Решение № 11193 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4087/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас в Агенция Митници, чрез процесуален представител, срещу Решение 306 от 22.03.2023 г., постановено по адм. д. 1089/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменено негово Решение с рег. 32-177020/31.05.2022 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е извършил анализ на събраните доказателства, в резултат на което не е обсъдил всички относими факти и обстоятелства, както и неправилно е интерпретирал разпоредбите на чл. 70 и сл. от МК. Акцентира, че няма съмнения относно публикуваната в сайта с платен достъп цена от аукциона, тъй като параметрите на сделката се потвърждават от данните в талона на автомобила, докато представената при вноса фактура не е подкрепена с доказателства и не може да послужи за митнически цели. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба М. Мирзоян от [населено място], община Бургас, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Бургас е законосъобразността на Решение 32-177020/31.05.2022 г. към MRN 20BG001008017309R0/24.02.2020 г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл.70, §1 във връзка с чл.71, §1, б. д , п. i от Регламент 952/2013г. за стоката, поставена под режим "допускане за свободно обращение", е определена нова митническа стойност в размер на 7055,68 лв.; на основание чл.85, §1 от Регламент 952/2013г. при прилагане на ставка от 10 % за вносно мито е определено вносно митническо задължение в размер на 705,57 лв.; на основание чл.55, ал.1 ЗДДС е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл.16, ал.1 ЗДДС за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение , в размер на 7961,25 лв. и съответно на основание чл.54, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.77, §1, б. а и с чл.77, §2 от Регламента е установено задължение за ДДС в размер на 1592,25 лв. На основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламента е определено за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 396,88 лв. и ДДС в размер на 873,14 лв., общо в размер на 1270,02 лв. Като длъжник за заплащане на задълженията е посочена М. Мирзоян. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: На 24.02.2020 г. с MRN 20BG001008017309R0 е декларирана стока за поставяне под режим допускане за свободно обращение - употребяван пътнически автомобил-катастрофирал, марка МЕРЦЕДЕС, модел С250; бр. места: 5; шаси [номер]; с "код на държавата на изпращане/износ" - САЩ, "условие на доставка" - CFR Стойност и навло; "код на стоката по ТАРИК" - 8703 23 90 00; "метод за определяне на стойността" - 1 - договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса); "цена на стоката" 1750,00 USD. Автомобилът е превозен от пристанище на натоварване Лос Анджелис до пристанище на разтоварване в България. При тези данни и съгласно приложената фактура/Invoice 908/15.11.2019 г., издадена от " GLOBAL AUTO EXCHANGE " LLC, САЩ, митническата стойност на стоката, допусната за свободно обращение, е определена на основание чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013, предвид декларирания в посочената МД метод за определяне на стойността с код 1 Договорна стойност на внасяните-стоки , като е взета предвид цената на автомобила, декларирана в размер на 1 750 USD, преизчислена по валутния курс за митнически цели 1,76392 BGN/USD, приложим към датата на приемане на МД. Данъчната основа е изчислена като сбор от митническата стойност от 3 086,86 лв., вземане от вносно мито в размер на 308,69 лв. и разходи за международен транспорт в размер на 200 лв. или общо в размер на 3 595,55 лв., при дължим и платен ДДС в размер на 719,11 лв. Към митническата декларация за "допускане за свободно обращение" е приложено удостоверение за претърпяло щета моторно превозно средство c VIN [номер], издадено в страната на износа, с регистриран собственик STATE FARM MUTUAL AUTOMOBILE INS CO, C/O IAA 11535 DOUGLAS RD, RNCHO CORDOVA CA 95742. В полето удостоверяващо собствеността, като купувач е вписан "GLOBAL AUTO EXCHANGE". При възникнали съмнения относно действителната цена на стоката митническите органи са извършили последващ контрол на митническата декларация и са взели предвид налична информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси VIN [номер], открита на уебсайт /ел. страница/ www. autoauctions.io, с обявена продажна цена на аукцион с дата 05.12.2019 г. за сумата от 3 500 USD, със статус "продаден" (SOLD) и "odometer 118.963 actual" /действителни мили/ в страната на износа, с посочен продавач - трета страна. С писмо рег. 32-329744 от 18.10.2021 г. митническите органи са изискали доказателства с потвърждение на декларираната цена, както и документи относно извършените плащания към доставчика продавач на стоката, наред с всякакви други данни, сведения и документи, удостоверяващи цената по сделката. След предприемане на всички необходими мерки за връчване на съобщението, лицето не е установено на посочения адрес. Писмото е връчено на бащата на М. Мирзоян - Г. Мирзоян, със задължението да го предаде на дъщеря си, като към момента на издаване на митническото решение не е получен отговор. Със съобщение peг. 32-132730/21.04.2022 г. по реда на чл. 22, § 6 Регламент 952/2013 г., М. Мирзоян е уведомена, че ще бъдат предприети действия за издаване на решение с цел определяне на нов размер на задълженията, като ще бъде взета предвид продажната цена посочена в сайта на аукциона в размер на 3 500 USD, увеличена с транспортните разходи. С рег. 32-176127/31.05.2022 г. е изготвена докладна записка до директора на ТД Митница Бургас, в която на основание чл. 29, вр. с чл. 22 § 6 от Регламент 952/2013 г., както и чл. 19, ал. 7 от ЗМ е предложено да бъде издадено решение, с което да се определи нов размер на митническата стойност за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с цитираната по-горе митническа декларация. Посочено е, че след проверка на приложените към митническата декларация документи и допълнителната информация, митническите органи са установили липсата на доказателства в подкрепа на декларираната цена. Констатирали са още, че в приложеното удостоверение за претърпяло щета моторно превозно средство c VIN [номер], издадено в страната на износа, същото е с регистриран собственик STATE FARM MUTUAL AUTOMOBILE INS CO, C/O IAA 11535 DOUGLAS RD, RNCHO CORDOVA CA 95742, а в полето, удостоверяващо собствеността, като купувач е вписан "GLOBAL AUTO EXCHANGE", без да е посочена дата на същата страница. Датата на издаване на SALVAGE CERTIFICATE е ден преди продажбата по фактура от 15.11.2019 г. и според констатациите на митническите органи предшества датата на аукциона в страната на износа видно от данните в посочената ел. страница. След съвкупната преценка на доказателствата по преписката митническите органи са приели, че действителната реално платена цена е именно сумата от 3500 щатски долара. Според проверяващите, публикуваната подробна информация от проведения аукцион удостоверява по безспорен и категоричен начин, че окончателната продажна цена възлиза на посочената сума и вносителят е следвало да декларира действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Обстоятелството, че вносителят е представил фактура, издадена от последния купувач на автомобила GLOBAL AUTO EXCHANGE предполага, че е налице препродажба, която не е подкрепена с доказателства и не може да послужи за митнически цели. Според административните органи, в случай, че е налице такава препродажба, то в цената на автомобила би следвало да са включени както сумите за печалба, така и разходите за посредничество и/или такси от проведен аукцион или др. подобни. При тази фактическа установеност те са приели, че продажната цена в размер на 3500 USD е установената действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Счели са, че в приложената към митническата декларация фактура (Invoice) не са налице разходи за международен транспорт, но според описаното в констатациите на митническите органи са намерени 2бр. митнически декларации за допуснати в свободно обращение автомобили в приблизително същия период на обмитяване на автомобила по МД, с условие за доставка FOB, с отправно пристанище Лос Анджелис и място на разтоварване Пристанище в Република България, като за тях са декларирани транспортни разходи до ЕС в размер на 881,96 лв., които следва да се прибавят към митническата стойност на стоките. Горепосочените мотиви са възпроизведени и в оспореното Решение 32-177020 от 31.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас и с тях е обосновано определянето на допълнителни задължения за мито и ДДС. В хода на съдебното производство от М. Мирзоян е направено изявление, че всички налични доказателства, с които страната разполага, са вече представени по преписката. След анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено в противоречие с материалния закон. Според решаващия състав данните, съдържащи се в посочената от ответника интернет страница, биха могли да доведат до съмнения относно действителната покупна цена на процесния автомобил, но те не са достатъчни, за да послужат за нейното определяне, нито имат нужната достоверност. Подчертано е, че в посочената информация от цитирания сайт се съдържат данни за продажба на автомобил с идентичен номер на рамата на този, закупен от Мирзоян, но не е отразено, че именно оспорващата е закупила процесния автомобил за сумата от 3 500 щатски долара. Наред с това съдът е посочил, че така установената информация не представлява служебна и/или официална такава, за да се разчита на нейната достоверност, респ. да се използва като база данни или за съпоставка. В тази връзка е съобразил и обстоятелството, че в общите условия на www.autoauctions.io изрично е посочено, че съдържащите се данни са с информативен и неангажиращ характер. Допълнил е, че датата на аукциона 05.12.2019г. е последваща датата на издаване на фактурата, представена от Мирзоян към митническата декларация с 908 от 15.11.2019г. Акцентирал е, че твърденията на органа за възможна последваща препродажба на автомобила с купувач М. Мирзоян са обосновани с предположения, а не с факти, доколкото не са налице данни, че именно този автомобил е продаден на GLOBAL AUTO EXCHANGE, който в последствие да го препродаде на жалбоподателката. Съдът е съобразил, че приложените документи са представени в превод на български език в хода на съдебното производство и установяват по категоричен начин, че е осъществена продажба с предмет процесния автомобил, както и неговия вид, техническите характеристики, цената на придобиване и размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013. В обобщение решаващия състав е приел, че при наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума и предвид невъзможността еднопосочно и безпротиворечиво да се установи каква е действителната договорна стойност на стоката с оглед данните в посочения интернет сайт, то за митническите органи е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл.74, § 2, респективно по чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност. Вместо да сторят това обаче, било чрез използване на договорната стойност на идентични или сходни стоки, съответно изчислената стойност или стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза, съгласно изискванията на чл.74, § 2 или чрез разумни способи по смисъла и по реда на чл.74, §3 от Регламента, органът неправилно е определил митническата стойност на автомобила единствено въз основа на данните, посочени в цитираната интернет страница. По тези съображения е достигнато заключението, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока и е определил нова такава единствено съобразно публикуваната информация за проведен аукцион в интернет сайт на трета държава, директорът на ТД Митница Бургас е постановил незаконосъобразен административен акт. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и в корелация с тях е формирал своите фактически и правни изводи. Той е съобразил релевантните за спора факти и обстоятелства, обосноваващи дължимата преценка за наличието на основанията за неприемане на декларираната договорна стойност на внесената стока. Именно върху въпроса налице ли са "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 е концентриран спорът между страните, а от там и доколко е спазена процедурата по чл. 141 от същия Регламент във връзка с чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на стоката. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. В решението по дело С-306/04, т. 20, СЕС подчертава, че митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Правната уредба на Европейския съюз относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09). Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 букви а) до г). Съгласно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията; Глава 3 от Дял II на Регламент (ЕС) 952/2013 г. Предвидените критерии се прилагат последователно и само, когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото в установената систематична поредност. Така очертания нормативен регламент сочи, че правомощието на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и да определят митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 от същия регламент, възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във всеки конкретен случай. Тежестта на доказване лежи върху митническия орган. В Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност, следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен (в този смисъл Решение от 18 декември 2008 г., Sopropе, C-349/07, т. 36). В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В случая митническият орган е поставил под съмнение представената фактура за действително платена цена за внесения автомобил въз основа на разпечатки от сайт на търговско дружество, регистрирано в трета страна, без да съобрази, че в "Общите условия" на същия сайт има изрична резерва относно актуалността и достоверността на информацията в него. Съдържащата се в цитирания сайт информация не е част от митническите информационни системи, нито данните в нея са събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила, имаща превес спрямо тази на представената фактура. Необосновани са останали и твърденията на митническите органи за препродажба на процесния автомобил, в резултат на което не е установено, че именно процесният автомобил е продаден впоследствие от GLOBAL AUTO EXCHANGE на М. Мирзоян. При липсата на съпътстващи продажбата документи, които да доказват по несъмнен начин условията на продажбата, договорената и заплатената/дължима цена като условие за продажбата на внесената стока, то не би могло да се приеме, че са налице основания за възникване на съмнения в митническите органи по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за действително платената цена на внесената стока. Дори и да бе обосновано възникването на съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност обаче, липсата на достатъчно данни за установяване на несъмнената договорна стойност на стоката е следвало да се преодолее чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Тъй като това не е сторено, а митническата стойност е определена по чл. 70, § 1 и § 2 въз основа на предположения, основани на разпечатки от чуждестранен сайт, то законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че митническият орган не е спазил предвидения в Регламента ред за определяне на митническата стойност. По този начин той е допуснал нарушение на приложимия материален закон и в резултат на това е издал незаконосъобразен административен акт. Като е отменил същия, АС - Бургас е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение