Решение № 7457 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 593/2010 г.

Решение № 7457 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 593/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба от Огнян Любомиров Йончев от гр. Варна срещу Решение № 1931 от 18.11.2009 г., постановено по адм. д. № 1129/2009 г. на Варненският административен съд, Второ отделение, шестнадесети състав, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 030801365/26.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна с който на същия са установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 1954,58 лв. и лихва в размер на 1246,31 лв. и по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 21514,07 лв. и лихва в размер на 2474,01 лв., като неоснователна и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. гр. Варна сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. В същата се прави оплакване, че решението на Варненският административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненският административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи жалбата. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на Огнян Любомиров Йончев от гр. Варна, срещу Ревизионен акт № 030801365/26.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна с който на същия са установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 1954,58 лв. и лихва в размер на 1246,31 лв. и по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 21514,07 лв. и лихва в размер на 2474,01 лв. Съдът е описал подробно в мотивите на решението си фактическата обстановка по спора и е формулирал основният спор между страните - дали са били налице доходи, които не са декларирани по съответния ред по смисъла на чл. 12, ал. 1, б."а" и б. "б" във вр. с § 1, т. 20 от ДР на ЗОДФЛ. Съдът е направил тълкуване на разпоредбите и е приел, че изводите на данъчните органи са правилни, поради което е следвало да се начисли данък върху доходите на Йончев, органът по приходите правилно е приел, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК, като данъчната основа е определена при условията на чл. 122, ал. 1 от същия кодекс и са определени съответните задължения за данък общ доход за ревизирания период. Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно. Видно от наличната по преписката документация, органите по приходите са установили, че през периода 2003 - 2006 г. жалбоподателят не е подавал декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ, а за финансовата 2007 г. е подал такава по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която е декларирал облагаем доход от продажба на движимо имущество в размер на 4402 лв. В хода на ревизията с искане № 44594/31.07.2008 г. от задълженото лице е изискана информация за всички източници на доходи, изповядани сделки с движимо и недвижимо имущество, получени и предоставени заеми, финансирания, участие в дружества, получени доходи, направени разходи във връзка с издръжката за живот, лични разходи. Съдът е обсъдил доказателствата, представляващи запитвания до банки относно открити и закрити банкови сметки от лицата Огнян Любомиров Йончев и съпругата му Станислава Димова Йончева, до застрахователни институти, до Служба вписвания, до Община Варна и др. институции, като са изискани и документи и обяснения по повод участието на ревизираното лице в търговски дружества. Обсъдени са фактите и обстоятелствата относно получени от жалбоподателя заеми на парични средства от следните физически лица: Мария Димова Йончева - 12000 лв., Радослав Делчев Радков - 9500 лв., Чавдар Йорданов Янев - 15000 лв., Царева Начева Йончева - 4500 лв., Даринка Начева Ангелова - 5000 лв., Божидар Борисов Божков - 10000 лв., Николай Йовчев Йовчев - три заема - на 31.08.2006 г. за 7000 лв., на 23.01.2007 г. за 5500 лв., на 02.07.2007 г. за 18000 лв., Ваня Игнатова Симеонова - 5000 лв., Десислава Игнатова Гюрешни - 4500 лв. Извършен е анализ на представените от жалбоподателя документи, на получената от специализираните органи информация включително НСИ - извадкови наблюдения на домакинските бюджети и е направен баланс на паричните средства по години. За периода 2006-2007 г. били са установени данни за укрити приходи или доходи, обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. При определянето на баланса на касовата наличност за отчетната 2003 г. са установени приходи в общ размер на 77876,24 лв. и разходи в общ размер на 30163,21 лв., т. е. налице е положително салдо в размер на 47713,03 лв. Възражението на касатора за липсата на разграничение между лични, семейни и доходи от дейност като едноличен търговец е неоснователно предвид обстоятелството, че за периода 2003 - 2006 г., той не е подавал декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд жалбоподателят не оспорва правния извод на органа за изключване на сумата в размер на 39000 лв. при определяне размера на началното салдо за 2003 г. - средства по договор за заем от 11.09.2002 г., сключен между него и Любомир Начев Йончев, но претендира към установеното за 2003 г. начално салдо в размер на 10878,10 лв. да бъдат прибавени средства в размер на 40584 лв. получени от продажба на недвижим имот, за която представя нотариален акт № 170, том II, вх. рег. № 4743, нотар. дело № 288/2002 г. Имота предмет на сделката /място с площ от 1900 кв. м. находящо се в гр. Варна, район "Младост", бул. "Сливница", представляващо УПИ "За обществено обслужване" е придобит от жалбоподателя в качеството му на ЕТ "Омега-Огнян Йончев" и съпругата му Станислава Димова Йончева след извършена с Община Варна на 17.Х. 2002 г. замяна на притежавани от тях два апартамента - ап. № 10 в гр. Варна, кв. "Младост", бл. 115, вх. 10 ет. 4 придобит на 20.09.2002 г. за сумата от 17967,90 лв. и ап. № 7 в гр. Варна, ж. к. "Възраждане", бл. 19, вх. 1, ет. 3, придобит на 20.09.2002 г. за сумата от 13338 лв. Към датата на замяната общата пазарна оценка на двата апартамента е в размер на 57600 лв., а имота съставляващ УПИ за обществено ползване е с пазарна оценка в размер на 61000 лв. при което жалбоподателят доплаща разлика в размер на 3400 лв. При тези обстоятелства при определяне на началното салдо за 2003 г. правилно органа от получената сума в размер на 40584 лв. изважда сбора на направените разходи - 17967,90 лв. за придобиване на ап. № 10, 13338 лв. за придобиване на ап. № 7 и 3400 лв. за придобиване на УПИ за обществено ползване, тъй като касовата наличност съставлява разликата между входящи и изходящи пари за съответната година /в случая 2002 г./, а не отразява само наличните пари в края на годината. Определената по този начин разлика между продажната и покупна цена на заменения имот в размер на 5878,10 лв. действително формира сумата по началното салдо за 2003 г. в което органа неправилно включва и сума в размер на 5000 лв., съставляващи лични спестявания на съпругата Станислава Димова Йончева - последните не съставляват съпружеска-имуществена общност. Това нарушение на материалния закон не утежнява положението на жалбоподателя, напротив в резултат на него се увеличават установените приходи, поради което същото не съставлява основание за оспорване на административния акт. Фактите по формиране на данъчната основа за 2003 г. по чл. 24, ал. 1, и ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.) не се оспорват от жалбоподателя. Същият действащ като ЕТ "Огнян Йончев - Омега" купува два апартамента - № 58 с НА № 105/11.04.2003 г. за 4748 лв. и ап. № 80 с НА № 106/14.04.2003 г. за 5195,90 лв. в гр. Варна, ж. к. "Вл. Варненчик", които заменя с Община Варна с договор № 607/14.05.2003 г. за поземлен имот с площ 3350 кв. м. в гр. Варна, ж. к. "Младост", бул. "Цар Освободител", който продава на "Артстрой" ЕООД и Стефан Стефанов за сумата от 65124 лв. с НА № 168/27.05.2003 г. Към датата на замяната са определени пазарни цени на притежаваните от жалбоподателя апартаменти съответно 9440 лв. и 9520 лв., на заменения имот е определена пазарна цена в размер на 27800 лв. и разликата от 8840 лв. е заплатена от Югнян Любомиров Йончев. Органа правилно е съобразил, че срока между сделките е по-кратък от 5 г., а данъчната основа при замяната на недвижимото имущество е определена като разлика между продажната и по-високата от фактическата и актуализирана цена на придобиване на това имущество, като за актуализирана цена е приета данъчната оценка съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗМДТ. При продажна стойност /заменена/ от 9520 лв. и данъчна оценка от 5195,90 лв. на ап. № 80 продажна стойност /заменена/ от 9440 лв. и данъчна оценка от 4748,30 лв. за ап. № 58, сбора на двете разлики /4324 лв. + 4691,70 лв./ формира данъчна основа в размер на 9015,80 лв. Реализиран е облагаем доход по смисъла на чл. 10, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.) - замяна на недвижимо имущество, по отношение на който не е налице изключението по чл. 12, ал. 1, т. 1, б."а" и "б" от ЗОДФЛ (отм.), съответно правилно са определени данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 1954,58 лв. и дължимата за това задължение лихва в размер на 1246,31 лв. до датата на ревизионния акт. Както и при 2003 г., при определяне на баланса на касовата наличност за 2004 г., 2005 г. и 2006 г., органа не установява превишение на разходите над приходите, т. е. липсват данни за изразходвани парични средства с недоказан - произход, поради което за този период ревизията не е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК в какъвто смисъл неправилно възразява жалбоподателят. Изложените съображения относно цитираните договори за заем и представените във връзка с тях разписки се основават на чл. 181 от ГПК, приема се, че са налице са частни документи, чиято доказателствена сила не обвързва третите лица спрямо облигационните отношения, а такива лица са органите по приходите, съответно документите нямат достоверна дата, поради липсата на изискуемите за това предпоставки по чл. 181, ал. 1 от ГПК. Съдът е приел, че жалбоподателят е имал възможност да установи благоприятните за него юридически факти, но сам се е отказал от допуснатите по негово искане гласни доказателства. Негова е и доказателствената тежест за установяване датата на представените в съдебно заседание 4 бр. Разписки, подписани от Николай Йовчев, Ваня Симеонова и Царева Йончева, но такива доказателства той не е представил. Договорите за заем и разписките по тях, сами по себе си не са достатъчни доказателства, необходими за установяване реалното предоставяне на паричните средства. В тази връзка, органа правилно е изследвал произхода на паричните средства, извършвайки насрещни проверки на лицата -заемодатели и след което правилно сумата от 21000 лв. е изключена от приходите по баланса на касовата наличност за 2006 г., в приходната част на баланса за 2007 г. не е включена сумата от 23500 лв. Доказателства за противоположен правен извод основаващ се на положителните и същевременно благоприятни за жалбоподателя юридически факти по произхода на средствата от визираните 4 бр. договори за заем сключени през 2006 и 2 бр. сключени през 2007 г., не са представени от него. Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя относно определяне баланса на касовата наличност за ревизирания период във връзка с обичайния размер на разходите за живот, данните за които се събират от органите на статистиката и се публикуват в ежегодното издание "Бюджети на домакинствата" на НОИ. Правилно са ползвани съответните статистически стойности като са събрани доказателства само за превишаването на съответните разходи. Правилно е приложен и материалния закон с включването на средствата за живот и превишаването на разходите във връзка с тях в разходната част на баланса на касовата наличност, в този смисъл последният не подлежи на корекция съобразно, заключението на вещото лице в тази му част. При правилно определен по гореизложените съображения баланс на касовата наличност за ревизирания период 2003-2007 г., за 2007 г. са установени приходи в общ размер на 67111,01 лв. и разходи в общ размер на 153386,14 лв., т. е. налице е отрицателно салдо в размер 86275,13 лв., сочещо на данни за изразходване на парични средства с недоказан произход. Последното се квалифицира като укрит доход по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - обстоятелство за провеждане на ревизията по особения ред приложен единствено по отношение на 2007 г., но не и за предходните както неоснователно възразява касатора. Така установеното наличие на факти по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК прави ирелевантно възражението за липса на второто, посочено от органа основание за провеждане на ревизията по особения ред - това по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, тъй като нормата не регламентира свързаност на отделните основания, при което отсъствието на второто, не променя правилността на извършения от органа правен извод за провеждане на ревизията по особения ред. Установената от органа обща годишна данъчна основа за 2007 г. в размер на 94277,13 лв. включва 86275,13 лв. доходи с недоказан произход, 4402 лв. доходи от продажба на движимо имущество и 3600 лв. доходи от продажба на недвижими имоти, като спора по делото касае дохода в размер на 86275,13 лв. Размера на данъка по чл. 48, ал. 1 от ЗОДФЛ при така установения размер на общата годишна данъчна основа е определен при правилно приложение на материалния закон - за сума над 7200 лв. е 1044 лв. + 24 % / 94277,13 лв. - 7200 лв. / = 1044 лв. + 20898,51 лв. = 21942,51 лв. - 428,44 лв. внесен данък = 21 514,07 лв. Върху този размер на задължението за 2007 г. правилно е определена лихва по чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ в размер на 2474 лв. към датата на ревизионния акт. Предвид на това и на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК констатациите на обжалвания ревизионен акт не са оборени и остават верни до доказване на противното, като оборимата им презумпция за вярност не е опровергана. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Варненския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,