както по основание, така и по размер. Основанието за издаване на заповедта по § 62 ал. 4 от ППЗСПЗЗ за оценката за предоставената за ползване земя е влязлата в сила заповед за признаване на правото на закупуване на земята по ал. 3, в конкретния случай Заповед № РД-15-47008По делото няма данни тази заповед да е била връчена на бившия собственик на зем. земя-Райна Божинова Иванова. Обжалваната заповед би следвало да е издадена на основание на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и влязлата в сила заповед № РД-15-47000/05.08.1998 г., а не на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и влезлия в сила ПНИ. Неправилното приложение на закона е основание за отмяна на оспорената заповед на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от АПК, а не е фактическа грешка, както неправилно е приел съда. В конкретния случай се определя оценка на земята по първоначално признато право на ползувателя да закупи предоставената му за ползване земя на основание § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ до размерите по § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а не до отредени с ПНИ разлики над тези размери до фактически ползваната земя по смисъла на 4з, ал. 2. от ПЗР на ЗСПЗЗ, увеличили квадратурата на новообразувания парцел на ползувателя. Не е фактическа грешка, допусната от административния орган и обстоятелството, че в оспорената заповед са посочени като адресати на акта различни от действително засегнати от нея лица. В същата като ползувател е посочена Ана Василева Братухчева, която е задължена да заплати сумата по влязлата в сила оценка, а не нейните наследници, въпреки че тя е починала още на 15.04.2002 г., т. е. 6 години преди издаването на заповедта от 11.02.2008 г., а в т. 5 от нея е посочено, че сумата следва да се изплати на собственицитеници на Райна Божинова Иванова, при представяне на актуално удостоверение за наследници, въпреки че Райна Божинова Иванова не е покойница, а си е жива, видно от двете представени от Община-Плевен справки и другите данни по делото. Касае се до погрешно възприета фактическа обстановка и направени въз основа на нея неправилни изводи при изграждане на волята на административния орган за издаване на оспорената заповед, а не до допусната фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК. В развилото се пред административния орган административното производство не са спазени административнопроизводствените правила, с оглед на което не са конституирани правилно страните и се е достигнало до невярно посочване на адресатите на издадената заповед. По изложените съображения решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени издадената заповед на кмета на община Плевен и делото да се върне на административния орган за определяне на оценката за имота след проверка дали е изпълнена разпоредбата на чл. 62, ал. 3, § 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и правилно определяне на адресатите на акта-страни в производството и правното основание за издаване на заповедта, съобразно мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 173 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,