Решение № 14977 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5970/2018 г.

Решение № 14977 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5970/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. от [населено място], против Решение № 62/22.02.2018 г., постановено по административно дело № 1062/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1253-000750/18.09.2017 г. на ВПД Началник Сектор към ОДМВР – Хасково, по чл. 171, т. 4 ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на МПС. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на съдебно-деловодни разноски. Към касационната жалба се представя ново писмено доказателство – Удостоверение от 13.03.2018 г., издадено от Началника на Сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР – Хасково, съгласно което В. В. е възстановявал контролни точки през 2008 г., 2011 г. и 2012 г., като се твърди, че същото опровергава информацията, съдържаща се в справката на ОДМВР – Хасково относно общия брой на контролните точки на водача. Касационният жалбоподател и ответника - Началник Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Хасково, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, тъй като счита, че съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Хасково е заповед, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на МПС на водач, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП да върне свидетелството. Съдът е отхвърлил жалбата против заповедта, развивайки мотиви, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно – производствените правила и в съответствие с материалния закон. Правилни са изводите на съдебния състав относно отсъствие на основанията по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 АПК за оспорване на административния акт. Настоящият съдебен състав счита, че преценката на съда относно материалната законосъобразност на обжалваната заповед е извършена при непълно изясняване на относимите за случая факти. Съдът е приел за доказано обстоятелството, послужило като фактическо основание за налагане на мярката, а именно, че водачът е загубил правоспособността си поради отнемане на всички контролни точки въз основа на влезли в сила наказателни постановления. Този извод очевидно не съответства на обективната действителност, което се установява от информацията, постъпила от ВПД Началник Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Хасково след постановяване на процесното решение и обективирана в писмо рег. № 125300-6631/03.04.2018 г., съгласно която по делото е предоставена справка единствено относно отсъствието на "служебно възстановени" контролни точки към датата на издаване на заповедта по смисъла на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Неизяснен е останал въпросът дали водачът не е възстановявал контролни точки по своя инициатива, каквато възможност е разписана в чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи. За възстановени контролни точки по реда на чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП свидетелства представения с касационната жалба документ – Удостоверение рег. № 125300-4877/13.03.2018 г., издадено от ВПД Началник Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Хасково, видно от което е, че водачът В. В. е възстановявал 1/3 контролни точки въз основа на протокол № 18/28.06.2008 г., протокол № 53/22.06.2011 г. и протокол № 43/04.08.2012 г. Посочените в това удостоверение протоколи не са представени по делото, както и не става ясно колко е точния брой на възстановените точки по инициатива на водача, респективно колко е броя на контролните точки към момента на издаване на процесната заповед. Предвид изложеното до тук, настоящият съдебен състав счита, че Административен съд – Хасково е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в постановяване на съдебния акт при неизясняване на всички относими за спора факти. Това, както и въведената в чл. 220 от АПК забрана за Върховния административен съд да извършва нови фактически установявания, обуславя наличие на основанията по чл. 222, ал. 2 от АПК, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, съдът следва да изиска посочените по-горе протоколи, отразени в удостоверението от 13.03.2018 г., както и да установи точния размер на възстановените контролни точки по реда на чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП, които да бъдат съотнесени към общия брой отнети точки въз основа на влезли в сила наказателни постановления, към датата на издаване на оспорената заповед, след което да се извърши преценка за материалната й законосъобразност. Предвид този изход на спора, е приложима разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, съгласно която настоящата съдебна инстанция не следва да се произнася по претенциите на страните за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,