Решение № 6563 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4135/2024 г.

Производството е по реда на чл. 245 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от В. Д. П., чрез адв. Стойкова като процесуален представител, за отмяна на влязло в сила решение 394 от 07.03.2023 г., постановено по адм. дело 964/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Б. С. П. против заповед 484 от 27.10.2022 г. на кмета на община Симитли. Твърди, че като съпруга на извършителя и адресат на административния акт е собственик на 1/2 идеална част от поземления имот, както и на процесния строеж, чието премахване като незаконен е разпоредено с тази заповед, поради което е пряко засегната от съдебното решение и за нея е налице правен интерес да участва в производството. Счита, че е лишена от възможността да защити правата си и да докаже незаконосъобразността на административния акт. Ответникът - кметът на община Симитли, чрез адв. Даутева като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на направените за настоящото производство разноски. Ответникът Б. С. П. не взема становище. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 3 АПК. Разгледано по същество е неоснователно. С влезлия в сила съдебен акт, чиято отмяна се иска, Административен съд - Благоевград в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 215 ЗУТ, отхвърля жалбата на Б. С. П. против заповед 484 от 27.10.2022 г. на кмета на община Симитли, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ му е наредено в качеството на извършител и възложител да премахне незаконен строеж: Плътна ограда към улична регулация, изграден изцяло извън границите на УПИ III-1232, кв. 68 по плана на гр. Симитли, в [улица], попадащ между о.т. 138 и о.т. 184 съгласно регулационен план, одобрен със заповед 142, 143/12.01.1951 г. на кмета на община Симитли. Като страни в производството пред административния съд са конституирани Б. С. П. жалбоподател и кметът на община Симитли - ответник. Постановеният по делото съдебен акт от първата инстанция е оставен в сила с решение 10016 от 23.10.2023 г. по адм. дело 4952/2023 г. на Върховния административен съд. Съгласно чл. 246, ал. 1 АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Правото на това трето, неучаствало в делото лице на отмяна на влязлото в сила решение възниква от кумулативното наличие на три предпоставки: решението да простира правните си последици спрямо него, те да са неблагоприятни и лицето да е имало гарантирано от закона право на участие в процеса. В конкретния случай сочените предпоставки не са налице по отношение на искателя. Съдебното решение, с което се отхвърля жалбата срещу административен акт, е установително и освен за страните по делото, техните наследници и правоприемници няма сила за други, засегнати от акта лица по аргумент от чл. 177, ал. 1 АПК. Само когато оспореният акт бъде отменен или изменен, каквато не е настоящата хипотеза, решението има действие по отношение на всички. В случая решението на първоинстанционния съд няма сила по отношение на искателката и не е неблагоприятно за нея. Извършител на строежа, разпореден за премахване, е Б. С. П., който е адресат на заповедта и е оспорил същата пред съда. Искателят не притежава обезпечено право да участва както в административната процедура, така и в съдебния процес. В производството по оспорване на заповед, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, страни са административният орган и адресатът (адресатите) на административния акт - собственик или извършител на строежа. Други заинтересовани страни в това производство не участват. Затова по отношение на В. П. не са налице предпоставките на чл. 246, ал. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение. Същата не е участвала в административното производство и не е адресат на заповедта. Твърденията в искането за отмяна, че тя и нейният съпруг са извършители на незаконния строеж, поради което заповедта е следвало да бъде насочена срещу тях, не могат да обосноват качеството й на заинтересовано лице. Пред първоинстанционния съд не е бил спорен факта кой е действителният извършител на строежа, а именно - Б. С. П.. Когато собственикът и извършителят на строежа са различни лица, административният орган е този, който определя спрямо кого да издаде заповедта за премахването му. След като административното производство се развива между кмета на община Симитли и Б. С. П., който в рамките на извършената проверка, удостоверена в издадените констативни протоколи, е установен като извършител, то за него е налице правен интерес от оспорване на административния акт като адресат на задължението за премахване. Следователно, искателят не се нуждае от специалния способ за защита по реда на чл. 246, ал. 1 АПК. Наличието на формирана съпружеска имуществена общност по отношение на незаконния строеж и в случай на доказване на активната легитимация за В. П. би бил налице правен интерес от оспорване на заповедта като съпруга поради засягане на нейни права и законни интереси съгласно чл. 147, ал. 1 АПК, но на самостоятелно основание, без да може да й се противопостави възражение за пресъдено нещо. Видно от данните по делото искателят упражнява това свое право, като образуваното по подадената жалба срещу заповедта за премахване на незаконния строеж производство по адм. дело 82 /2024 г. на Административен съд Благоевград е висящо. С оглед изложеното искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора и своевременно заявеното искане от процесуалния представител на кмета на община Симитли, молителката следва да бъде осъдена да заплати на Община Симитли сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева съобразно представените договор за правна защита и съдействие от 24.09.2024 г., преводно нареждане и списък по чл. 80 ГПК. Възражението на искателката за неговата прекомерност е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,