Решение № 6607 от 3.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11179/2015 г.

Решение № 6607 от 3.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11179/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Р. Г. М. С. от гр. Варна, подадена чрез адв. Илина Дюлгерова, против решение № 1676/20.07.2015 г., постановено по адм. дело № 1480/2015 г. по описа на Административния съд - Варна. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи исковата претенция. Депозирана е писмена молба с доводи в подкрепа на вече изложените в касационната жалба. Претендират се разноски. Ответната страна - Община Варна, чрез кмета И. П., в депозирания писмен отговор изразява становище за неоснователност касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът е отхвърлил исковата молба на Р. Г. М. С. против Община Варна, в която предявената претенция е да й бъде заплатена сумата 600 лв., представляваща имуществени вреди вследствие на отменени по съдебен ред незаконосъобразни НП № 438 от 12.06.2014 г. и № 594/01.10.2014 г., издадени от Зам. кмета на Община Варна. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че макар да са изпълнени две от предпоставките на материалния закон за твърдяната и претендирана обезвреда, а именно отменен по съответния ред административен акт и претърпяна вреда, то не е налице причинна връзка между отменения акт и претърпяната вреда. В мотивите си административният съд е приел, че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди, причинени от издадените наказателни постановления, е неоснователен. Съдът е посочил, че направените разноски за воденето на делото за отмяна на наказателните постановления не биха могли да се квалифицират като непосредствени вреди, тъй като заплащането им се дължи на договорно основание и е резултат от облигационноправни отношения между равнопоставени страни. Според съда, няма пряка причинно- следствена връзка между наказателното постановление и заплащането на адвокатско възнаграждение, тъй като възникват на различно правно и фактическо основание и не се намират в каквато и да било взаимозависимост или предопределеност. така, вредата в конкретния случай не е резултат на поведението на ответника, а на изразената воля и съгласие на ищцата да сключи договор за поръчка с определен адвокат и да бъде защитава от него. Решението е неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. По делото не имало спор за фактите и те накратко се свеждат до следното: С наказателно постановление № 438/12.06.2014 г., издадено от Зам Кмета на Община Варна, на ищцата е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лв. С НП № 594/01.10.2014 г., издадено от зам Кмета на Община Варна на Р. М.- С. е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв. Впоследствие Ми.- С. е обжалвала пред съда горепосочените НП, като са образувани НАХД № 3467/2014 г. и НАХД № 5054/2014 г. по описа на Варненския Районен съд. Решенията на районния съд не са били обжалвани и са влезли в законна сила. За защитата си по образуваното и водено НАХД 3467/14 г. М.- С. е ангажирала адвокат, като същата е сключила Договор за правна защита и съдействие № 248614 от 21.10.2014 г. с адв. адв. Дюлгерова, и въз основа на този договор е заплатила е заплатила в брой на адв. Дюлгерова сумата от 300 лв., което е отбелязано в самия договор за правна защита и съдействие, приложен по делото. Аналогично, по другото посочено по- горе дело, въз основа на Договор от 07.11.2014 г. ищцата е договорила и заплатила адв. възнаграждение в размер на 300 лв. С Не е спорно, че ищцата и касатор в настоящото производство действително е била защитавана по горепосочените дела. Настоящата инстанция не споделя извода на първостепенния съд, че заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Този извод е мотивиран със съображения, че заплащането на възнаграждение по договор за поръчка не е пряка и непосредствена последица от административен акт и тъй като ангажирането на правна помощ в производството по ЗАНН не е задължително, то и направените за адвокатска защита разходи не са пряка и непосредствена последица от издаденото и отменено впоследствие наказателно постановление. Настоящият състав на касационната инстанция приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразните актове- процесните наказателни постановления, отменени по съответния ред с влезли в сила решения, ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателните постановления. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че ищцата- касационна жалбоподателка в настоящото производство, не би заплатила адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бяха издадени незаконосъобразните наказателни постановления от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на М.- С. вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателните постановления, с които е наложена имуществена санкция глоба, която тя е считала за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и безпротиворечивата константна практика на Върховния касационен съд (така например решение № 248/4.06.2009 г. по гр. д. № 4808/2007 г. на III г. о.; решение № 355/03.08.10 г. по гр. д. № 1651/2009 г. на III г. о.; решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 66/2009 г. на IV г. о.; решение № 586/16.05.2011 г. по гр. д. № 1486/2009 г. на III г. о.; решение № 781/30.11.2010 г. по г. д. № 511/2010 г. на IV г. о. и други.) По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение следва изцяло да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго с което да бъде осъдена Община Варна да заплати на Р. Г. М. С. сумата 600 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение), причинени от отменени по съдебен ред Наказателно постановление № 438/12.06.2014 г. и Наказателно постановление № 594/01.10.2014 г., издадени от Зам . Кмета на Община Варна, ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 22.05.2015 г. до окончателното й изплащане. С оглед изхода на спора на касационната жалбоподателка следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в размер на 377.63 лв., съобразно представените списъци за разноските по чл. 80 ГПК и доказателствата към тях. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение